Почти половината от потребителите се доверяват на усета си, когато оценяват достоверността на новините, показват данните от ново изследване на Yettel за възприемането и оценката на новинарско и онлайн съдържание. В топ 3 на най-честите отговори се нареждат още справката в други утвърдени медии (37%) и проверката на автора или източника на новината (30%).
Допитването е проведено от агенция за пазарни проучвания „Арбитраж“ по поръчка на телекома и има представителен характер за българите между 20 и 50 години. То проследява как различните потребителски групи боравят с новини и информационно съдържание, като включва въпроси за използване на социални и традиционни медии за информиране, както и за начина, по който хората оценяват, проверяват и реагират на информацията, с която се срещат онлайн.
Как се информират българите
Моментната картина показва, че над половината от участниците (53%) се осведомяват за актуалните новини и събития всеки ден, като с възрастта този дял се увеличава. Ако при потребителите между 20 и 29 г. той е 31%, при тези между 40 и 50 г. е двойно по-голям – 63%.
Разлика има и по отношение на избягването на новините сред различните възрасти. Извадката сочи, че 39% от хората са склонни умишлено да не се информират, а за групата между 20 и 29 г. този процент достига 47. Сред най-честите причини са негативните новини, стрес, липса на време и интерес.
По отношение на източниците телевизията заема водеща позиция с дял от 75%, а след нея се нареждат Facebook (65%) и новинарските сайтове (43%). За младото поколение е характерно по-честото използване на социалните медии, докато при възрастните групи доминират традиционните канали, което показва различния модел на достъп до новинарско и медийно съдържание.
9 от 10 са се срещали с дезинформация
Изследването разглежда и доколко анкетираните са изложени на дезинформация. Почти всички – 88%, посочват, че са попадали поне веднъж на съдържание онлайн, за което смятат, че е фалшиво или подвеждащо, а всеки втори вижда новини със съмнителна достоверност всяка седмица.
Повече от половината (63%) казват, че проверяват информацията онлайн, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Освен най-често посочваните подходи – по усет, сравнение с други утвърдени медии и проверка на автора или източника – потребителите разчитат и на по-неформални методи за оценка на достоверността. Сред тях са преглеждането на коментарите под публикациите (24%) и обсъждането с близки и приятели (22%). Едва 9% са тези, които проверяват новините в специализирани сайтове за проверка на факти – резултат, който показва потребителските навици, но и поставя под въпрос разпознаваемостта на тези платформи.
Голяма част от анкетираните са уверени в уменията си да разпознават дезинформацията – над 75% твърдят, че могат да установят манипулативно подбрани факти, подвеждащи заглавия, както и да различат мнение от факт. Същият висок дял – 79%, вярват, че могат да разпознаят, ако една новина е повлияна от икономически, политически или религиозни цели.
Едновременно с това обаче 38% от запитаните споделят, че са се подвеждали от невярно съдържание в интернет. На въпроса „Как разбрахте?“ най-често те отговарят: „Проверих сам по-късно“ (31%), „Видях опровержение“ (27%) и „Разбрах случайно“ (26%).
Прави впечатление, че близо 1/3 от хората в тази група не отчитат реални или дългосрочни последствия от това, че са се доверили на невярно твърдение. Други 41% казват, че са се почувствали подведени или ядосани, а малко под 30% са променили временно мнението си по дадена тема или са споделили новината с други хора.
Какво затруднява разпознаването на подвеждащо съдържание
Резултатите от изследването очертават четири основни фактора, които затрудняват потребителите да разпознават манипулативно или фалшиво съдържание – динамичната медийна среда, влиянието на емоциите и социалния кръг, както и развитието на технологиите с изкуствен интелект.
Интензивният новинарски поток и големият брой медии се оказват пречка пред значителна част от респондентите – съответно 59% и 42%. След тях със сходен дял се нареждат недоверието към медиите (41%) и липсата на време за проверка (38%).
Ролята на емоциите присъства като причина в почти 1/3 от отговорите, като справката показва, че всеки втори е склонен да не проверява твърдения, които съвпадат със собствените му убеждения. Други 63% пък заявяват, че се доверяват повече на публикации, когато са споделени от познат човек, което подчертава тежестта на средата в изграждането на мнение по дадена тема. Паралелно с това обаче 1/5 посочват, че в техния социален кръг често се споделят новини със съмнителна достоверност.
Все по-реалистичното аудио-визуално съдържание, създадено или редактирано с помощта на изкуствения интелект, прави по-трудно разпознаването на неговата автентичност за почти 1/3 от анкетираните. А близо половината посочват, че са били обект на опити за измама чрез фалшифициран глас или видео.
Нов акцент в програмата на Yettel – медийна грамотност
Проучването е част от програмата на Yettel „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“, с която Yettel се стреми всяка година да подобрява дигиталните компетенции на 50 000 души. През 2026 г. програмата отбелязва своята 20-та годишнина и поставя нов фокус върху дезинформацията.
„В Yettel вярваме, че безопасната дигитална среда е свързана не само със защита от технологични рискове, но и със способността да оценяваме критично съдържанието, което достига до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем – тя влияе върху доверието в обществото и върху начина, по който формираме мнения и вземаме решения. Затова разширяваме обхвата на програмата „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“ – с нов фокус върху медийната грамотност и включваме студентите като нова целева аудитория“, коментира Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel.
През 2026 г. компанията планира обучения за учители, ученици и студенти, посветени на възприемането, оценката и проверката на медийно съдържание. Част от тях ще включват тематичната ролева игра „Открий лъжеца“, създадена от платформата за обучения по медийни умения How to Know. Предвидени са и практически ресурси за потребителите, сред които наръчник за разпознаване на AI-генерирано съдържание. Медиен партньор на инициативата е bTV Media Group.
