"Златното момче" по HBO Max: Най-искрената изповед на Оскар Де Ла Оя

За любителите на бокса Оскар Де Ла Оя е човек, който няма нужда от представяне. Той е носител на 11 световни титли и шампион от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., когато победажва едно от големите имена в българския бокс - Тончо Тончев. Зад историята за неговия успех обаче се крие много мрачна и плашеща страна, както става ясно от документалната продукция на HBO "Златното момче".

,,Помня как баща ми ме будеше в 4 ч. сутринта, за да тичам. Беше много опасно да се мотаеш по улиците на Източен Лос Анджелис по това време на денонощието, особено за 10-годишно дете. Аз обаче още тогава имах мисия - трябваше да стана най-добрия в света. Всички ми повтаряха как аз ще измъкна семейството си от живот, който водехме. Това е невероятно напрежение за едно дете", разказва Де Ла Оя.

Разделеният на две части филм на режисьора Фернандо Вилена е история за триумф, слава и богатство, но и за много нереализиран потенциал.

В интервюта както със самия Де Ла Оя, така и с членове на семейството му и приятели, разбираме какви са травмиращите изживявания, които подтикват "Златното момче" да се издигне до върха на спорта. А впоследствие го сриват, карайки го да се забърка в множество скандали.

Световната слава спохожда Де Ла Оя през 1992, когато той става шампион на Олимпиадата в Барселона. На четвъртфинала бъдещата звезда побеждава едно от големите имена в българския бокс - Тончо Тончев, който 4 години по-късно печели сребърен медал на Игрите в Атланта.

След триумфа, роденият в семейство на мексикански емигранти, Де Ла Оя разказва пред медиите как спечелването на златния медал е било предсмъртно обещание към майка му Сесилия, която умира от рак едва на 38 години.

Пред камерите на HBO обаче Оскар за пръв път признава, че истината всъщност не е такава.

,,Светът се влюби в моята история, но тя беше лъжа"

"Златното момче", както става известен Де Ла Оя, бързо се изкачва в йерархията на професионалния бокс. В своя 14-и двубой на профи ринга той печели първата си световна титла, побеждавайки Джими Бредъл в битка за пояса на Световната боксова организация (WBO). Той подобрява баланса си до 21-0, преди да дойде моментът за един от най-важните мачове в кариерата му - този с Хулио Сезар Чавес за титлата в суперлека категория на Световния боксов съвет (WBC).

Заради разликата в характерите им битката придобива почти културни мащаби.

,,За латиносите съществува стереотипът, че трябва да са агресивни, нахакани и винаги готови за бой. С една дума - да бъдат "мачо". Чавес беше олицетворението на този термин и затова мексиканските фенове го обожаваха. В същото време много от тях казваха за мен: ,,Вижте го - направи малко пари, хвана си бяла жена и се премести в богаташки квартал". Описваха го все едно съм предал културата си, което не е вярно, тъй като винаги съм се гордеел с мексиканските си корени. Сега обаче трябваше да докажа, че не съм просто хубавец и медиен балон".

Мачът, както и последвалият реванш, са спечелени от Де Ла Оя, който остава непобеден в продължение на 31 двубоя. Въпреки непрестанните успехи на ринга обаче, извън него не всичко е наред.

Боксьорът се жени за актрисата Шана Моуклър, която го дарява с дъщеря. Непосредствено преди това обаче други две жени, с които Де Ла Оя е имал мимолетни връзки, също раждат деца от него.

,,Сякаш вчера бяха на 19 години и се връщах от Олимпиадата, а сега изведнъж имах три деца. Изобщо не бях готов за това. Не знаех как да се справя".

Той признава, че точно в този период майка му е липсвала най-много, но впоследствие прави шокиращи разкрития за взаимоотношенията си с нея.

,,Всички знаят, че баща ми ми посягаше, но майка ми също го правеше. От един момент нататък вече просто не чувствах болката, ставах безразличен и това я ядосваше още повече. Имах нужда от отдушник за тази агресия и боксът се превърна точно в това. Осъзнавам колко ужасно звучи, но когато се биех, виждах лицето на майка си върху тялото на опонента".

Де Ла Оя продължава да отрича някога да е изнасилвал някого - обвинение от 1998 г., приключило с извънсъдебно споразумение три години по-късно. Въпреки това обаче той не се свени да говори за множеството скандали, в които се е забъркал, поемайки пълна отговорност за поведението си.

Най-известният от тях датира от 2007 г., когато в таблоидите се появяват негови снимки, на които е облечен в женски дрехи. Тогава боксьорът наема детектив, който "доказва", че снимките са монтаж, но в свое интервю през 2011 г. Де Ла Оя все пак признава, че са истински.

През 2002 г. той основава своята промоутърска агенция "Golden Boy Promotions", която до днес развива успешно, като в портфолиото ѝ личат звезди от ранга на Мани Пакиао, Канело Алварес, Бърнард Хопкинс, Раян Гарсия и Дионтей Уайлдър. В последните години от кариерата му обаче проблемите на Де Ла Оя с алкохола стават все по-сериозни. Това се отразява на резултатите му и той губи 4 от последните си 7 мача, оттегляйки се след поражение от Пакиао.

Филмът включва интервюта с най-важните хора в живота на Де Ла Оя - баща му Джоел и по-големият му брат Джоел-младши, най-добрият му приятел от детинство Ерик Гомес, легендарния промоутър Боб Аръм, треньорът Хесус Риверо, настоящата му съпруга Мили Коречер, както и отчуждените му деца Девън, Атиана и Джейкъб. Всички те, както и самият Оскар, стигат до едно и също заключение - че неговата склонност към разточителни партита е навредила сериозно както на боксовата му кариера, така и на семейния му живот.

,,Не бях добър баща. Осъзнавам, че разочаровах децата си и правя всичко възможно да поправя нещата, макар да знам, че ще е много трудно. Предвид постигнатото на ринга няма как да кажа, че кариерата ми е била неуспешна, но ако не бяха партитата, алкохолът и жените, със сигурност щях да съм по-успешен. Сега, когато погледна назад, съм убеден, че не реализирах напълно потенциала си".

Де Ла Оя на няколко пъти споделя, че винаги му е било много по-лесно да разговаря с медиите, отколкото с близките си. В този смисъл филмът на Вилена е едновременно прочувствена изповед, но и пример за неговото нежелание да се изправя в пълна степен пред личните си проблеми.

Именно това обаче прави продукцията на HBO толкова вълнуваща и запленяваща - макар да съжалява за много неща и да знае, че му предстои дълго и трудно личностно развитие, Де Ла Оя очаква бъдещето с оптимизъм и е готов да направи необходимото, за да остави позитивно наследство и извън ринга.

Двете части на "Златното момче" ще бъдат излъчени по HBO Max на 24 и 25 юли.