Здравният министър намали заплатите на шефовете на държавните болници

До 8930 евро месечно вече ще може да достига заплатата на изпълнителен директор на държавна болница, след като здравното министерство промени правилата за определяне на възнагражденията на ръководствата. Новата методика сваля максималния размер на възнаграждението с 2232 евро, а общо разходите за ръководствата се очаква да намалеят с близо 190 хил. евро месечно.

Промяната, въведена от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, намалява стойността на балната единица, по която се изчисляват заплатите – от досегашните 80–100% на 60% от минималната работна заплата.

Мярката вече е в сила в 34 болници, в които държавата е едноличен собственик. За останалите 26 болници със смесено държавно и общинско участие тя предстои да бъде внесена за одобрение от общите събрания. Така новите правила ще обхванат общо 60 лечебни заведения.

„Не приемам болница да трупа загуби и просрочени задължения, а нейното ръководство да получава възнаграждение като за отлична работа. Директорската заплата не е привилегия на поста. Тя трябва да отразява резултатите от управлението“, коментира Ивкова.

Възнагражденията продължават да се определят по точкова система, която отчита размера на болницата, финансовото ѝ състояние, задълженията, ефективността на управлението и политиката към медицинските специалисти.

При максималните 16 точки новите максимални месечни възнаграждения са:

• изпълнителен директор – до 8930,88 евро, или с 2232,72 евро по-малко
• управител на ЕООД – до 5953,92 евро, с близо 4000 евро по-малко
• член на Съвет на директорите – до 2976,96 евро, със 744,24 евро по-малко
• контрольор – до 2381,57 евро, със 719,43 евро по-малко

При по-ниска оценка възнаграждението ще бъде също намалено.

В методиката се отчитат и финансовият резултат и рентабилността на лечебното заведение, както и редовното обслужване на текущите и просрочените задължения. Допълнителни точки могат да се получат и за привличане на млади лекари – болниците, в които специализантите са над 5% от персонала, могат да имат до две точки повече.

Грижата за медицинския персонал и пациентите също носи допълнителни точки, но само ако лечебното заведение използва поне 75% от легловата си база и изплаща на медицинските специалисти възнагражденията, договорени в Колективния трудов договор.

Промяната идва на фона на стотици милиони евро задължения

Решението на здравното министерство идва на фона на сериозни финансови проблеми в държавните болници.

Към 31 март общите им задължения възлизат на 426,2 млн. евро, от които 21,3 млн. евро са просрочени към 31 март 2026 г. Още през юни здравният министър Катя Ивкова обяви, че методиката за възнагражденията ще бъде преразгледана заради случаи на високи директорски заплати при лечебни заведения с големи задължения и отрицателни финансови резултати. Сред посочените примери бяха УМБАЛ „Лозенец“, „Пирогов“ и Александровска болница, където възнагражденията на ръководителите са достигали съответно над 40 хил. евро, 12 659 и 8559 евро месечно.

Паралелно с новите правила здравното министерство засилва контрола върху държавните лечебни заведения чрез анализ на работата на съветите на директорите, ежемесечни срещи и проверки на вътрешния одит. По част от установените нарушения при доставките на медикаменти и договорите за съвместна дейност са сезирани прокуратурата, АДФИ, ДАНС, икономическа полиция и ДНСК.