Какъв ще бъде ефектът от митата на Тръмп върху България

САЩ, най-значимият търговски партньор за ЕС, се готви да обложи стоките от общността с високи мита
Германската икономика, в частност автомобилният сектор, е най-уязвим от митата за внос в САЩ
България е силно зависима от потенциален спад в германската икономика
От Министерството на икономиката все пак не очакват срив в европейския автомобилен сектор

Американският президент Доналд Тръмп заплаши от 1 август стоките които се внасят от ЕС в САЩ, да бъдат облагани с 30% мито. Преговорите между Вашингтон и Брюксел текат, а в четвъртък Reuters цитира свои източници, според които двете страни се приближават към сделка за 15% двустранни налози върху вноса.

Какъвто и да е размерът, категорична прогноза за очаквания икономически ефект върху България, включително и заради динамично променящите се заявки на американския президент, е трудно да се даде, но резултатът за световната икономика в световен мащаб ще бъде отрицателен.

Според оценката на Международния валутен фонд, публикувана през април 2025 г. митата на Тръмп в краткосрочен период - до 2027 г., ще струват между 0,4% и 1% от световния БВП.

Ако се приеме, че въведените мита от САЩ са постоянни, дългосрочното отрицателно въздействие върху растежа на световната икономика (в рамките на 10 години) се оценява на между 0,9% и 0,2% от световния БВП.

Какво изнася България за САЩ

Въпреки че САЩ не са сред водещите търговски партньори на България поради силната интеграция на страната в единния пазар на ЕС, трансатлантическите отношения остават икономически значими.

Според доклада „Трансатлантическа икономика 2025“ на AmCham EU и Търговската камара на САЩ България е изнесла стоки на стойност 1,5 милиарда долара за САЩ през 2024 г.

Този обем е сравнително малък на фона на общия износ.

"Като цяло прогнозите не са апокалиптични. Първоначалният ефект от тези мита няма да е много видим. Износът на България към САЩ е под 0,5% от общия и може да доведе до забавяне в растежа на икономиката от 0,1 - 0,2%. Най-важното е да се намерят алтернативни пазари, защото самите потребители в САЩ могат да загубят част от покупателната си способност. Всичко за тях ще се оскъпи, а това ще го платят домакинствата", коментира за "Булевард България" Адриан Николов от Иниститута за пазарна икономика.

Макар прекият ефект за България от бъдещи мита да не се определя като "значим", косвеният трудно може да се изчисли.

Евентуално забавяне в германската икономика ще има потенциален ефект и в България

САЩ са най-значимият търговски партньор на Европейския съюз, като една пета от износа на ЕС е насочена именно към потребителите зад Океана.

Германия и Ирландия се очертават като двете най-уязвими икономики в ЕС от новите налози - едната заради автомобилната индустрия, а другата заради директния износ към САЩ на авиокомпоненти и фармацевтични продукти.

22,7% от износа в автомобилната индустря на Германия, например, е насочена към американския пазар.

Германия е най-големият търговски партньор на България при износа на стоки, а всяко забавяне на икономиката там се отразява в някаква степен и в София.

Анализ на БНБ показва, че в периода от 2019 до 2023 година близо 15% от износа на стоки от България е бил насочен към германския пазар, както и 13% от износа на услуги.

Зависимостта на страната от германската икономика не се изчерпва само с обемите на износ.

Според икономическия преглед БНБ за последното тримесечие на 2024 година, където се обръща особено внимание на свързаността на България с германската икономика, става ясно, че около 60% от българския износ реално представлява стойност, създадена в България и консумирана в Германия – тоест, зависи пряко от вътрешното ѝ търсене.

Останалите 40% обаче са свързани с глобалните производствени вериги, където Германия е междинен пункт, а крайният потребител е извън ЕС.

Това означава, че част от българската икономика е индиректно зависима от търсенето в на германски продукти в трети страни – включително САЩ. Според анализа най-уязвими към евентуално забавяне на германската индустрия са секторите на търговията, машиностроенето и металургията.

С други думи – дори когато директният ефект от американските мита изглежда ограничен, косвеното им въздействие в България може да бъде много по-съществено.

"Косвеният ефект трудно може да се изчисли. Например последствията върху германската автомобилна индустрия. Близо 1/4 от произведените в Германия автомобили и авточасти се изнасят в САЩ", казва и Адриан Николов от ИПИ.

"Какъв ще е ефектът за България е много трудно да се каже, но това, което е важно, е какъв ще е гласът на София в ЕС по темата. Според мен е редно да се работи за нулеви мита на ниво ЕС, т.е. стоките да влизат в ЕС без допълнително облагане, не само за САЩ, но и за останалия свят", коментира икономистът.

Според него част от производството би могло да се насочи към военната промишленост, особено на фона на заявката на Европейската комисия в тази посока и повишаването на разходите за отбрана.

"Този износ трябва да се насочи към други страни, като Канада, Индия, Малайзия, дори Нигерия. Но за целта са необходими споразумения за свободна търговия", коментира Николов.

Какво прави държавата

Към момента България няма публично представен анализ как евентуалните мита на САЩ ще се отразят на българската икономика.

Благодарение на членството в Европейския съюз страната не е сама срещу най-голямата световна икономика, а отговорът на митата, които Доналд Тръмп налага, е на ниво общ европейски пазар. А икономината на ЕС е третата най-мощна в света.

В отговор на въпроси от "Булевард България" от Министерството на икономиката заявиха, че "липсват конкретни прогнози за подобни развития, тъй като все още е неясно доколко президентът Тръмп ще поддържа обявените 30% мита от август и дали ще бъдат постигнати отделни секторни договорености между ЕС и САЩ, включително по отношение на автомобилния сектор, тъй като и в момента се водят интензивни преговори между Европейската комисия и търговската администрация на САЩ".

Оттам коментират още, че не се очаква срив в автомобилния сектор, защото ще бъдат взети мерки за подпомагането му, включително на ниво ЕС.

От министерството все пак признават, че ограничения за вноса в САЩ могат да имат косвен ефект, отнасящ се за стоки, в които са вложени и български компоненти за износ.

Това се отнася и до автомобилния сектор. Друг косвен ефект е и нарастване на конкуренцията на пазара на ЕС, тъй като износители от други държави ще търсят нови пазари. Което означава, че ако други страни спрат да изнасят към САЩ, те ще се насочат към европейския пазар, което ще увеличи конкуренцията и може да затрудни и българските производители.

Най-засегнати от косвените ефекти на митата на САЩ се очаква да бъдат производителите на електрически табла, интегрални схеми, части за автомобили, руди, концентрати и първични продукти от метали, се казва още в отговорите на Министерството на икономиката.

Оттам припомнят, че Европейската комисия преговоря за сключване на преференциални търговски споразумения с трети страни като Мексико и държавтите от Меркосур - търговско споразумение, което включва Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай.

"Някои преговорите вече са приключили и биха могли да влязат в сила в относително кратки срокове. Тези споразумения предвиждат значително по-добър пазарен достъп за европейските компании до пазари със значителен капацитет. Ефективното прилагане на споразуменията има потенциал да смекчи значително евентуалните негативни ефекти от ограниченията за вноса в САЩ", обобщават от министерството.

Reuters: ЕС и САЩ са близо до сделка за 15% мита