Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Доц. д-р Ангел Кунчев е подал заявление до министър-председателя да бъде освободен като главен държавен здравен инспектор.
Като основания той посочва навършването на пенсионна възраст и несъгласието си с подготвяната реформа в държавния здравен контрол.
За решението му първо съобщи Министерството на здравеопазването, като в позицията си министър Катя Ивкова защити реформата и оспори аргументите на Кунчев.
Впоследствие той публикува пълния текст на доклада и заявлението си до премиера, за да няма, по думите му, „излишни спекулации по темата“.
Вместо да се ограничи до информацията за подадената оставка на доц. д-р. Ангел Кунчев като гл. държавен здравен инспектор, ресорната Катя Ивкова видя в заявлението му "публична оценка" и реши да го атакува по няколко линии и постави въпроса и за неговата управленска отговорност за част от проблемите в здравния контрол.
В съобщението си МЗ припомнят, че Кунчев е главен държавен здравен инспектор от 2011 г. и по закон организира, координира и ръководи държавния здравен контрол и надзора на заразните болести.
С уговорката, че не носи лична отговорност за всеки проблем в болниците, Ивкова подчертава, че резултатите при надзора на заразните болести, противоепидемичния режим и контрола на инфекциите не могат да бъдат отделени от управленската отговорност на поста, който Кунчев заема.
Тя цитира данни на ОИСР за вътреболничните инфекции. Според организацията ниският им официално отчетен брой в България вероятно се дължи и на непълно отчитане, а под 30% от изследваните български болници участват в национални или регионални мрежи за наблюдение на определени инфекции.
Ивкова използва като друг пример за фалшиви здравни книжки по Черноморието. Според нея всичко това не е доказателство, че системата е стабилна, а показва кадрови и организационен проблем.
Малко по-късно Ангел Кунчев публикува пълния текст на доклада си до премиера, „за да няма излишни спекулации по темата“.
От документа става ясно, че възраженията му срещу реформата са значително по-широки.
Кунчев твърди, че тя може да доведе до забавяне и бюрократизиране на работата на РЗИ и дори до проблеми при реакцията на държавата при епидемии и радиационни аварии.
„Не ми е приятно да оставя системата на общественото здраве точно в този труден момент, но е невъзможно за мен да наблюдавам безпристрастно, а още по-малко да участвам в процеса по разрушаването ѝ“, написа той.
Съгласно подготвяната реформа Регионалните здравни инспекции ще запазят функциите си по държавния здравен контрол, но вече няма да бъдат самостоятелни юридически лица. Те ще се превърнат в териториални здравни инспекции, а част от административните им дейности ще бъдат поети от централната администрация на министерството.
Става дума за счетоводство, правни услуги, човешки ресурси, деловодство и архив. Според Ивкова тези процеси могат да бъдат централизирани и автоматизирани, докато лекарите и останалите специалисти ще продължат да работят по места.
Именно централизацията е основното възражение на Кунчев. Според него отнемането на оперативната самостоятелност на РЗИ ще ограничи възможността им да реагират бързо при ситуация, която застрашава общественото здраве.
Бъдещите директори на териториалните структури няма да бъдат самостоятелни разпоредители с бюджет и няма да имат част от правомощията на сегашните директори на РЗИ. Според Кунчев така те ще се превърнат в посредници между проблемите по места и централната администрация на МЗ.
Според него министерството в момента няма кадровата и административната готовност да поеме тази функция, а изграждането ѝ ще изисква допълнителни хора и средства.
Кунчев поставя под въпрос и защо реформата започва именно от общественото здраве. Според него системата работи „относително стабилно“ и е доказала способността си да реагира при пандемията, бежанската криза, национални епидемии и опасност от внос на особено опасни инфекции.
По думите му здравеопазването има други, по-спешни проблеми – високия дял на разходите, плащани директно от пациентите, затруднения достъп до лекарства, разрастването на болничната мрежа и проблемите в системата на ТЕЛК.
Кунчев оспорва и тезата, че централизацията непременно ще спести средства. Според него икономиите от съкращаване на администрацията по места могат да бъдат погълнати от разходите за ново централно звено и за регистрации, сертифициране и акредитации на лаборатории.
Той цитира директора на Националния център по радиология и радиационна защита, според когото разходите само за лабораториите на центъра могат да достигнат близо 600 хил. евро.
Кунчев извежда два основни риска от реформата:
- Първият е по-бавна и по-бюрократична реакция на РЗИ при извънредни ситуации;
- Вторият е затрудняване на действията при радиационна заплаха или замърсяване.
Ако целта е намаляване на разходите, той предлага вместо преструктуриране да бъдат съкратени част от над 230-те незаети щатни бройки в РЗИ и трите национални центъра.
Кунчев критикува и начина, по който се подготвя реформата. Според него толкова мащабна промяна е трябвало да бъде обсъдена предварително с ръководителите и служителите на засегнатите структури.
Въпреки острите си критики той подчертава, че няма личен конфликт с Катя Ивкова. Определя я като „интелигентна, мотивирана и изключително работоспособна“, но смята, че ѝ е поставена „грешна задача“, чиито резултати ще бъдат „катастрофални“.
От своя страна Ивкова заявява, че оставката на Кунчев „не отменя установените проблеми и не може да бъде присъда над реформата“. Според нея 28-те структури по места, инспекторите и лабораториите ще бъдат запазени, а ще бъдат обединени дублиращите административни дейности.
Кунчев е главен държавен здравен инспектор от 2011 г. и има 42 години професионален опит в системата на общественото здраве.
РЗИ-тата стават дирекции към МЗ, наземната и въздушната спешна помощ се обединяват