Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Дойде това време от годината, когато цветовете в цялата си яркост са част от живота ни. Денят се увеличава, а с него и желанието, и апетитът за един пресен, топъл и вкусен козунак на тънки и нежни конци. С други думи, Великден е тук.
За да разкрием тайната на достойния за възхищение козунак, потърсихме един шеф готвач, който е врял и кипял в кухнята на ада, но бавният огън, на който е въртян там, не успява да скрие усмивката му. Той влиза в кухнята между другото и за малко, но остава в нея и до днес. За него можем да кажем, че е достатъчно „печен“. Той е шеф Никола Симеонов.
Разкажи ни детския си спомен, свързан с Великден.
Веднага се сещам за десетки такива истории, но най-запомнящото се беше с яйцата в джоба и как нямах търпение да ги сборим в училище. Споменът ми за козунака е свързан с баба ми и една стара дървена маса, на която тя блъскаше тестото. Гледах я с огромен интерес и мислех, че всеки удар на тестото в масата ще бъде последен, но тя продължаваше и продължаваше.
Какъв е за теб ароматът на Великден?
На прясно изпечен козунак, на горещ локум от рози, ванилия и малко на карамел, от леко загорялата захар върху козунака. Този аромат не можеш да го сбъркаш.
Как минава един Великден на шеф Никола?
Както повелява традицията, с много месене на много козунаци. За щастие, вечерта се събираме със семейството ми на дегустация. Правим си голяма маса с ястия, салати, яйца, козунаци и се наслаждаваме на времето заедно. Както повелява традицията.
Разкажи ни за първия си опит да приготвиш козунак.
Като малък съм помагал на майка ми за отделни неща, свързани с козунака, но не съм правил цял козунак сам. За това се иска много опит, много техника и много търпение, което е трудно за едно малко дете.
Може би приготвих първия си козунак някъде през 2011 година, когато живеех на квартира в Англия. Получи се от първия път. Даже се зачудих защо казват, че е труден за приготвяне. След това, когато започнах да разработвам свои рецепти, разбрах на колко места може да се обърка и направих така, че да елиминирам максимално грешките.
Коя е най-често срещаната грешка при приготвянето на козунаци?
Хората често добавят повече брашно, когато козунакът има нужда от още месене. Решават, че тестото е лепкаво, защото му трябва още брашно, а всъщност му трябват още 10 минути месене.
А каква е твоята тайна?
Ако тайната е една, тя е месенето.
Правил съм десетки видеа за техниката на месене на козунак. Преди 2 години дори организирах онлайн курс на живо с мои последователи в социалните мрежи. С тях изпълнихме всяка една стъпка заедно и имахме 100% успеваемост. Просто, когато знаеш правилната техника и имаш търпение, нещата се получават лесно.
Без какво не може един козунак?
Не може без масло. Вкусно българско краве масло. Колкото и да няма други аромати, има ли малко масло и захар, значи е козунак.
Позволени ли са експериментите в рецептите за козунак? Ти позволяваш ли си ги?
Разбира се, позволявам си ги и аз. В разумни граници. Когато го опиташ, трябва да знаеш, че е козунак. Аз например добавям коняк, портокалови кори и други неща, които го правят още по-вкусен.
Козунаците стават все по-атрактивни и богати. Кой е фантастичният за теб козунак? Класически или с атрактивни пълнежи?
За мен козунакът с най-добро изпълнение като техника е най-добрият.
Козунакът не е елха за кичене. Може да е без нищо, но тестото да се топи в устата, конците да са прелестни, а ароматът - запомнящ се.
Няколко блиц въпроса: Няколко блиц въпроса: Великден или Коледа?
Коледа.
А за Великден - козунак или агнешко?
Козунак.
Яйца или козунак?
Защо „или“? Двете заедно.
Сега не ни остава друго, освен да последваме фантастичните съвети на шеф Никола в една специална видео рецепта. И да не забравяме, че да приготвиш козунак със собствените си ръце е традиция, но традиция е и да си го купиш от ФАНТАСТИКО, където ни събира вкусът на празника.
