Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Финансовият министър на Франция Брюно Льо Мер е в окото на прожекторите, но не заради продължаващите протести и размирици покрай пенсионната реформа в страната, нито заради финансовото ѝ състояние, след като агенция Fitch понижи кредитния ѝ рейтинг. Причината е последният му роман - "Американска фуга", в който има - според критиците на политика писател - твърде натуралистичен еротичен пасаж. Сюжетът на книгата е измислена история за легендарния пианист Владимир Хоровиц и за пътуванията на братята Франц и Оскар Вертхаймер до Куба, за да присъстват на един от концертите му. Твърде подробно описание как Оскар прави секс с персонаж на име Юлия е поводът за недоволството срещу Льо Мер.
Острите реакции обаче сякаш са по-скоро изненада за Франция, където флиртът на политици с литературата не е новост. Преди Льо Мер като писатели се изявяват министърката по социалните въпроси Марлене Скиапа, която напоследък нашумя и със своя фотосесия за Playboy - макар да се появява на корицата на списанието напълно облечена. Под името Мари Минели преди тя се подписва под заглавия като „Осмели се да имаш женски оргазъм“ и „Писмо до моята матка“. Шиапа е известна като защитничка на правата на жените, припомня CNN.
Преди това бившия министър-председател на в правителството на президента Еманюел Макрон - Едуар Филип - пише криминален ромен, в който също има няколко еротични пасажа. В един от тях авторът описва идеалната женска гръд като "кръгла, удобна, гостоприемна е и трябва да можете да пъхнете носа си в средата с ликуване“.
Президентът на Франция до 1981 г. Жискар д'Естен също пише роман бестселър по време на мандата си. Книгата му „La Princess et le President“ разказва за любовна връзка с принцесата на Уелс. Подозренията са, че зад образа стои принцеса Даяна.
„Много държавни служители, висши държавни служители обичат да приемат интелектуално предизвикателство, особено в литературата", казва Люк Рубан, ръководител на Центъра за национални научни изследвания към френския университет по политически науки По.
"Обичайно е за френските държавници да пишат", допълва Рубан пред CNN и припомня и как по време на своя мандат президентът Жорж Помпиду редактира сборник с поезия. Пенсионираният президент Шарл дьо Гол пък пише своите мемоари. Но ако на това преди не се е гледало с такова неодобрение, Льо Мер е мишена за атаки, макар това да е четвъртата му книга.
„10 реда на 480 страници – трябва да прочетете книгата“, каза самият той миналата седмица на въпроси за еротичния пасаж в последния роман. „Това е за музиката, моята страст към музиката“, добавя писателят. Самият той при излизането на книгата от печат преди дни споделя: „Ако имаше само политика – без свободата, която дава литературното и романтичното творчество – политиката не би ми била достатъчна“.
В първата книга на Льо Мер - „Le Ministre“ - мемоари от ранните му години във външното министерство на Франция – е описана интимна сцена със съпругата му във венецианска баня. След години на слухове, министърът на финансите призна още, че той стои зад псевдонима Дюк Уилям. Това е името, което използва като студент, за да напише страстен еротичен роман за лекар и омъжена жена.
И все пак вероятно не еротиката в най-новия роман на министъра е причината за остри критики, а времето, в която книгата излиза от печат и времето, което политикът отделя за писане.
Нарастващата инфлация е предизвикателство за френската икономика от 2021 г. насам. В началото на 2023 г. инфлацията достига 7,2% - въпреки че това е доста нисък показател за много части на Европа, за Франция е висок. От месеци страната е раздирана от протести, които често прерастват в размирици и сблъсъци между полиция и демонстранти - заради пенсионната реформа, предприета от президента Еманюел Макрон и правителството му.
На критиките, че пише романи в такива времена, Льо Мер отговори неотдавна в Twitter: „Литературата ми позволява да избягам от всекидневието си, да направя крачка назад, да мисля по различен начин. Това е нужда, за която си струва да се събуждате рано, да си лягате късно, да прекарвате уикендите и празниците си.“
Гневните протести във Франция взеха нова "жертва" - любимия ресторант на Макрон
