Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
“Олимпиакос” победи “Реал" (Мадрид) на финала на Евролигата с 92:85 точки, а Александър Везенков донесе огромна радост на феновете на гранда от Пирея. Той беше голямата звезда на отбора през сезона и спечели титлата MVP (най-ценен играч).
Баскетболът обаче е отборен спорт и няма как на игрището да побеждаваш сам.
В най-тежките моменти, когато нещо не се получаваше на Везенков или когато съперниците фокусираха всички усилия да го спрат, на сцената изгряваше звездата на Еван Фурние. Той взе титлата MVP на Финалната четворка.
А без него “Олимпиакос” нямаше да може да сбъдне мечтата на толкова много фенове в Пирея.
Фурние има много интересна история, изпълнена с възходи и падения. Този сезон обаче той достигна върха в кариерата си.
Еван Мехди Фурние е роден на 29 октомври 1992 г. в Сен Морис, малко предградие близо до Париж.
Гордее се и открито говори за двойната си идентичност, от баща му Франсоа - французин, а от майка му Мерием - алжирец.
Спортът винаги е присъствал в дома на семейство Фурние, родителите му са били джудисти, но за Еван баскетболът се оказва призванието.
Французинът се влюбва в играта през 2002 г. благодарение на “Сакраменто Кингс”.
Като играч на “Поатие Баскет 86” бързо си създава име и печели две поредни награди за най-добър млад играч и най-усъвършенствал се играч във френската лига през 2011 и 2012. Тези постижения предизвикват интереса на скаутите на NBA.
Преди да пристигне в отбора на “Олимпиакос “в Гърция, Фурние прекарва 12 сезона в най-добрата баскетболна лига в света.
През 2019-2020 той прави най-силния си сезон с “Орландо Меджик”, като отбелязва средно 18.5 точки на мач.
После нещата тръгват надолу.
Подписва 3-годишен договор с “Ню Йорк Никс”, където играе под очакванията на отбора и изпада от стартовата петица. По-късно е изпратен в “Детройт Пистънс”, но тимът не се съгласява да го запази и той решава да напусне NBA.
Фурние признава, че след като го изключват от отбора през 2024 се е чудил дали изобщо да продължи с баскетбола.
Много му тежи и разочарованието от Олимпийските игри в Париж и тежката загуба срещу САЩ във финалите. Второто място заедно с неизпълнените очаквания в NBA го карат да се замисли над бъдещето си.
Тогава е на 33 години с две деца и последствията от живота като баскетболист - 82 мача на сезон, постоянни пътувания и живот в хотели - неща, които неведнъж са го карали да се пита дали изобщо си струват жертвите.
След само няколко седмици обаче взима решение, което ще изненада много хора.
Френската звезда се свързва с “Олимпиакос” и им показва интереса си да играе за тях, сделка която “червено-белите” няма как да пропуснат. Така Фурние се завъръща в европейския баскетбол.
Преди да се премести в Пирея, той и семейството му никога не са посещавали Гърция. Пристигат без никакви очаквания, но остават изключително впечатлени от това колко топло ги приемат градът и клубът.
Фурние споделя, че гръцките фенове са на съвсем различно ниво:
“Тук отборът представлява нещо повече от просто баскетболен или футболен клуб. Те са като семейство, за тях това е начин на живот”.
Освен на терена, гардът на “Олимпиакос” е добър съотборник и извън него.
През април звездата на “Панатинайкос” Кендрик Нан, публично атакува Александър Везенков в Инстаграм:
“Той играе добре, без да се налага да прави много, получава огромна помощ от съдиите и не мисля, че някога са го охранявали двама играчи”.
Фурние не остава безгласен и застава зад Везенков.
Без да споменава имена, но с ясен намек за кого говори, след няколко часа публикува в Х:
“Като говориш лошо за някого, не те прави по-голям човек”.
Точно това негово отношение променя статута му. Защото в "Олимпиакос" не е важно само да си топ баскетболист - трябва да имаш и други качества - като човек и личност. Само тогава истински си част от семейството.
Животът на Фурние сега е различен. След всички пречки и трудности, той намира щастливия си край. Заедно със съотборниците си, феновете и екипа на “Олимпиакос”, френският играч вече е на върха в Европа.
От баскетболист, препращан от отбор на отбор в NBA, той се става герой, а Атина е неговият втори дом.
