От "Война" до "Мижав интерес": Думите, с които ще запомним годината

Война. Инфлация. Избори. Украйна.

Едва ли някой си го е пожелавал - но това се оказаха най-емблематичните думи на 2022 г. за България. Това показва анкетата на платформата за грамотност "Как се пише" на Павлина Върбанова - едно от първите онлайн места, които проверяваме, когато се колебаем за правописа на думите.

В топ 10 на думите на 2022 г. водещи са политическите теми. Неизбежно за годината, в която Европа се събуди във война, символът Z се превърна в новата свастика, цените на всички основни стоки и услуги скочиха, а в България беше свалено първото редовно правителство след поредица от безплодни парламенти.

Разнообразието в групата идва благодарение на Панайот Панайотов, чиято крилата фраза "мижав интерес" от спора му с Кичка Бодурова се класира на почетното седмо място в списъка на думите, с които ще запомним 2022.

За сравнение - в 2022 г. няма и следа от част от темите, доминирали година по-рано, които почти изцяло бяха свързани с пандемията и вълненията около ваксинационната кампания.

Само думата "избори" се повтаря и в двете години. И със сигурност ще е сред водещите термини и на новата 2023 г., в която предстоят минимум 2 вота - парламентарен и местен (в два тура).

В кампанията „Думи на годината с Как се пише?“, която се реализира за втора поредна година, всеки имаше възможност да гласува за знаковите думи и изрази за България през изминалата година. В изследването на важните за обществото ни теми за първи път у нас се включва още един компонент – класация на най-употребяваните думи и изрази в медиите на български език.

Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika показва 20-те най-често споменавани думи в периода 1 януари – 31 декември 2022 г.

С помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, са проверени 11 милиона и 300 хиляди публикации в 7993 онлайн информационни източника – новинарски сайтове, портали, сайтове на електронни медии, блогове и др.

Оказва се, че най-използвани са „България“, „Русия“, „Украйна“, „война“, „Европа“, „САЩ“, „политика“, „министър“, „цена“, „дете“, „помощ“. Сред класиралите се в първите 20 са и „газ“, „енергия“, „управление“ и „икономика“.

Организатори на инциативата са д-р Павлина Върбанова ("Как се пише") и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка

• Решаващо за нас като общество е дали вникваме в процесите, които определят живота ни, нашата роля в тях и отпечатъка, който оставят дълбоко в нас, казват те.
• Думите, които хората са предложили и избрали, са нерадостни и негативни, но и сянката на войната не дава възможност за по-ведро настроение. Все пак има лъч надежда в „доброволци“ – думата, която се нарежда на 6-о място от участниците в анкетата, макар медиите да не са я лансирали в такава степен, смятат още те.
• Особено интересно е и да се потърсят пресечните точки и разминаванията между думите, които хората разпознават като важни, и тези, които са водещи за медиите.

В журито на кампанията влизат и журналистката и писател Веселина Седларска, медийният експерт Георги Лозанов, както и драматургът Захари Карабашлиев.

• "Ако думите мерят емоционалната температура на една общност, то българите отдавна сме прескочили червената граница, след която започва рисковата зона, и вървим към нови рекорди в нажежаването на обстановката. Няма дори и следа от онова остроумие, което винаги ни е спасявало в трудни времена", казва Седларска.
• Лозанов определя класацията като показател за "образците на съвременния словесен фолклор – новите думи, които хората и медиите изобретяват, или новите значения, които дават на познатите думи".

Изследването сред нагласите на хората се проведе в три етапа. В първия – от 4 до 11 януари – всеки имаше възможност да даде своите предложения за думи на годината на страницата на „Как се пише?“ във Facebook и в Twitter. Този път те бяха за 311 различни думи и израза. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури отся 10. Кои 3 от тях са най-важните за нас като общество, избирахме в анкета от 16 до 21 януари в третия, последен етап, а всеки от анкетираните имаше възможност да посочи до три от предложенията.