Съединението - денят на единството ни като нация - Живот

На 6-и септември празнуваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В деня на този величав подвиг на народа ни няма как да не си зададем резонния въпрос - какво точно честваме на тази дата?

Лесният отговор е: “Обединението на българските земи, несправедливо разкъсани от Берлинския диктат” (Берлинския договор, който официално слага край на Руско-турската война - б.р.).

Александър Стоянов (2) — Александър Стоянов е доктор по история от Лайденския университет и преподавател в Националната гимназия по древни езици и култури

В действителност този празник съдържа в себе си много повече смисъл както за тогавашното развитие на България, така и за настоящето ѝ днес.

Съединението е най-напред денят, в който българите трябва да честват своето единство като нация. Обединени и непреклонни, сами срещу света във френетичните дни след преврата в Пловдив, българите показват, че когато народът ни застане зад обща кауза, никой враг не може да го отклони.

Съединението е и моментът, в който българите поставят своя национален интерес над всичко и доказват, че нито сантиментите към чужди народи, нито предразсъдъците към големи и малки държави следва да застават на пътя на рационалната политика.

Тази национална политика трябва да има един основен императив - благоденствието на българите. България няма вечни приятели, но има вечни интереси, които може да следва неотклонно и непоколебимо. Всеки застанал против тези интереси, не би могъл да е наш приятел и брат, а само наш враг.

На 6 септември 1885 г. (18 септември по нов стил - б.р.) Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло. Актът на Съединението на България е само българско постижение, но докато в Европа са най-вече изненадани, защото никой не ги е питал, Руската империя е категорично против. Нещо повече - дори се опитва да отмъсти на България за дързостта ѝ.

Съединението бележи кулминацията на бунтове в различни градове на османската провинция на юг от Стара планина - Източна Румения не е част от Княжество България по силата на Берлинския договор за край на Руско-турската война, последвани от преврат в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“.

Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава. Руският император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България и определя акта на Съединението като лична и напълно егоистична цел на българския владетел.

Руската империя решава да "отмъсти" на българите. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от руския император, а военният министър на Княжеството и руски княз Михаил Кантакузин напуска министерството, заедно със своите военнослужещи.

Целта е България да остане беззащитна - руските офицери тогава съставляват почти 60% от командния състав на войската, което означава, че България ще бъде уязвима при евентуален удар от външен противник.

Ударът не закъснява - подтикната от Русия и с помощта на Австро-Унгария Сърбия обявява война на младото българско княжество по-малко от два месеца след Съединението.

Но вместо разгром, какъвто Руската империя очаква, следва военен триумф за България.

Тогава Иван Вазов пише "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..." и изпраща загиналите български войници с "Юнаци, лека нощ".

По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с преврат, а Захари Стоянов проклина "оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя".

Съединението е денят, в който българският народ се изправя и срещу опонентите вътре в своите редици, стремейки се да се очисти от тях - скептици, страхливци, чуждопоклонници, за които националното благо е подчинено на чужди политики. В дните след Съединението тези хора свалят маските и разкриват своята същност - това е повод да си спомним за тяхното съществуване и да се поучим от предците си за това кой е правилният начин да се справяме с враговете на националните идеали.

Нека не забравяме срамните молби на русофилите султански войски да окупират Румелия, а година по-късно - руски войски да окупират България.

Съединението е денят, който поставя основите на нашия стремеж към отбрана и сигурност. Именно след 6-и септември започва борбата за отстояване на постигнатото. Изправени пред предателския удар на Сърбия, изменничеството на Русия, която изтегля своите офицери, ясно съзнавайки, че обезглавява българското командване, както и срещу машинациите на Австро-Унгария, българите намират куража, силата и жертвоготовността, които са нужни, за да бъдат сразени враговете на Отечеството.

Тази мобилизация е нужна и днес, когато новият стар враг надвисва над нас от Североизток и ние трябва да го посрещнем - обединени с Европа така, както някога посрещаме сърбите, които наивно са мислели, че страната ни е притурка на европейската карта.

Съединението е и отправната точка на нашия бъдещ просперитет. Благодарение на единението, България успява, макар и васална и ограничена, да догони и надмине своите съседи, да съгради модерна култура и да обърне поглед към истинския център на нашата цивилизация - Европа. Днес, независими и неограничени от никого, ние нямаме моралното право да сме нещо по-малко от онова, за което предците ни са се борили да постигнат.

6-и септември не е дата, на която честваме премахването на изкуствена граница, поставена между Княжество България и Източна Румелия. Това е ден, в който да почетем обединението и решителността на българския народ.

Празникът ни задължава да си спомним за куража, достойнството и непреклонността на нашите предци. Паметта им ни задължава да не се прекланяме пред враговете си, които се представят за мними спасители и братя.

Примерът им ни учи, че в България има място само за един национален интерес - нашият собствен.

Честит празник!

Бележка от автора: Макар по нов стил датата да е всъщност 18-и септември, за разлика от 3-ти март, тук честването е оставено по стар стил. Обръщам внимание на това разминаване, защото то е показателно за общата неразбория, свързана с историческите ни празници. Съединението не е изключение (По времето на комунизма Съединението не е официален празник по идеологически причини. Възстановен е като такъв със закон през 1998 г. и е решено датата на остане 6-и септември - по стар стил - б.р.)

Александър Стоянов: Няма разлика между нацизма и комунизма - и двете са разклонения на социализма

Съединението - историческото постижение на България, наказано от "освободителката"