Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Да ни помогне Бог да защитим родния си дом - винаги и при всяко обстоятелство".
"Военната агресия, на която сме свидетели, е кръвна обида към Бога".
Два цитата от двама духовни лидери. Единият е главата на близо 100 милиона православни християни, другият е предстоятел на 1.3 милиарда католици. Единият е московският патриарх Кирил, другият е папа Франциск. Единият благославя войната на Путин, другият я осъжда от самото начало и призовава за нейното спиране.
Дълго време след първоначалното нахлуване на руснаците в Украйна Кирил мълчеше, докато религиозни лидери от целия свят го призоваваха да вразуми руския президент и да отправи силен призив за мир. Случи се точно обратното.
Кирил благослави военнослужещите, призова народа да се обедини с управляващите, използвайки евангелските алегории, че всяка власт е дадена от Бога. Патриархът дори сравни смъртта на руските войници с Исус, който "дава живота си за своите приятели".
Това е доста превратен прочит на Библията. Исус прощава на враговете си, на онези, които го разпъват на кръста, не отвръща на злото със зло, а с добро. Призив за спиране на огъня поне по време на идващите Великденски празници щеше да е силен знак от страна на руския патриарх, но засега няма изгледи това да се случи.
Приятелят на Путин. Не би могло и да бъде по-друг начин, имайки предвид близките отношения между 75-годишния патриарх Кирил и руският президент Путин. Двамата споделят визията за "руския свят", свързваща духовно и териториално загубените след разпадането на СССР части.
Това, което Путин вижда като политическо възстановяване, за Кирил е кръстоносен поход.
Затова за патриарх Кирил украинци и руснаци са негови духовни чеда - част от необятната територия на Московската патриаршия. Съдбата на Православната църква в Украйна, разделена на три части, по подобие на нашия разкол, е причина за сериозен сблъсък между руския и Вселенския патриарх. Вселенският патриарх даде независимост на Украинската православна църква, която искаше да се отдели от Москва.
Директната благословия на войната в Украйна от страна на Московския патриархат скандализира мнозина. Не са доволни и много от свещениците в Русия.
Подписка с искане за прекратяване на огъня бе подкрепена от над 300 свещенослужителя от Руската федерация - част от групата "Руски свещеници за мира", но повечето епископи не смеят да протестират. Сред православните в чужбина обаче не е така.
"Очаквахме от Вас думи, вдъхновени от Евангелието, за това безпрецедентно изпитание" написа в отворено писмо митрополит Агатангелос от Гърция. Във Финландия и Холандия дори спряха да споменават руския патриарх по време на литургиите.
Православни богослови от Ню Йорк и Гърция осъдиха религиозните лидери, които "водят техните общности към молитви, които в действителност активно окуражават омразата". Сред православните лидери, критикували войната, са румънският патриарх Даниел, патриархът на Александрия и цяла Африка Теодор, както и архиепископът на Финландия Лео.
Съществува така нареченият Световен Съвет на църквите (БПЦ не участва в него), обединяващ повечето православни и протестантски църкви.
Инвазията в Украйна доведе до призиви Московската патриаршия да бъде изключена от организацията.
Генералният секретар на Световния съвет на църквите написа писмо на патриарх Кирил с призив "да се намеси и да посредничи с властите за спирането на тази война". В отговора си Кирил обяснява, че "сили, които открито обявяват Русия за техен враг, са се приближили до нейните граници", както и че "Западът участва в широкомащабна геополитическа стратегия за отслабването на Русия".
В Руската православна църква има много политика - включително намеса на комунистическите тайни служби. Самият Кирил, със светско име Владимир Гундяев, е страдал от стария режим. Неговият баща е бил изпратен в печално известния лагер на Соловецките острови, защото е искал да стане свещеник.
Впоследствие обаче бъдещият руски патриарх става ректор на Ленинградската семинария а през 1989 г. оглавява Отдела за външните църковни дела на Руската църква. През 1992 г. след падането на СССР започва разследване за влиянието на комунистическата партия и КГБ в църковните органи чрез вербуване на владици като агенти, заради международните им контакти - Кирил е един от конкретните хора, заподозряни за извършване на шпионска дейност.
От 2009 г. той е избран за патриарх на Русия, а близостта му с Владимир Путин е известна - в словото си на 10 април той призова руснаците да се "сплотят около властта".
През последните седмици се подготвя среща между Кирил и папа Франциск, която евентуално би се осъществила през юни в Израел.
"Войната не е решение, войната е лудост, войната е чудовище, тумор, който се самозахранва, унищожавайки всичко.", казва папа Франциск. "Ако имахме памет, бихме знаели, че войната, преди да стигне до фронта, трябва да бъде спряна в сърцата".
