Александър Стоянов: Няма разлика между нацизма и комунизма - и двете са разклонения на социализма

• Проблемът с неонацистските групи в България идва от нашето комунистическо наследство и няма абсолютно нищо общо с евроатлантическата интеграция;
• Ако интернет бъде залят с текстове колко е било хубаво преди 1989 година, ИИ ще предлага това на нашите деца като отговор. Образованието и критичното мислене са единственият антидот;
• Нашето въображение е онова, което движи еволюцията ни напред. Ако делегираме въображението си и фактическото си мислене на машините, нашата еволюция спира.

Разговаряме с историка и преподавател в НГДЕК Александър Стоянов дни преди премиерата на новата му книга "Българите между две империи".

Тя е посветена на българската средновековна история и разказва за развитието на българския народ от появата му в Европа през IV век до падането под османска власт.

Очаква се книгата да излезе от печат през втората седмица на септември. Това събитие съвпада и с ожесточена онлайн кампания срещу автора.

Можете ли да открехнете завесата към новата ви книга?

На практика тя допълва „Българите между две катастрофи“ като един вид предистория.

Основният план на книгата не е да бъде тежък академичен труд, а да е обществено полезен разказ, който е базиран върху изследвания на колеги, които са специалисти в съответния период, но на достъпен език.

Всичко, което се съдържа като информация, е продукт на изследванията на българската и световната историография с доказани и утвърдени тези, разказани по достъпен начин.

Това е един вид медиатор между тежката академична литература и хората.

Вие виждате ли връзка между премиерата на новата Ви книга и агресивната онлайн кампания срещу вас?

Предполагам, че съвпадението е случайно, защото фактически до този момент няма никаква информация за какво става въпрос в книгата.

Трябва да си призная, че нещата, които са писани по мой адрес, не съм ги чел и нямам намерение да ги чета.

Ваши колеги от Factcheck.bg направиха разследване, което показва че дори най-вероятно не става въпрос за истински хора, тъй като се използват някакви фалшиви идентичности.

Но доколкото разбрах, това, за което ме атакуват, са теми, които нямат нищо общо със съдържанието на новата книга, така че двете неща не са свързани със сигурност.

Периодът на активизация на тези атаки обаче съвпада във времето и с няколко ваши публикации, в които разбивате пропагандните тези, че неонацистската идеология идва по линия на Европейския съюз, в контекста на насилието от младежи в Пловдив. Възможно ли е това да е активизирало атаките?

Да, най-вероятно това е причината. Хора, които са специалисти по темата, вече взеха отношение и доказаха на практика, че тук става въпрос за много тясна връзка между руската пропаганда и тези неонацистки фракции.

Но аз си позволих да репликирам колеги историци и преподаватели, които заемат, поне според мен, много странни и абсолютно недостоверни позиции относно значението, за съжаление, на това, което се случи.

Това, което заявявам в публикацията, е, че всъщност тези неофашистки организации, също както и в Русия, се появяват в България като резултат от тоталитарното наследство на комунистическия режим, тъй като нацисткият режим и комунистическият режим са почти идентични като структура, идеология и агресия.

Съвсем нормално е, когато дълги години в една държава е имало тоталитарен режим, той да остави нещо като утайка в обществото, от която да може да поникне един такъв неофашизъм.

Нищо изненадващо и необичайно няма в това. Много хора всъщност не осъзнават, че почти няма разлика между нацизма и комунизма, защото реално и двете са разклонения на социализма. Едното е националсоциализъм, другото е интернационалсоциализъм.

Но и двете са почти идентични и съответно крачката от нацизъм към комунизъм и обратно не е много голяма. И е съвсем логично да търсим в режима на БКП корените на появата на такива групички.

Те са свързани, разбира се, и с идеологическото промиване на мозъци в България по линия на историята, което е направено отново през 70-те и 80-те години.

Моята теза, която явно много дразни въпросните хора, е, че проблемът с неонацистските групи в България идва от нашето комунистическо наследство и няма абсолютно нищо общо с евроатлантическата интеграция.

По същия начин, по който виждаме крайно пропутинските партии в Германия, да речем, са свързани точно с Източна Германия и с наследството на ЩАЗИ (комунистическите тайни служби) и на Германската комунистическа партия.

Тези организации не се намират в Западна Германия, те са в Източна Германия, което доказва, че дори в люлката на нацизма коренът на неофашизма идва не от някаква оцеляла стара нацистка партия, останала в сенките толкова години, а всъщност като наследство на комунизма и Източния блок, който е доминирал тази част от света.

А защо и до днес са толкова объркани разбиранията за неонацизъм, фашизъм, комунизъм и до какво води това лепене на уж "исторически" етикети?

