Диабетът не го отказа от мечтите му - историята на Александър Зверев

Александър Зверев спечели Ролан Гарос 2026 и сбъдна най-голямата мечта в живота си. Тя обаче не е да вземе титла от Големия шлем, а да стане първият шампион, който страда от диабет.

В продължение на години германската звезда не говореше за заболяването си и признава, че дори се е срамувал. Сега обаче историята е много по-различна.

Саша, както го наричат близките му, е част от професионалния тенис свят много преди да изиграе първия си мач в ATP. Произходът му е от Русия, но никога не е живял там. Роден е в Хамбург и се състезава за Германия през целия си живот.

Тенисът е заложен в семейството му.

Баща му, Александър Зверев-старши, и майка му, Ирина Зверева, също са били професионални тенисисти.

По-големият му брат Миша Зверев дори стигна до №25 в световната ранглиста през 2017 г. и има 133 победи на ниво ATP.

В началото Саша гледа на брат си не само като на най-близък човек, а като пример за подражание и прозорец към света, в който мечтае да попадне.

Още от ранна възраст наблюдава отблизо живота на професионален тенисист чрез кариерата на Миша, което му дава ясна представа какво е необходимо, за да достигнеш най-високото ниво в спорта.

За Саша обаче има една допълнителна трудност. Още на 4-годишна възраст е диагностициран с диабет тип 1.

При това заболяване организмът не произвежда инсулин, което означава, че нивата на кръвната захар трябва да бъдат следени постоянно. По време на тренировки и състезания кръвната захар може да спадне или да се повиши рязко, което влияе на енергията, концентрацията, реакциите и физическата издръжливост.

Зверев признава, че в първите години след диагнозата животът му не е бил никак лек.

"Срамувах се от болестта си. В училище другите деца постоянно ми се подиграваха. Веднъж ми откраднаха несесера с медицинските принадлежности - уреда за измерване на кръвната захар, инжекциите с инсулин, всичко. Малко по-късно ги намерих счупени на пода”, разказва първата ракета на Германия.

Зверев обаче свиква с болестта. А в един момент тя се превръща в най-голямата му мотивация за успех.

"Още от дете ми се налага да намирам баланс между лечението ми и спорта. В продължение на много години избягвах да говоря по тази тема. След контузията ми на Ролан Гарос обаче имах много време за размисъл. Осъзнах, че съм в позицията да помогна на много хора и да вдъхновя деца, които са в същата ситуация, в която бях аз. Нищо не е вечно, включително кариерата на тенисистите, затова искам да ѝ се насладя максимално и да я оползотворя по възможно най-добрия начин”.

Именно въпросната контузия на Ролан Гарос е ключов момент от кариерата на германеца.

Той е успешен, изкарва милиони и живее живота, който винаги е искал. На 16 години вече е №1 в света при юношите, а на 20 влиза в топ 10 при мъжете.

Стига до №2 в световната ранглиста, има над 20 титли и повече от 500 победи. Голямата му болка, допреди няколко дни, е, че не може да спечели титла от Големия шлем.

Преди Ролан Гарос 2026 губи три болезнени финала, които карат анализаторите да казват, че Зверев “няма психиката и нервите”, да има трофей от най-високото възмжно ниво.

А на Ролан Гарос през 2022 година, в мач срещу Рафаел Надал, Саша контузва много лошо глезана си. Разкъсва връзките на ставата и е аут много месеци. Когато се връща, мнозина смятат, че вече не е същият състезател.

Много по-предпазлив, по-бавен и по-колеблив.

„Когато се върнеш към играта и започнеш да губиш много повече, отколкото си свикнал, когато отпадаш от турнирите по-рано, отколкото очакваш от себе си, това не е лесно за приемане“, спомня си Зверев.

„Да, знаеш, че си бил контузен. Да, знаеш, че има причини за това. Но въпреки всичко не искаш да го приемеш. По някакъв начин отказваш да се примириш с него”.

Завръщането е постепенно, а и много незабелязано, защото съвпада с тоталната доминация на Яник Синер и Карлос Алкарас.

Тази година обаче испанецът се контузи и пропусна Ролан Гарос, а Синер отпадна по драматичен начин. Това отвори за Зверев шанса на живота му. И той се възползва.

А след това получи признание дори от легендата Новак Джокович.

„Саша, познавам те, откакто беше на 10 години. Тогава се бореше на тренировъчните кортове с най-малкия ми брат, докато аз играех срещу по-големия ти брат, Миша, на голямата сцена при юношите и професионалистите”, каза Новак.

"През годините изградихме отношения, основани на уважение и приятелство, не само с теб, но и с цялото ти семейство. Проведохме безброй разговори за тенис тактика, стратегия, живота, семейството и бизнеса. Изкарахме много хубави моменти както на корта, така и извън него”, добавя още сърбинът.

"Знаейки през какво трябваше да преминеш заради заболяването си още от ранна възраст, как преодоля най-голямото психическо предизвикателство в живота си и как затвори устите на всички, които смятаха, че никога няма да спечелиш титла от Големия шлем, тази победа прави успеха ти още по-специален и запомнящ се".

Тъмната страна на шампиона

През последните 20 години тенисистът, спечелил титлата при мъжете на Ролан Гарос, неизменно бе на първа страница на L'Equipe в понеделника след турнира.

За първи път обаче неписаната традиция е нарушена. Причината е в интервюто, проведено със световния №3 след финала в Париж.

То се развива много добре до момента, в който журналистът Контан Мойне не решава да засегне темата с обвиненията в домашно насилие, отправени към Зверев от бившите му приятелки Олга Шарипова и Бренда Патеа.

Шарипова обвини Зверев в системен физически тормоз, като в разследването се включиха и комисари от ATP.

В крайна сметка тенисистът бе оправдан поради липса на доказателства.

От своя страна, Патеа, която е и майка на детето на Зверев, твърди, че той я е нападнал в хотел в Берлин в нощта на 20 срещу 21 май 2020 г. През юни миналата година обаче делото бе прекратено след като Зверев и Патеа постигнаха извънсъдебно споразумение и тя оттегли обвиненията си.

Именно въпросите по тази тема карат Зверев да загуби самообладание и да прекрати интервюто за L’Equipe.

Точно тези истории разделят феновете на тениса по въпроса дали харесват Саша, или не. Успехът на корта обаче е нещо, което не може да бъде поставено под съмнение. А Зверев сбъдна мечтата си и е първият тенисист, диагностициран с диабет, който покорява Големия шлем.

"Аз съм привилегирован по отношение на това, че живея живота, за който винаги съм мечтал. От дете исках да играя тенис, да участвам в турнири по целия свят и да съм сред най-добрите в този спорт. Фактът, че успях да постигна всичко това, се дължи най-вече на родителите ми и на брат ми, които винаги са ме подкрепяли безусловно и продължават да го правят”, казва шампионът.