Защо е важно да гласуваме за общински съвет и как става това?

В кампанията преди местни избори се говори повече за кандидатите за кметове. Ключов обаче е вотът за членове на Общинския съвет. Това е колективният политически орган на управление на общината.

Кметът и екипът му най-често са изпълнители на решенията на съвета. Често го наричаме "местен парламент", а и част от работата му наподобява тази на Народното събрание. Само че взима решения за развитието на общината.

В Общинския съвет са представени политическите сили и независимите кандидати, които участват в изборите и успеят да "прескочат" бариерата от нужен брой гласове, за да получат места в органа. Те образуват политически мнозинства, по примера на НС. Общият брой на общинските съветници във всяка от 265-те общини в България зависи от броя на жителите ѝ. Най-големи са общинските съвети в София - с 61 души, както и във Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе - с по 51.

Какво трябва да знаем преди да гласуваме за общински съвет на изборите на 29 октомври?

Как гласуваме за общински съветници?

За общински съветници се гласува веднъж на 4 години и няма втори тур. Балотаж на местните избори има само за избор на кмет - на общината, на районна за градовете с районно делене (София, Пловдив, Варна), на кметството.

На предстоящия местен вот за общински съветници гласуваме на 29 октомври. Бюлетината за избор на съветници е отделна от тази за избор на кмет - без значение дали сме избрали да подадем гласа си чрез машина или на хартия.

Какво работи и колко важен е Общинският съвет?

Краткият отговор на въпроса какво зависи от Общинския съвет е "почти всичко" важно в рамките на общината.

Това е органът, който решава всяка година какъв ще е бюджетът на общината. От общинските съветници зависи как ще се разпределят средствата, кои проекти ще се финансират през годината, определят приоритетните задачи, разпореждат се с общинското имущество. Тоест те решават как се харчат общите пари.

Общинският съвет е и този, който определя размера на местните данъци и такси, които плащаме - от данък "сгради" и такса "смет" до таксата за регистрация на домашния любимец. Той гласува и цената на билета и картите за градския транспорт, приема наредбите и тарифите за паркиране, назначава директори на общински болници и поликлиники и на всички общински дружества. Гласува и всички наредби - за строителство, за зелени площи, за ред и сигурност и т.н.

Решенията на Общинския съвет са задължителни за изпълнение от кмета и екипа му. Съветниците могат да задават въпроси на кмета, а той е длъжен да им отговаря в срок.

За кого гласуваме?

Малко повече от месец преди изборния ден партиите и коалициите, които участват в изборите в дадена община, обявяват кандидатски листи с претенденти за място в Общинския съвет.

Всяка партия или коалиция има по 1 листа в община. Това уточнение важи за София, която на парламентарни избори е разделена на 3 избирателни района, всеки от които излъчва свои депутати. На местни избори гражданите на цяла София излъчват заедно представителите си в Столичния общинския съвет.

Освен партии и коалиции, право да се кандидатират имат и независими претенденти за общински съвет.

Листите за съветници на партиите и коалициите са подредени в бюлетината според номера, който се е паднал на политическите формации след жребий. За независимите кандидати се тегли отделен жребий, но не може да има дублиране на числа в бюлетината.

Има ли преференция и как се гласува за определен кандидат?

Както на парламентарни избори, и на избори за общински съвет избирателят има право да гласува с преференция за точно определен кандидат за съветник от листата, която вече е избрал.

За да размести партийната подредба в списъка с кандидати, даден претендент трябва да е получил лично предпочитание от повече от 7% от гражданите, които са гласували за партийната листа, от която той е част. Кандидатите с най-много преференции над този праг пренареждат листата, като на теория е възможно дори последният в нея да стане първи.

Така мястото в листата и кой точно ще стане общински съветник зависят от броя на получените лични гласове в рамките на всеки партиен списък.

Кой влиза в Общинския съвет?

Знаем, че за Народното събрание има бариера от 4% от гласовете на избори и само партиите и коалициите, които я прескочат, стават парламентарни партии. За участие в общинския съвет също има праг, само че не е фиксиран, а се изчислява всеки път според избирателната активност на вота във всяка отделна община. Законът нарича бариерата "общинска избирателна квота".

Тя се пресмята, като се раздели броят на подадените действителни бюлетини за общински съвет на броя на общинските съветници. Тоест - колкото повече хора гласуват, толкова по-голяма е изборната бариера.

През 2019 г. например в София са гласували 402 548 души. Като разделим на броя на съветниците - 61, се получава праг от 6600 гласа. Това е бил нужният брой бюлетини, за да влезе партия или независим кандидат в Столичния общински съвет преди 4 години.

Коя партия колко мандати получава се изчислява по втора формула - вече базата са само действителните гласове, получени от партиите и коалициите, прескочили общинската избирателна квота. На този етап гласовете, подадени за партии, които ще останат извън местния парламент, не играят никаква роля. Ако вземем пак примера със София - тогава партиите над първата бариера са получили 289 582 гласа. Разделяме на 61 и получаваме числото 4826. Колкото пъти то се съдържа в изборния резултат на партията, толкова общински съветници има тя.

Формулата е една и съща във всички 265 общини, само числата са различни.

Партиите и коалициите в Общинския съвет формират политически групи, а не - мнозинства. Повечето решение на Общинския съвет се взимат с обикновено мнозинство от половината плюс 1 от гласовете.

Общинските съветници си избират председател. Това е човекът, който определя дневния ред на работа на "местния парламент". Обемът на правомощията му е сравним с този на избрания мажоритарно кмет.

Как да гласуваме с машина на местните избори на 29 октомври?