Voiceletter: Г-жа Тачър има нужда от криза - Подкасти

През 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната, а Рупърт Мърдок купува един губещ британски вестник.

Според режисьора Дани Бойл сделката на Мърдок и появата на таблоида Sun е променила света повече от полета на „Аполо 11“. Това е историята в новия филм на Бойл – Ink – и с него ще бъде открит Кинофестивалът във Венеция през септември.

Младият Мърдок има една мечта, която изглежда невъзможна – той иска за една година вестникът му да изпревари най-продавания таблоид в Англия. Оказва се, че няма непостижими неща, когато рецептата включва секс, скандали, спорт и папарашки снимки.

Общественият интерес и онова, което е интересно на обществото, са две много различни неща.

Но Мърдок ги овладява едновременно – а с тях получава и властта да свали правителството в Англия само с едно заглавие на първа страница.

Всяка история може да се обясни и разкаже различно според обстоятелствата – от „Одисеята“ до американските самолети в „Безмер“. Само връщането на злополучната шефка на Агенцията за инвестиции и депутатка от ГЕРБ Десислава Трифонова на нов властови пост при „Прогресивна България“ изглежда напълно необяснимо.

Историите са нишката в новия брой на нюзлетъра ни. Аз съм Таня Илиева и тази седмица обобщавам темите, които ни направиха впечатление между двата бюлетина.

Съдържание

➤ Калинките са вечни

➤ Тънката материя на външната политика

➤ Ако не искаш да виждаш нещо, скрий го на летището в Безмер

➤ Гениите също имат нужда от сън

➤ Спасението идва с (аудио)книгите

➤ Одисея с чувство за хумор

➤ Какво гледаме

Този брой на нюзлетъра идва при вас с подкрепата на Merkle – глобална компания за customer experience, данни и дигитална трансформация, която помага на брандове да развиват по-силни връзки с клиентите си чрез технологии, анализи, персонализация и решения за лоялност.

Калинките са вечни

Най-сигурният начин да останеш във властта невинаги минава през изборна победа. Понякога е достатъчно просто да изчакаш следващото правителство.

„Има такъв народ“ не успя да влезе в 52-рото Народно събрание, но в момента захранва новата власт с персонал. След министерските назначения на Пламен Абровски и Велислава Петрова – сега и председателката на два парламента Ива Митева от ИТН се готви да стане зам.-министър на транспорта.

Хитът на седмицата обаче е новият пост на острието на ГЕРБ Десислава Трифонова. Бившата депутатка от партията на Бойко Борисов изненадващо стана съветник на министъра на икономиката Александър Пулев.

През шестте месеца, в които Трифонова ръководи Българската агенция за инвестиции, не беше привлечен нито един чуждестранен инвеститор. Пулев обаче аргументира назначаването ѝ за свой съветник тъкмо с нейния „професионален опит в сертифицирането на големи инвестиционни проекти“.

Не всяко повишение е за завиждане – само вижте президента на ФИФА Джани Инфантино.

Доналд Тръмп го харесва толкова много, че реши да го предложи за генерален секретар на ООН.

Двамата демонстрираха необичайно близки отношения по време на Световното първенство по футбол – толкова близки, че Тръмп отменяше червени картони с обаждане до ФИФА.

Евентуалният нов пост обаче би изисквал от Инфантино сериозна саможертва. Годишното му възнаграждение във ФИФА надхвърля 6 млн. долара, докато генералният секретар на ООН получава по-малко от 500 хил.

Понякога дори най-високата длъжност може да е стъпка надолу, но международните отношения са тънка материя, която не е за всеки.

Тънката материя на външната политика

Горната мъдрост е на Слави Василев – син на приватизатора на завод „Мраз“ Васил Василев и депутат по волята на народа.

Външната политика е „тънка материя, за която се изискват много усилия, здрави нерви и капитанско виждане“, казва той.

Умозаключението, което е почти директна заемка от стар руски филм, следваше да обясни рязката промяна в позициите на Румен Радев за разполагането на американски военни самолети в България. Прочетете повече.

Преди изборите президентът Радев предупреждаваше колко опасно било това. След изборите премиерът Радев вече иска страната да бъде „предвидим партньор“ на САЩ.

В опита да оправдае противоречивите изказвания на лидера си, Василев внуши, че приемането на самолетите в Безмер ще бъде „изтъргувано“ срещу нещо друго – например отстъпки в енергетиката.