Големият проблем е, че след Втората световна война, тъй като все пак СССР е бил част от антихитлеристката сфера, включително и за западноевропейците, не е било удачно да отбелязват, че комунизмът и нацизмът произлизат от едно и също нещо.

И поради тази причина те се разглеждат като напълно различни. До степен, в която грешно се предполага, че нацизмът е дясна идеология, а комунизмът е лява идеология.

Всъщност и двете са леви идеологии. Просто едната е по-крайно лява идеология от другата. Няма много голяма разлика между двете.

И при нас това се вижда с цялата тази реторика с унищожаването на антифашистската памет в България, но на практика антифашисти в България не са БКП. Антифашисти в България са например Димитър Пешев, който се бори за спасяването на българските евреи.

Това, че Съветският съюз се приравнява към борбата срещу фашизма, не означава автоматично, първо, че това е различна идеология от националсоциализма, и второ, абсолютно не означава, че българските комунисти могат да бъдат припознати като някаква адекватна, абсолютно самостоятелна форма на антихитлеристка борба.

Но те са просто част от съветската структура, която е била предварително създадена и направлявана от Коминтерна още в 30-те години на миналия век, с ясната цел да се установи тоталитарна комунистическа диктатура, докъдето е възможно, на Балканите.

Това десетилетия наред естествено отсъства от учебниците. На хората, които са учили за тези неща, им е натрапвано и набивано в главата, че комунизъм и нацизъм са различни неща. Че едното е дясно, а другото е ляво, че те не се свързват помежду си.

Това води до сегашното съвременно объркване на понятията. И до това, че хората не виждат иначе много ясната връзка между тези две неща.

Вие сте преподавател в НГДЕК по история. Тези неща продължават ли да отсъстват от учебниците?

Не. По принцип историята на България след 1945 година, по време на Втората световна война, се изучава достатъчно подробно по програма в 7-и и в 10-и клас. Винаги съм казвал, че проблемът в България не са учебниците, а как се ползват.

Споменахте реториката за антифашистката памет. Тя всъщност дойде от премиера Румен Радев. Как си обяснявате, че от толкова висока трибуна се използва този наратив?

Този наратив е същият, който е бил и преди 30, 40, 50, 60 години. Това не е нищо ново.

Тук имаме изтупване от нафталина на неща, които са били мейнстрийм до 1989-а. Сега са преопаковани и се пробутват по нов начин.

На практика е една предъвкана реторика от страна на БКП за изопачаване на историческа престрелка, но с нищо повече.

И тъй като се вижда, че има почва за поникването на тези бурени отново, пробват - ако стане... За съжаление изглежда, че става.

Което пак е свързано с преподаването на история?

Да и с факта, че не се обяснява достатъчно ясно какъв е смисълът на ученето на история. И на това, че идеята на всички други хуманитарни предмети е да подготвят граждани с активна позиция, а не просто да ти изсипват с кофи някакви знания в главата.

Защото тези знания сами по себе си са безсмислени. Животът не е викторина, в която трябва да възпроизвеждаш някакви числа и дати и да ги помниш наизуст.

Абсолютно нищо не е, ако ти не можеш да осмислиш значението на тези неща. Това, че помниш някакви факти, няма никаква стойност.

А как трябва да се подхожда към децата, така че да се възпитат в критично мислене в ерата на ИИ, вместо просто да си пишат домашното с ChatGPT?

Проблемът е, че новите поколения са изключително склонни да абдикират от критическото мислене и да го делегират на изкуствени интелекти, за да им спестява време. Което не е добре, защото човешката еволюция е възможна именно заради нашето критично мислене, нашето въображение.

Скоро излезе едно изследване защо Homo sapiens например е надживял и е победил неандерталеца. Защото има въображение, което е способност да комуникира идеи по начин, който на предишните видове Homo не е бил присъщ.

Нашето въображение е онова, което движи еволюцията ни напред. Ако делегираме въображението си и фактическото си мислене на машините, нашата еволюция спира.

Сега другият голям проблем е каква е съществуващата база данни, с която изкуственият интелект работи.

Ако например почитателите на комунистическия режим наводнят интернет с материали, които обясняват колко хубаво е било преди 1989 г., изкуственият интелект, който не може да измисли нищо ново сам, а използва само вече съществуваща информация, ще зарежда прокомунистически тези на децата, когато питат за тези неща. И ще се получи едно промиване на мозъци.

Така че противодействието е всъщност да се създава качествено съдържание, то да бъде достъпно, да се пуска свободно, да се тренира изкуственият интелект да използва академични изследвания, а не публикации в социалните мрежи например.

