Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Микропластмаса вече е откривана в кръвта, органите, кърмата, плацентата и тестисите. Нови изследвания показват, че тези частици присъстват и в яйчниците.
През 2025 г. учени в Салерно, Италия, анализират фоликуларна течност от яйчниците на 18 жени и откриват микропластмаса в 14 от пробите. Засега обаче не е ясно как това влияе върху човешкото здраве и фертилността.
С натрупването на данни за въздействието на микропластмасата върху организма все повече хора търсят начини да ограничат употребата на пластмаса в ежедневието си.
Какво представлява микропластмасата?
Микропластмасата е точно това, което подсказва името ѝ - миниатюрни частици пластмаса с размер под пет милиметра. Когато пластмасовите отпадъци не се рециклират правилно, те често попадат на сметища или в океана.
Всяка година около 6,3 милиона тона отпадъци - голяма част от тях пластмаса - навлизат в световния океан.
С течение на времето този материал се раздробява на все по-малки частици. Тъй като пластмасата не е биоразградима, тя не изчезва напълно, а се разпада до микропластмаса. Макар и почти невидими, тези частици могат да имат сериозни последици за околната среда и човешкото здраве.
Какво показват последните изследвания за микропластмасата в човешкото тяло
Все повече научни изследвания установяват наличие на микропластмаса в различни части на човешкия организъм, което поражда сериозни въпроси за въздействието ѝ върху здравето.
През 2025 г. изследване на италиански учени, публикувано в списанието Ecotoxicology and Environmental Safety, за първи път открива микропластмаса във фоликуларната течност на яйчниците при жени, подложени на лечение за безплодие. Частици са установени в повечето проби.
Тъй като тази течност играе ключова роля в развитието на яйцеклетките, резултатите поставят въпроса дали микропластмасата може да влияе върху репродуктивното здраве.
Други проучвания показват, че микропластмаса се открива и в човешки органи, включително в мозъка и храносмилателната система, което означава, че тези частици могат да преминават защитни бариери в организма (данни от изследване на University of New Mexico, 2024).
Микропластмаса е откривана и в кърмата, показва изследване, публикувано в Polymers (2022), което поражда притеснения, че тези частици могат да достигат до бебета при кърмене. Частици са установени и в човешката кръв, според проучване в Environment International (2022), което показва, че микропластмасата може да навлиза в организма чрез храната, водата и въздуха, а в по-малка степен и при контакт с кожата.
Частици микропластмаса са открити и в белите дробове и плацентата, показват изследвания, публикувани съответно в Science of the Total Environment (2023) и Environment International (2021). Данните показват, че те могат да попадат в организма чрез вдишване и да достигат до плода по време на бременност.
Лабораторни изследвания, публикувани в Science of the Total Environment (2020), показват, че микропластмасата може да предизвиква оксидативен стрес, да уврежда клетки и потенциално да увеличава риска от сърдечни, метаболитни и неврологични заболявания.
Как да намалим излагането на микропластмаса
Излагането на микропластмаса може да бъде ограничено с няколко малки промени в ежедневието.
Един от най-ефективните начини е да се намали употребата на пластмаса за еднократна употреба - като бутилки, торбички и кутии за храна за вкъщи - и да се заменят с устойчиви алтернативи за многократна употреба.
Добре е също да се избягва затоплянето на храна в пластмасови съдове, дори когато са обозначени като подходящи за микровълнова фурна.
По-безопасен избор са съдове от стъкло или керамика, които не отделят частици. Когато е възможно, филтрираната чешмяна вода е за предпочитане пред бутилираната, тъй като често съдържа по-малко микропластмаса.
Изборът на дрехи и текстил от естествени материи като памук или вълна също може да намали отделянето на микропластмаса при пране.
Натрупващите се научни данни показват, че микропластмасата не е само екологичен проблем, а и въпрос, свързан с човешкото здраве.
Частици вече са открити в кръвта, органите, кърмата и репродуктивните течности, което поставя важни въпроси за дългосрочните им ефекти върху организма и фертилността.
Начинът, по който се храним, пием вода, пазаруваме и съхраняваме храната си, има значение - по-внимателният избор днес може да помогне както за собственото ни здраве, така и за опазването на природата.
