Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Германската провинция Саксония-Анхалт ще избира нов парламент на 6 септември, а вотът може да се превърне в исторически пробив за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD). Според последното проучване на ARD партията получава 42% подкрепа и е далеч пред управляващата CDU - с 22%.
Начело на кампанията е 35-годишният Улрих Зигмунд – едно от най-разпознаваемите и медийно активни лица на AfD, което има реален шанс да стане първият представител на партията, оглавил правителство на германска провинция.
По-интересното е кой е в екипа му. Разследване на WELT, публикувано от Politico, разкрива, че това са четирима мъже – Патрик Хар, Лоренс Нотдурфт, Ерик Каден и Феликс В. А те са били свързани с Heimattreue Deutsche Jugend (HDJ) - забранена от германските власти през 2009 г. неонацистка младежка организация, създадена по модела на Хитлерюгенд (Хитлеровата младеж), чиято цел според германското правителство е била да възпитава „неонацистки елит“.
Какво представлява HDJ?
HDJ, чието име означава „Вярна на родината германска младеж“, е неонацистка организация, която се стреми да възпитава деца и млади хора в националсоциалистическа идеология.
Федералният административен съд потвърждава забраната ѝ през 2010 г., като описва организацията като носител на расова и антисемитска идеология и като група, заемаща агресивна позиция спрямо демократичния ред.
HDJ фигурира и в официалния списък на AfD с организации, членството в които е несъвместимо с членството в партията.
Според устава на AfD бивши членове на такива организации могат да бъдат приети само след като декларират миналото си и получат специално одобрение от местното партийно ръководство. Именно затова присъствието на четирима бивши членове на HDJ около Зигмунд предизвиква внимание.
Патрик Хар – човекът, който може да стане началник на кабинета
Патрик Хар е говорител на AfD в Саксония-Анхалт и управлява парламентарната група на партията в местния парламент. При евентуална победа на AfD той е номиниран вътрешно за началник на кабинета на министър-председателя на провинцията.
Хар е участвал и в работна група, изготвила предизборната програма на партията.
В нея AfD предлага на децата, търсещи убежище и бежанци да бъдат отделяни в специални класове, като идеята е да се подчертава, че престоят им в Германия е временен. В програмата се твърди още, че интегрираното обучение натоварва германските деца, а децата с увреждания са представени като пречка пред образователния процес. Хомосексуалността е определена като „сексуално отклонение“.
Миналото на Хар в HDJ също е добре документирано. Протокол от национален конгрес на организацията показва, че през 2002 г. той е избран да ръководи нейния отдел „Снабдяване“.
Лоренс Нотдурфт – адвокатът на Зигмунд
Другият важен човек в екипа е Лоренс Нотдурфт – главен юрисконсулт на парламентарната група на AfD и член на Арбитражната комисия на партията.
Нотдурфт е бил в HDJ близо десетилетие. През 1999 г. е избран за заместник-национален лидер на организацията, а през 2005 г. е преизбран за още един мандат до 2008 г.
Документи показват и по-тесни връзки с нацисткото минало. През 2003 г. Нотдурфт връчва почетен знак на HDJ на Лисбет Гролич – бивша регионална служителка на нацистката Лига на германските момичета. В публикация на организацията той пише за необходимостта младите хора да заемат „решаващи позиции“ в образованието, университетите и професионалния живот.
Доклад на германското вътрешно разузнаване от 2002 г. го свързва и като активист на неонацистката Националдемократическа партия.
Днес Нотдурфт е част от юридическата структура на AfD и дори е представлявал Зигмунд пред конституционния съд на Саксония-Анхалт по дело за обида на член от Левицата.
Съпредседателят на AfD Тино Хрупала казва, че Нотдурфт се е дистанцирал от HDJ и е определил участието си в организацията като „младежка грешка“.
Самият Нотдурфт обаче, попитан от MDR дали днес се дистанцира от възгледите си от онова време, отговаря: „Няма за какво да се упреквам..“
Ерик Каден – авторът на книга за нацистки функционер
Третият член на партията, чието минало предизвиква интерес, е Ерик Каден, политически съветник на AfD по въпросите на образованието, културата и науката.
В миналото му има още по-преки връзки с неонацистките среди. През 2005 г. той публикува в списанието на HDJ текст за Курт Егерс – нацистки културен функционер и член на Waffen-SS. Каден го описва като защитник на германската културна революция, загинал на Източния фронт.
През 2008 г. германското вътрешно разузнаване го посочва като човек, свързан с HDJ. Същата година той е арестуван заедно с Нотдурфт при полицейска операция срещу активисти на организацията.
По това време Каден вече е написал цяла биография на Егерс, докато работи за парламентарната група на неонацистката Националдемократическа партия.
Германските власти по-късно определят книгата като лишена от критична дистанция към нацисткия режим и я поставят в ограничителния индекс за публикации, вредни за непълнолетни. В оценката се посочват възхвала на Хитлер, антисемитизъм и положително представяне на нацистката расова доктрина.
Феликс В. – човекът зад политиката за медии и култура
Феликс, брат на Нотдурфт, е бил член на HDJ между 1999 и 2004 г. и е ръководил отдела за „лоялно към родината оборудване и лагерни технологии“.
Днес работи за парламентарната група на AfD в Саксония-Анхалт, където отговаря за федералните и европейските въпроси, медиите и културата. Бил е също част от екипа, изготвил програмата на партията за изборите.
За разлика от останалите трима, WELT не разкрива пълното му име, тъй като той е частно лице и не е заемал публична длъжност.
От младежките лагери до политическия елит
Разкритията около четиримата мъже са важни не само заради миналото им, а и заради начина, по който функционират крайнодесните младежки организации.
Политологът Андреа Рьопке, която изследва HDJ и крайнодесния екстремизъм, казва пред WELT, че целта на подобни организации е дългосрочна – да подготвят следващо поколение, което един ден да заеме позиции в политическия и обществения елит.
Самият Зигмунд, потенциалният първи регионален премиер на AfD, обаче не вижда причина да се дистанцира от хората в екипа си.
Той ги описва като „изключителни“ и с „безупречна репутация“ и казва, че не се интересува от истории отпреди десетилетия.
Защо изборите в Саксония-Анхалт са толкова важни?
Залогът на 6 септември е по-голям от един регионален вот.
AfD води с около 42% срещу 22% за CDU според последното проучване, публикувано на 26 август. Това не гарантира абсолютно мнозинство, но поставя партията в позиция, в която за първи път тя реално може да се опита да управлява германска провинция.
Досега останалите големи партии отказваха коалиции и политическо сътрудничество с AfD. Следователно победа на партията в Саксония-Анхалт би била пробив не само за местната структура, но и за стратегията ѝ да докаже, че може да управлява.
Кандидатът ѝ Зигмунд е част от този нов подход. Вместо агресивната реторика, с която често се свързва крайната десница, той залага на по-мек публичен образ. Reuters го описва като по-приветливото и добре изпипано лице на AfD, което се отличава с усет към пресата и обществения си имидж.
