Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Космическият телескоп Хъбъл улови неочакван момент край близка планета. Кадърът показва атмосферата ѝ, взривена от енергийни изблици от звездата, чиято орбита обикаля.
Това е драматична промяна от последния път, когато Хъбъл не хвана нищо нередно около планетарната система, разказва CNN.
Червената звезда джудже, наречена "AU Microscopii" или "AU Mic", се намира извън нашата слънчева система - на 32 светлинни години от Земята, което е сравнително близо (астрономически погледнато). Това e една от най-младите планетарни системи, наблюдавани някога. Звездата е на по-малко от 100 милиона години, което е малка част от възрастта на нашето слънце - на 4,6 милиарда години.
Системата бе открита от вече "пенсионирания" космически телескоп на НАСА Spitzer и Transiting Exoplanet Survey Satellite по време на наблюдения през 2020 г. Тогава лек спад в яркостта на звездата разкри наличието на газообразен свят, обикалящ в орбита пред нея.
Когато космическият телескоп Хъбъл наблюдава една обиколка, отнемаща 8,46 дни, на екзопланетата, всичко изглежда нормално. Впоследствие телескопът преразглежда системата година и половина по-късно. Астрономите са изненадани, когато виждат, че "AU Mic b", най-близката планета до звездата, понася тежестта на радиацията ѝ. Тя изпарява водородната атмосфера на планетата.
Има най-малко две известни екзопланети в системата и още много, чието откриване тепърва предстои, съобщават астрономите.
Констатациите са част от проучване, което предстои да бъде публикуване в бъдещо издание на The Astronomical Journal.
„Никога не сме виждали подобно атмосферно състояние - да преминава от напълно неоткриваемо до явно откриваемо за толкова кратък период от време - когато една планета минава пред своята звезда“, казва авторът на изследването Кейли Рокклиф, докторант по физика и астрономия в Колежа "Дартмонт" в Хановер , Ню Хемпшир.
„Наистина очаквахме нещо предвидимо, повторяемо. Когато за първи път видях това, си помислих, че не е вярно.", добавя той.
,,Странни наблюдения"
Червените джуджета са най-често срещаният тип звезди в Млечния път. Установено е, че много от тях са домакини на планети. Тези звезди са по-малки и по-студени от нашето слънце, но е известно, че изпускат силни звездни изригвания за много по-дълго време от слънчевите звезди.
Именно силните вълни от радиацията им се сблъскват в "AU Mic b", която се намира на 9 656 064 км. от звездата - една десета от разстоянието между нашето слънце и най-близката му планета, Меркурий.
Тъй като планетата е взривена от радиацията, атмосферата ѝ се нагрява до степен, в която излиза от полето на собствената си гравитация, като с това частиците ѝ се разпръсват в космоса.
„Това странно наблюдение е един вид стрес-тест за моделирането и физиката на планетарната еволюция“, коментира Рокклиф. „В същото време е страхотно, защото трябва да изследваме взаимодействието между звездата и планетата, а то наистина е екстремно.“
Звездните изригвания идват от заплитане в магнитното поле на определена звезда. Това възниква поради движенията на звездната атмосфера. Ако магнитните полета се заплетат твърде много, те се прекъсват и се свързват отново. Прекъсванията освобождават изригвания между 100 и 1000 пъти по-енергични от изблиците на нашето слънце.
Планетата в обсега понася удара от изригвания, рентгенови лъчи и звезден вятър или зареден поток от частици, освободен от звездата.
„Това създава неограничена и страшна, звездна вятърна среда, която влияе върху атмосферата на планетата“, посочва Рокклиф.
Планетите имат ли шанс за обитаемост след атмосферен взрив?
Като се има предвид колко звезди червени джуджета са домакини на планети, астрономите се опитват да определят дали планетите, обикалящи тясната им орбита, имат шанс да запазят атмосферата си в лицето на такава радиация - и дали могат да бъдат обитаеми за цял живот.
„Искаме да разберем какви видове планети могат да оцелеят в тези среди. Как ще изглеждат в крайно състояние, когато звездата се установи? И би ли имало някакъв шанс за обитаемост или ще се окажат просто изгорени планети?“, споделя Рокклиф. „Губят ли по-голямата част от атмосферата си и оцелелите им ядра стават ,,супер-Земя"? Наистина не знаем как изглеждат окончателните им композиции, защото нищо подобно не се случва в нашата слънчева система."
Астрономите се опитват да определят дали разликите в загубата на атмосферата на планетата се дължат на променливостта на звездата или звездният вятър причинява видимостта на изпаряващата се атмосфера в определени моменти.
Яркостта на звездата предотвратява директните наблюдения на планетата от Хъбъл, но телескопът поне може да измерва промените в яркостта на ѝ, когато водородът излиза от планетата и причинява затъмняване на звездната светлина.
Астрономите ще проведат повече последващи наблюдения на системата с Хъбъл, за да проследят как се променя "AU Mic b" в бъдеще.
