Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
През 2003 г. Ейдриън Броуди е на 29 години и става най-младият актьор, печелил „Оскар“ за главна роля – за „Пианистът“ на Роман Полански.
Това трябва да е билетът му към статута на суперзвезда, но не става точно така.
Следват години на неуспешни проекти и почти пълно изчезване от индустрията. Сега актьорът се завръща с „Бруталистът“ – превъплъщение, което отново му носи признание и го връща на червения килим и в надпреварата за най-престижното отличие в киното.
Броуди вече е на 51. И се доказва отново.
Той вече спечели "Златен Глобус" и БАФТА. В надпреварата за втори "Оскар" един от конкурентите му е младият Тимъти Шаламе, който взе наградата на Гилдията на актьорите за ролята си на Боб Дилън в "А complete Unknown". И това съревнование е особено любопитно - днес Шаламе е на 29 години, но с няколко месеца по-млад от Броуди, когато той грабва статуетката.
Как един актьор изчезва от Холивуд, когато се предполага да е на върха, и как се връща обратно.
Първите стъпки в актьорството
Ейдриън Броуди израства в Куинс, Ню Йорк, в семейство на интелектуалци и творци.
Баща му, Елиът Броуди, е професор по история и художник, а майка му, Силвия Плачи, е фотограф с унгарско-еврейски корени, чиито снимки излизат на страниците на водещи издания като „The Village Voice" и „The New Yorker".
Още като дете Броуди харесва да наблюдава живота около себе си – докато пътува с метрото в Ню Йорк или придружава майка си на фотографските ѝ задачи. „Свикнах с камерата от малък. Бях заобиколен от изкуство и разказване на истории. Това оформи възприятието ми за света.“, разказва сам.
Kогато навършва 12 години, родителите му го записват в театрален курс. Скоро след това започва да играе в детски представления и да се явява на кастинги.
През 80-те години на миналия век вече получава малки телевизионни роли, а през 1988 г., на 15 години прави своя дебют пред камера в „Home at Last“, телевизионен филм за сираци, преселени в Средния Запад на САЩ през XIX век.
Юношеството му минава между класната стая и снимачната площадка.
Учи в „LaGuardia High School of Music & Art and Performing Arts", същото училище, което е вдъхновило филма „Слава“ (Fame), където се обучават много бъдещи актьори, музиканти и художници.
„Пътуването ми до училище от Куинс до Манхатън всеки ден беше урок само по себе си – виждах стотици лица, различни характери, различни съдби. Това беше най-доброто обучение по актьорско майсторство, което можех да получа.“
Вместо в типично младежко безгрижие, Броуди прекарва тийнейджърските си години в изграждане на актьорска кариера – първоначално с малки роли в театъра и телевизията, а след това с първите си по-значими изяви в киното.
През 90-те започва да работи с големи режисьори, включително Теренс Малик („The Thin Red Line“) и Спайк Лий („Summer of Sam“), което постепенно го води към пробива му с „Пианистът“ - филмът на Роман Полански от 2002 г. - продукция, която остава един от образците във филмовото изкуство.
Изключителна игра и първи "Оскар"
„Пианистът" разказва истинската история на Владислав Шпилман – полски музикант от еврейски произход, който оцелява по време на Холокоста, докато нацистите разрушават Варшава.
След като губи семейството си, Шпилман прекарва години в укритие и се бори за оцеляване в опустошения град.
Броуди се подлага на екстремна трансформация, губи 30 килограма, за да пресъздаде физическото изтощение на героя си.
„Имах режим на гладуване. Беше ужасяващо, но необходимо, за да разбера болката на Шпилман“, споделя актьорът.
Неговото безмълвно, но силно въздействащо изпълнение, особено в сцените, където с треперещи ръце свири на невидимо пиано, са един от най-запомнящите се моменти в съвременното кино въобще.
Следва "Оскар" и... началото на падение.
Вместо признанието за невероятното му изпълнение в "Пианистът" да го изстреля на върха, кариерата на Броуди тръгва надолу. Той решава да експериментира с изборите, които прави, и обърква както критиците, така и зрителите.
Първо идва „Кинг Конг“ (2005) – голям студиен филм, който би трябвало да го утвърди като водещ актьор, но не го.
Следва „Хищници“ (2010) – неуспешен опит за екшън франчайз.
По-късно Броуди изненадващо избира да участва в китайски продукции като „Dragon Blade“ с Джеки Чан, които остават непознати за западната публика. В този период приема и ролите в нискобюджетни независими филми, които почти никой не забелязва.
Това не е просто поредица от неуспешни проекти, а години на кариерна несигурност и липса на посока.
Холивуд не знае как да категоризира Ейдриън Броуди – той не е типичен екшън герой, не е романтичен актьор и е прекалено сериозен за мейнстрийм комедии.
И така след 2016 г. Броуди почти изчезва от индустрията.
Да напуснеш киното
След години на търсене на правилната роля, Броуди решава да се отдръпне от Холивуд. „Нямаше смисъл да приемам посредствени роли, които не ме вълнуват. Търсех нещо, което да ме погълне изцяло.“, казва той.
През този период той се посвещава на изкуството и музиката, прекарва години в рисуване и реставрация на старо имение в Ню Йорк, което превръща в своe убежище.
Не спира да работи напълно – участва с епизодични роли в хитови сериали като „Succession“ и „Peaky Blinders“, но толкова. Не е под прожекторите.
През 2021 г. прави „Clean“ – филм, в който Броуди е и сценарист заедно с режисьора Пол Соле, и продуцент, и композитор на музиката, и играе в главната роля. Но продукцията остава непопулярна, а критиката не е ласкава.
Завръщането - „Бруталистът“ като най-личната му роля
Всичко се променя, когато Броуди получава сценария на „Бруталистът“.
Филмът разказва историята на Ласло Тот, унгарски архитект, оцелял от Холокоста, който бяга в Америка с надеждата да създаде нещо значимо, но вместо това попада в свят на експлоатация, зависимости и изгубени илюзии.
За Броуди тази роля не е просто актьорско предизвикателство – тя е дълбоко лична.
„Баба ми е живяла в нацистка Будапеща. Майка ми е била принудена да бяга от Унгария през 1956 г., за да намери нов дом в Ню Йорк. Това беше тяхната история, пречупена през перспективата на един архитект.“, казва актьорът.
Но първоначално той дори не получава ролята. Тя е дадена на Джоел Еджъртън. Години по-късно, в които продукцията се бави, Еджъртън напуска проекта заради други ангажименти и Броуди получава втори шанс.
Той не го пропуска. Снимките продължават само 33 дни в Будапеща и Италия – интензивен, изтощителен процес, но и най-смислената работа, която Броуди е правил от десетилетия.
„Много актьори с неговия статут могат просто да минат между капките, но той върши тежката работа“, казва режисьорът Брейди Корбет. Гай Пиърс добавя: „Броуди не просто разбира героя си. Той е напълно погълнат от него.“
Ейдриън Броуди отказа лесния път и изчака точния момент, не изневери на себе си, не се превърна в клише.
Днес, след две десетилетия на възходи, падения и търсене на смисъл, той отново е на върха.
Както сам казва: „Ключът е да не губиш вяра.“