Жокерът дойде от бившия министър на отбраната Атанас Запрянов. По думите му още при първото разполагане на американските самолети България е получила в замяна удължаване на дерогацията за работата на „Лукойл Нефтохим“, след като Вашингтон наложи санкции на руската компания и всичките ѝ задгранични подразделения.

Но второто обяснение на Слави Василев всъщност казва всичко: „Решението е трудно, но когато министър-председател е Румен Радев, аз ще натисна зеления бутон „за“ с много по-голямо улеснение.“

Самолетите са същите, съгласието е същото – разликата е само в това кой спуска разпореждането.

Мъдрият български народ отдавна е заключил: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря.

Или както казва колегата на Слави Василев – депутатът Христо Симеонов: „Най-лесно е да си в опозиция и да си правиш пиар кампания, но носенето на отговорност е друго нещо.“

Да си гений не е достатъчно, за да станеш президент

Поне така смята единствената жена, която някога е влизала в топ 10 на световната шахматна ранглиста.

Шахматистката Юдит Полгар оглави международните новини с отказа си да стане президент на Унгария. Кандидатурата ѝ беше подкрепена от 16 известни унгарци, сред които и създателят на кубчето на Рубик – Ерньо Рубик, а премиерът на Унгария Петер Мадяр публично я номинира за държавен глава.

Полгар обаче отклони поканата – защото „не се чувства достатъчно силна за историческата отговорност да обедини една разделена нация“.

По същия начин през 1952 г. Алберт Айнщайн отказва номинацията за президент на Израел – защото, както той казва, му липсват „естественият усет и опитът, необходими за работа с хора“.

Отказът на Полгар е любопитен ход от една страшно умна жена, чийто живот започва като интелектуален експеримент.

Юдит има две по-големи сестри – и те като нея стават известни шахматистки. Родителите им Ласло и Клара Полгар решават да не ги изпращат в обикновено училище, а да ги обучават у дома. Целта на баща им е да докаже, че гениалността не е само вроден талант – тя може да бъде създадена с правилно възпитание, ранно обучение и много работа.

Най-малката от трите сестри стига най-далеч. Юдит се превръща в най-силната шахматистка в историята и побеждава световни шампиони като Гари Каспаров, Вишванатан Ананд и Магнус Карлсен.

Оттеглянето ѝ от състезателния шах става постепенно след раждането на двете ѝ деца. Полгар разказва колко трудно е било да съчетава професионалната кариера с майчинството и как турнирите понякога са били единственото място, на което може да се наспи и да закуси на спокойствие.

Оказва се, че можеш да победиш Гари Каспаров и пак да смяташ пълноценния сън за върхово постижение.

Спасението идва с (аудио)книгите

Една добре разказана история може да се окаже най-прекият път към щастието. В това са убедени почти 80% от българите, които слушат аудиокниги.

Данните са от проучване The Story Report на Storytel сред потребители в България, Швеция, Норвегия, Финландия и Полша.

Интересното е, че докато българите имат най-ниска оценка за общото си благополучие, толкова по-силно възприемат аудиоисториите като антидот срещу стреса.

И преди да кажете „друго си е на хартия“ – аудиокнигите всъщност не са за сметка на четенето. Повече от половината потребители казват, че откакто слушат книги, всъщност и четат повече.

Какво четем – Одисея с чувство за хумор

Независимо дали вече сте гледали „Одисеята“ на Нолан, или все още не, можете да си припомните класическото произведение на Омир.

Препоръчваме ви третия роман, посветен на гръцката митология, на брилянтния британски актьор, сценарист и писател Стивън Фрай.

Историята на Одисей за дългото пътуване към дома не е в стихотворна форма, а е преразказана на съвременен език с фино чувство за хумор и не е за пропускане, дори да не сте страстен любител на гръцката митология.

Меме на седмицата – Как Нолан иска да гледаме Одисеята

Всъщност „Одисеята“ на Кристофър Нолан може да се види така, както режисьорът я е замислил, в едва 41 киносалона в света. Толкова са кината, оборудвани с IMAX технология за прожектиране на 70-милиметров филм.

Най-близо такава зала има в Прага, но билетите са разпродадени за седмици напред.

