Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Корабът "Триниад" е един от многото търговски кораби през XIX век, които се използват по това време в САЩ за превоз на въглища и желязо от Ню Йорк. На 11 май 1881 г. той плава от Порт Хюрън за Чикаго, натоварен с въглища. В някакъв момент корабът започва да се пълни с вода, но все пак продължава по пътя си, докато внезапно не се наклонява и потъва в дълбините на езерото Мичиган. Оттогава никой не го беше виждал - досега.
Плавателният съд e открит през юли тази година - близо 142 г. след корабокрушението му. Тази седмица изследователите от Историческото дружество на Уисконсин разкриха подробности за него, както и за фаталния му край.
156-годишният "Тринидад" е открит на около 82 м дълбочина близо до брега на Алгома от членовете на Асоциацията за подводна археология в Уисконсин Брендън Бейлод и Боб Джаек. За да открият кораба, те използват сонарна технология въз основа на исторически данни и дългогодишни проучвания.
"Малко хора, ако изобщо има такива, са го търсили", казва Байлод в изявление за находката.
Плавателният съд е "забележително непокътнат", а някои от вещите на екипажа, като музикални плочи, камбани и котви, са добре запазени.
Шхуната (термин, с който се обозначава ветроходен кораб с две или повече мачти - б.ред.) е построена през 1867 г. в Гранд Айлънд, Ню Йорк, като предназначението ѝ е да бъде използвана за търговията със зърно на Големите езера между Милуоки, Чикаго, Бъфало и Осуего. Корабът е превозвал въглища или желязо от Ню Йорк и се е връщал със зърно от Средния Запад.
Неговият живот е кратък, тъй като собствениците му не са инвестирали в поддръжката на кораба. Изследователите казват, че корпусът му е бил неплътен.
На 11 май 1881 г. "Тринидад" се отправя на последното си плаване от Порт Хюрън за Чикаго с товар от въглища. В някакъв момент корабът започва да се пълни с вода. Според експертите, тъй като течът "не е бил необичайно явление", "Тринидад" продължил пътя си, докато "внезапно и силно се наклонил и започнал да потъва".
Капитанът и екипажът на кораба успяват да избягат и да се доберат до Алгома, който по това време е известен като Ахнапи. Единствената жертва при инцидента е талисманът на кораба - куче, което спяло до печката, когато корабът започнал да потъва.
Застрахователни документи показват, че през 1867 г. плавателният съд е струвал 22 хил. долара, но до 1878 г. стойността му е спаднала наполовина.
В статията си за "Shipwreck World" Байлод - един от откривателите, пише, че за първи път се е заинтересувал от "Тринидад" преди близо 20 години, когато е изграждал база данни за всички известни кораби, които са били изгубени във водите на Уисконсин.
Той казва, че когато двамата с колегата му Джак за първи път са заснели останките, "те са изглеждали като малко повече от неясно петно на екрана" и "почти са го пропуснали". Но второто търсене с по-ниска скорост им позволило "ясно да видят, че са открили корабокрушение".
Те занесли откритията си на подводния археолог Тамара Томсен от Историческото общество на Уисконсин, който организирал проучване на мястото с подводен апарат и успешно го идентифицирал като отдавна изгубения кораб.
"Това е едно от най-непокътнатите корабокрушения, откривани някога във водите на Уисконсин... Това е много значима находка... Тя е като капсула на времето", казва Байлод.
Историците все още не са споделили точното местоположение на кораба, за да гарантират, че крехкият дървен корпус и историческите артефакти ще останат в безопасност. Те обаче заявиха, че планират да номинират "Тринидад" за включване в Националния регистър на историческите места, за да "привлекат повече внимание към обекта", наричайки го "важна част от историята на общността в Алгома и околността".