И съответно децата да бъдат научени не да изискват от ИИ отговори на въпросите, а по-скоро да знаят как да питат за източници, за инструменти и в крайна сметка целият мисловен процес, аналитичният процес, да остава в ръцете на самите деца.

Имате ли наблюдение в какви периоди ескалира това изкривяване на историята за политическа употреба във времето и сега в такъв период сме?

Обикновено е свързано с предизборни кампании, с такива тежки моменти, като драмите около МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия - неофициално название на Паметника на Съветската армия в София, който беше демонтиран - б.р.). Такива по-сериозни обществени кризи, като това, което се случи в Пловдив.

Това са пикове, така да се каже. През останалото време интересът към историята в България, за съжаление, не е особено разпространен. Да не говорим, че 90% от интереса към историята у нас е само към собствената ни история.

Уви, нямаме траен интерес извън българската история и съответно липсват изключително много познания, свързани с историята на Европа например, които да ни помогнат да сложим миналото ни в перспектива като граждани.

Това води и до такива грешни идеи, например с неофашизма, нацизма, комунизма. Защото когато нямаш перспективата какво се е случило в Съветския съюз, в Германия, във Франция, където и да е по големите държави, ти си мислиш, че тук събитията са изолирани. И грешиш.

А в чисто исторически план кога се засилва това изкривяване?

Свързано е със социални кризи, икономически кризи, войни, пандемии.

Трябва да има някакво сътресение, за да може хората да се радикализират в една или друга посока и да започнат да се въртят идеологически борби.

Тоест в една нормална обстановка, при обичаен прогрес, примерно едно спокойствие, едно плато, няма да има такива сътресения. Но докато ние живеем в криза, войни в близост, война покрай диктатори, странни президенти из Съединените щати и т.н., ситуацията е изключително динамична и неспокойна.

Това дава богата възможност за прокарване на най-различни идеи посредством употребата на миналото, абсолютно ненаучна употреба на миналото. Става въпрос за политическа демагогия. Това не е история. Това не е наука.

Има ли антидот? Защото очевидно тук почвата е доста благодатна за това.

Има. Образованието. То е най-големият антидот за борбата с радикализма.

То е антидотът за борбата например с радикалния ислям. Вече е доказано на практика, че адекватна образователна система пречи на развитието на терористични организации. Не само в исляма, в християнството също съществуват такива радикални организации.

Те винаги се пораждат в някакви общности с ниско образование. Същото важи и за радикални политически идеологии, фашизъм, нацизъм, комунизъм, всякакви авторитарни режими. Те виреят там, където образованието е ниско.

Тоест колкото по-грамотни и мислещи са хората, толкова по-трудно е да се случат такива неща.

И другото е максимално нормален начин на живот, доколкото е възможно. Един работещ човек, който получава достатъчно, за да живее прилично, няма да се радикализира и няма да търси някакви крайни форми на политически идеи.

Това са двете неща. Няма абсолютно нищо друго. Всякаква агресивна форма на борба само изостря напрежението. На насилието не може да се отговаря с насилие.

Смятате ли, че настоящите управляващи могат да вървят в тази посока?

За съжаление не. Мисля, че тук целта е съвсем обратна. То се вижда в реториката, в начина, по който се пробутват неща, които са били официозни, официални, казионни, както искайте го наречете, едно време.

Просто опитваме доколко може да е същото. Колкото е възможно по-подобно. Няма как да е същото, но максимално близко, за да се докара както беше в Унгария доскоро (по времето на Виктор Орбан - б.р.). Това е планът.

Случва се на много места. В Словакия, в Сърбия, в Румъния. В Германия е AfD, Льо Пен във Франция. Това е тенденция. Франсис Фукуяма го нарича неопатримониален модел, тоест стремеж на определени групи политически елити да възстановят някакъв средновековен вариант, в който има някакъв аристократичен елит, олигархичен елит, който контролира държавата, а обществото просто го обслужва.

То дори не е идеология, защото идеологиите някак си остават вече в XX век. Тук идеята е просто да се използват, да се употребяват хората, за да се трупат пари и едни хора да живеят доволно, другите да ги обслужват.

Това е точно като през Средновековието. Същото е и сега, само че в модерни времена.

Не звучи много оптимистично.

Не, то не е казано, че ще се случи. Просто това е целта. Ако хората го позволят, ще се случи.

Най-важното нещо всъщност е хората да са критични, да имат стандарти, да имат изисквания и към себе си, и към обществото, и към политиците, които ги управляват.

И историята да не се използва като средство за демагогия, а да бъде повод за гордост с постиженията на предците и повод за размисъл как на базата на грешките, които са допускани преди, да имаме по-добро бъдеще.