Животът след COVID: Задава ли се времето на 4-дневната работна седмица?

Откакто започна пандемията, компаниите драстично промениха начина си на работа. Опции като частична или пълна работа от вкъщи, които допреди години бяха немислима концепция, стават не просто все по-популярни, но и задължителни.

Като резултат, в САЩ и в някои части на Европа се появяват все повече идеи и предложения за намаляване на стандартната 40 часова, петдневна работна седмица. Свидетелство за успеха на един такава промяна се доказва от някои сектори в Исландия и Швеция, които вече успешно са тествали намалена работна седмица под различни форми.

Промяната в стандартната работна седмица може да се случи под различни форми. Най-изкушаващия вариант е възможността за 4-дневна работна седмица, с което количеството на работата ще се намали с 20 процента. Този вариант обаче за момента е труден за прилагане и ако се случи, то би трябвало това да стане постепенно. Други модели обаче вече са доказали своята ефикасност сред работната сила: всички служители на една компания да взимат почивен допълнителен почивен ден, или пък всеки да си взима два свободни следобеда седмично. Или да се намали дневното работно време, и седмицата да падне от 40, на 35 работни часа. Общото между всички тествани до този момент модели е, че времето за работа се намалява, а заплатата остава същата.

Какви са предимствата?

Макар и на пръв поглед да звучи немислимо, намаленото работно време може да има положителен ефект върху работниците, което да доведе до ръст в активите на компаниите. Пандемията ни накара да погледнем по друг начин на работата, работния процес и баланса между работата и личния живот, психичното здраве и гъвкавостта на работата. Привърженици на идеята твърдят, че намаляването на работната седмица може да заличи много негативи, и да направи работещите хора по-продуктивни, здрави и щастливи.

Защо компаниите би следвало да имат интерес?

Направени проучвания в областта доказват, че работенето на по-малко часове на седмица прави човек по-ефективен. Проучване на Станфордския университет от 2014 г. твърди, че продуктивността на човек рязко спада при над 50 часа работа на седмица. Други експерти твърдят, че 35 часа седмично е прагът, след който продуктивността на човек започва постепенно да намалява. Според учените, 40 часовата работна седмица не е пригодена за днешния начин на живот на хората и вниманието им не може да остане фокусирано върху една активност в продължение на осем часа дневно. За да компенсират изтощението и умората, служителите често се разсейват с преглеждане на социалните мрежи, пазаруване онлайн или чатене.

Мащабно проучване, проведено в Исландия продължение на четири години (от 2015 до 2019 г.) проследява повече от 2 500 правителствени работници от различни отдели, които минават от 40 на 35-36 часова работна седмица като възнагражденията им остават същите. Резултатите показват, че ефективността на служителите или остава същата, или се повишава. Така например, финансовите служби в Рейкявик са обработвали 6,5% процента повече документи при намалено работно време, а в полицията, по-краткият работен ден не се е отразил на свършената работа по разследванията.

В случая с Исладния, в голяма част от изследваните процеси, намаленото работно време е довело и до оптимизиране на работния процес. Дългите работни срещи и груповите разточителни обеди са били отлагани. Някои срещи са се превърнали в имейли, или са били програмирани преди 15 ч. Времето за кафе паузи е било съкратено, и е въведена повече гъвкавост в смените, за да се балансира натоварването в по-натоварените периоди.

По-щастливи работници

Проучване от 2021 г. проследява шведски работници в продължение на десет години и доказва, че намалената седмична работна норма е редуцирала стреса, изтощението и негативните емоции на хората. Друга анкета, от 2017 г., констатира, че съкращаването на работната седмица с 25% е подобрило съня и е намалило стреса при работници.

Подобни са изводите и от експеримента в Исландия. Компаниите, участвали в проучването, докладват, че стресът при работниците е намалял и те са имали повече време и енергия за хобитата си, за спорт, срещи с приятели или за прекарване повече време със семейството си. Това ги прави по-щастливи и като резултат, по-продуктивни на работното място.

Друг позитив за компаниите е, че така намаляват разходите си плащане на служителите в дните, в които на тях им се налага да отсъстват. Към това се добавя и ефекта на хората, които напускат след бърнаут. Когато някой напусне, освен че губи кадри, в които е инвестирала, компанията трябва да вложи още средства и време в обучението на нов служител.

Бъдещето?

Въпреки изкушаващите прогнози, промяната в работните навици няма да настъпи лесно, нито ще се случи изведнъж. А концепцията за четиридневна работна седмица все още е далеч от масовата практика. Най-малкото, защото тя не може да бъде приложена в сектори като този на услугите например. А това ще доведе до значителни неравенства между отделни сфери.

Приносът на проучвания, подобни на тези в Исландия и Швеция, е че те доказват, че намаляването на седмичната норма наистина се отразява добре на работния процес. Някои испански компании вече започват опити за намаляване на работния ден, а американската краудфъндинг платформа Kickstarter пък ще се включи в пилотна програма, която включва преминаване на четиридневна работна седмица през 2022.

Изследователи, цитирани от BBC, предупреждават, че подобни модели на работа трябва да се тестват внимателно, но определено сега е подходящият момент за тях. В условията на пандемия обществото достигна повратна точка в развитието си. Обществените нагласи се променят. Според някои именно сега е време да сменим наложения модел на петдневната осемчасова работна седмица, наложил се в годините след Втората световна война.