Метростанция на името на Серж Генсбур разгневи французи и събуди движението "Me too"

От няколко седмици насам във влаковете в парижкия регион са изписани потенциални имена на бъдещи нови станции след разширяване на метрото във френската столица.

Името на спирката в община Лила ( Les Lilas) обаче не предизвика само недоволство сред французите, а дори петиция за отстраняването му – това на една от най-големите звезди на френската музика от 60-те и 70-те Серж Генсбур.

В избора има известен символизъм: една от песните му „Le Poinçonneur des Lilas“ разказва за кондуктор от метрото в Лила, когото никой не забелязва, докато той мечтае за светлина.

Разгневените активисти твърдят, че покойният Генсбур е известен като "насилник, известен женомразец и възхвалява кръвосмешението".

Според тях, властите биха дали сигнал, че е "приемливо, дори насърчавано, да се упражнява насилие над жени и деца, ако това се прави от мъж в името на изкуството".

По случая е публикувана протестна петицията на 26 ноември в сайта Change.org

Серж Генсбур (1928-1991) е един от най-известните и харесвани музиканти във Франция, прочут с провокативното си до скандалност поведение.

Генсбур е известен и със сложните отношения с партньорките си - сред тях са известни жени като Джейн Бъркин, Бриджит Бардо, Ванеса Паради и др.

Една от приятелките му е Франс Гал - тя е на 18 г., когато той я кара да запише песен със силно сексуализиран текст през 1966, без тя да осъзнава двойния смисъл на лириките. Това решение съсипва репутацията ѝ.

В петицията се изтъкват и други смущаващи аспекти от живота на Генсбур - като песента и видеоклипът Lemon Incest от 1984 г., които той прави с 12-годишната си дъщеря Шарлот.

Във видеото Генсбур лежи на легло полугол, а дъщеря му, която е облечена само с риза и гащички, пее за "любовта, която никога няма да направим заедно". Песента става хит във Франция, но Генсбур е обвинен, че възхвалява насилието.

Според дъщеря му обаче - днес 52-годишна актриса и певица, песента не насърчава малтретирането, а само "безкрайната любов на баща към дъщеря му и на дъщеря към баща ѝ - и това не може да се осъжда".

"В това няма нищо физическо", твърди Шарлот Генсбур, макар да признава, че баща ѝ я е карал да прави притеснителни за нея неща, докато са снимали заедно.

В петицията, подписана от 4000 души, се твърди, че в епохата след "MeToo" една станция не трябва да носи името на "известен женомразец", а решението да се отдаде почит на Генсбур "плюе в лицето" на всички жертви на сексизма.

Активистите призовават групата RATP, държавният оператор на обществения транспорт със седалище в Париж, да отмени решението си - одобрено от общинския съвет на Лила още през 2013 г.

"Артистите и техните културни произведения ни казват нещо за обществото. Ако ви липсва вдъхновение - обърнете се към нас, не ни липсват идеи за хора, които трябва да честваме“, завършва протестният текст, цитиран от френското издание Le Pont.

Според 29-годишната Мари – една от създателките на петицията, френските политици не трябва да се преструват, че личността на Генсбур не е спорна.

"Много от нас намират Генсбур за шокиращ. Някои ще кажат, че това не е важно, че това, което наистина има значение, е да има нова станция на метрото. Но имената са символ на това, което избираме да прославяме и показваме. Това е много важно... Ле Лила е градче, което се възприема като много феминистко... Обществото се промени през последните 10 години и се надявам, че ще бъдем чути по този въпрос", казва Мари пред френския вестник le Parisien.

В петицията се споменава още и противоречивото поведение на Генсбур във връзките му с по-млади жени, включително майката на Шарлот, покойната английска актриса и певица Джейн Бъркин.

Двамата заедно в продължение на 12 години. Партньорството в работата им успява да надживее раздялата им през 1980 г. и продължава до смъртта на Генсбур през 1991 г.

Отиде си любимата англичанка на Франция: Певицата и актриса Джейн Бъркин почина на 76 години