Изборите, за които Бойко Борисов никога не се кандидатира

20 години Бойко Борисов гледа мрачно към президентството - и на двадесетата година реши, че вече няма да участва в играта.

За първи път от създаването си ГЕРБ не се регистрира за президентските избори.

Атмосферата в партията днес е в пълен контраст с годините, в които Цветан Цветанов командироваше група младежи да спят пред входната врата на ЦИК, за да не бъдат изпреварени при подаването на документите.

Още преди ГЕРБ да бъде учредена, Бойко Борисов смяташе, че може да спечели сам "Дондуков" 2. Тогава не направи опит. Сега вече е прекалено късно.

2006: "Най-голямата ми подкрепа за Неделчо Беронов е неявяването ми на изборите за президент"

През есента на 2006 г. Бойко Борисов е кмет на София от една година и е сред най-популярните политически фактори в държавата след мандата си като главен секретар на МВР.

Няколко социологически изследвания преди президентския вот го класират на второ място след тогавашния държавен глава Георги Първанов - и двамата са с голяма преднина пред всички останали потенциални кандидати.

Борисов има нерешени проблеми. ГЕРБ още не съществува извън формата си на гражданско сдружение. Няма и собствено мнозинство в Столичния общински съвет.

Георги Първанов иска втори мандат като президент, а Борисов е в сложни отношения с него и с т.нар. генералско лоби в БСП - хора, които години по-късно ще му припомнят кой го произведе в генерал и професионален ръководител на МВР.

Вместо да предизвика Георги Първанов - Борисов прави всичко възможно да убеди десните избиратели, че лидерите на старите партии вече не ги представляват и за тях избор няма.

Кандидатът на СДС и ДСБ по това време е 78-годишният конституционен съдия Неделчо Беронов, номиниран след дълги месеци на вътрешни разногласия между Петър Стоянов и Иван Костов - лидери на двете партии по това време.

"Най-голямата ми подкрепа за Неделчо Беронов е неявяването ми на изборите за президент", обявява Бойко Борисов през септември 2006 г., два месеца преди вота.

Шокът се усеща още на първия тур. Георги Първанов очаквано води, но кандидатът, който стига до балотаж, се оказва Волен Сидеров ("Атака") с над 21% подкрепа.

За Неделчо Беронов гласуват 9,8% от избирателите или около 271 000 получени гласове. Пет години по-рано Петър Стоянов беше загубил балотаж въпреки подкрепата от над 1 730 000 души.

Георги Първанов става президент за втори мандат със 76% през ноември 2006 г. - за милиони българи вече наистина няма избор.

2011: "Който и да бяхме посочили, щеше да стане президент"

Пет години след създаването на ГЕРБ партията вече управлява цялата държава. Бойко Борисов е премиер, има почти пълно еднопартийно мнозинство в Народното събрание, а през есента на 2011 г. печели и президентските избори с кандидатурата на Росен Плевнелиев.

Борисов обаче изглежда по-недоволен от загубилата двойка Ивайло Калфин - Стефан Данаилов.

"Президентският пост изобщо не е нужен на партия ГЕРБ и ни идва в повече", обяснява той месеци преди кампанията. "Нашите усилия и цел са местните избори, но за съжаление трябва да се борим и за президентския пост."

И тогава въпросът "Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент" виси със страшна сила. Социологията отново го подпира с изследвания, в които победата му е сякаш "нарисувана".

Първоначално той отрича да има амбиции за поста.

В последните месеци преди кампанията започва да поддържа интрига - "99.999% съм казал, че няма да се кандидатирам за президент... Сложил съм 0.001% просто като нормална вероятност, а и да уважа решението на партията".

"Защо да не се кандидатирам за президент, аз нямам ли права?", иронизира Борисов при поредното подаване на топката от журналисти.

Въпросът се появява дори в нощта на изборната победа на Росен Плевнелиев, която Борисов омаловажава с коментара, че "който и да бяхме посочили от ГЕРБ, той щеше да стане президент".

"Понеже чух един нагъл въпрос към Плевнелиев дали ще ми топли стола пет години - аз няма да се кандидатирам за президент", казва Бойко Борисов по време на пресконференцията.

Накрая Росен Плевнелиев също отказа да се кандидатира за втори мандат през 2016 - годината, в която бившият командир на Военновъздушните сили (ВВС) Румен Радев реши да влезе в политиката.

2016: "Майката на нацията" и как Бойко Борисов си изработи загубата

"На тая нация много бащи и претенции за бащи се явиха. Крайно време е да имаме и една майка, която да се погрижи действително майчински за този народ".

Един месец преди първия тур на президентските избори ГЕРБ изненада цялата нация с номинирането на председателя на парламента Цецка Цачева за президент.

Докато ГЕРБ държи стратегията си в тайна, Румен Радев действа по кампанията си.

По това време Борисов кара втория си мандат като премиер, но вече в много по-разклатена коалиция с три несъвместими партньори - "Реформаторския блок", националистите около Валери Симеонов и Красимир Каракачанов и... партията на Георги Първанов АБВ.

"Да стана президент сега - ще е равно на дезертьорство", обяснява Борисов в деня, в който пуска Цачева в обречена кампания.

На следващия ден прави още "по-самоубийствен" ход от лансирането на майката на нацията - Борисов съобщава, че ще подаде оставката на кабинета, ако ГЕРБ загуби първия тур на президентските избори.

Предизвикателството, естествено, се превръща във вот на недоверие. Но загубата всъщност се връща като подарък за ГЕРБ.

Радев печели президентските избори, но при липсата на силна и единна опозиция през 2017 г. Бойко Борисов се връща отново като министър-председател и за първи път изкарва пълен 4-годишен мандат.

Президентството обаче остава мираж.

2021: "Кандидатът ще е умен, красив, приет на Запад, с добри отношения на Изток"

През есента на 2021 г. вече има прецедент - ГЕРБ се явява на парламентарни избори, които не може да спечели като първа политическа сила.

Това става след цяла година протести срещу третото управление на Борисов, Делян Пеевски и корупцията в съдебната власт.

Като премиер в оставка Борисов обявява, че няма да бъде кандидат за президент, а ще заложи на "умен, красив, приет на Запад, с добри отношения на Изток".

Оказва се, че този кандидат не е нито лидерът на ГЕРБ, нито член на партията - а е ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Йорданка Фандъкова и Димитър Николов влизат в неговия инициативен комитет, а Радомир Чолаков става председател.

Още на първи тур Румен Радев води с над 25 процентни пункта пред кандидатите, подкрепени от ГЕРБ. Между двата тура преднината се увеличава и в абсолютни стойности, и в дял от гласувалите.

Пет години по-късно - ГЕРБ вече не участва в президентския вот, а хора като Вежди Рашидов подкрепят кандидатурата на Илияна Йотова.