Първият филм в историята, сниман изцяло с IMAX камери, вдъхнови серия мемета „Гледаме Одисеята по начина, по който Нолан иска“ – на дисплея на Apple Watch или на стар телевизор с кинескоп 4:3 и покривка, плетена на една кука от баба ви. Ироничното е, че старите телевизори с кинескоп всъщност имат съотношение 4:3, което е много по-близо до квадратния IMAX формат – 1.43:1.

Причината никой да не е снимал цял филм така досега е, че тези камери са изключително шумни. За „Одисея“ компанията IMAX разработи изцяло ново поколение камери и специални звукоизолиращи кутии. Те тежат близо 135 килограма, което прави заснемането на филм за бурни морета и плажове истинско физическо предизвикателство за екипа.

Прожекцията става от физическа 70-милиметрова аналогова лента, която е дълга над 17 километра и тежи колосалните 240 килограма. За премиерата на филма IMAX трябваше да обучи близо 200 прожекционисти от нулата. Вижте как изглежда прожекцията.

Снимка на седмицата

Кадърът на седмицата е на главния спортен фотограф на Getty Images Райън Пиърс от финала на Мондиал 2026. Пиърс използва инфрачервена камера с филтър, който улавя част от електромагнитния спектър, невидима за човешкото око.

Резултатът показва хората на пълните трибуни в Ню Джърси като нереален черно-бял пейзаж, който напомня на сцената с гладиаторската битка от „Дюн 2“ на Дени Вилньов. Вижте сцената.

Аналогията не е само естетическа. Пред очите на стотици милиони зрители по цял свят няколко футболисти на Аржентина предизвикаха истинско сбиване, след като загубиха купата от Испания – и сега ФИФА им готви дисциплинарни наказания.

Освен ако Доналд Тръмп не реши друго.

Какво гледаме

Netflix най-после извади добра продукция – британския криминален сериал Legends, вдъхновен от невероятна и малко известна истинска история от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Действието се развива във Великобритания, когато страната е залята от невиждана криза с трафика на хероин.

Сценаристът Нийл Форсайт умишлено започва историята в последните дни от управлението на Маргарет Тачър през 1990 г., когато икономиката на Великобритания върви към неизбежна рецесия, а инфлацията расте.

„Г-жа Тачър има нужда от криза, която може да реши, и ето я тук“, казва министърът на вътрешните работи, докато възлага задачата да се реши проблемът с хероина, който убива младите хора от крайните квартали на Ливърпул до залите на Оксфорд.

Сериалът започва и с още една крилата фраза, която доказва, че политиката е тънка работа, а това как ще разкажеш една история е много по-силно от самата история:

„Не всяка смърт е еднаква. Ако умират деца в Ливърпул, това е просто статистика за полицията. Но когато е дъщеря на министър – това вече е национална криза и ни трябва история за медиите.“

В крайна сметка британските митнически служби решават да предприемат извънреден и секретен ход. Те събират малък екип от напълно обикновени държавни служители – секретарки, чиновници и летищна охрана. Целта им е да се инфилтрират в най-бруталните наркобанди в страната. Самата дума „легенда“ (legend) в жаргона на тайните агенти означава измислената фалшива идентичност, с която се внедряваш в подземния свят. Ако харесвате Корморан Страйк, то Том Бърк прави страхотна роля и тук.

Още едно заглавие, което излиза обаче само на кино, е „Съседите отгоре“ / The Invite на Оливия Уайлд – за нас завинаги 13 от „Доктор Хаус“.

Историята проследява Джо (Сет Роугън) и Анджела (Оливия Уайлд), чийто 15-годишен брак е пред пълен разпад. В опит да разчупят леда, те канят на вечеря енигматичните си съседи от горния етаж – Пиня (Пенелопе Крус) и Хоук (Едуард Нортън).

Ако Пиня ви напомня на Естер Перел – световноизвестния терапевт и експерт по връзките – не е случайно. Героинята е моделирана директно по подобие на Перел, а някои сцени са си чиста семейна терапия за двойки в криза. Пенелопе Крус използва същия спокоен, проницателен и провокативен тон с подчертан акцент, който е запазена марка за Естер Перел и прочутия ѝ подкаст Where Should We Begin?

Всички реплики на Пиня за това, че „сексът не е просто нещо, което хората правят, а място, на което отиват“, или че един брак понякога трябва да умре, за да се прероди в нова връзка със същия човек, са директни цитати от книгите на Перел като Mating in Captivity.