Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Хората често поглеждат назад към някоя от романтичните си връзки в миналото с повече съжаление, отколкото към всяко друго решение или събитие в живота си. На английски дори има израз „The оne that got away“ – за онази единствена любов отпреди години или дори десетилетия, която все още се помни.
Защо е толкова трудно да забравим този един човек?
Психолозите установяват, че почти половина от жените имат съжаления за минали връзки, което не означава, че на мъжете тези вътрешни терзания са им чужди.
Идеята, че може да си изпуснал любовта на живота си, присъства навсякъде около нас - кино, музика, литература.
Великият Гетсби на Ф. Скот Фицджералд организира безброй помпозни партита с надеждата, че Дейзи ще дойде и той ще я види отново. Не само в литературната класика, но и в поп културата идеята изскача от всяка романтична комедия. Да си спомним за „Сватбата на най-добрия ми приятел“, където Джулия Робъртс се опитваше да си върне мъжа, който мислеше, че ѝ принадлежи.
Историята на изгубената или невъзможната любов предизвиква приятна умора у зрителите. Особено, когато се намерят отново - сякаш чакането и траурът винаги са си стрували.
"Флорентино Ариса от своя страна не бе преставал нито миг да мисли за нея, откакто Фермина Даса безвъзвратно го бе отхвърлила след дълга и невъзможна любов, а оттогава бяха минали петдесет и една години, девет месеца и четири дни.", пише Габриел Гарсия Маркес в "Любов по време на холера".
Книгата е може би най-красивият пример за това, което описваме - историята на влюбването в един образ, което бележи изцяло живота на човек, понякога оставяйки го сляп за всички други срещи, които съдбата му устройва.
Вярата в щастливия край може да се превърне в проблем. Романтичните комедии създават романтични идеали. Филми и сериали като "500 Days of Summer" или "How I Met Your Mother" освен да забавляват и възпитават.
Даяна Бьотхер е психотерапевт, който работи с двойки в Берлин. В материал на "Зюд Дойче Цайтунг" тя обяснява как паметта почти винаги е измамна. Според нея в ретроспекция човек премълчава много неща или ги оценява като по-положителни, отколкото са били. Това се случва и с хората във връзка, особено в момент на криза – склонни са да сравнявате партньора си с бивши партньори и да идеализират хипотетично развитие на нещата в миналото.
Само ако ...
Хората, които са необвързани от дълго време също са склонни да си измислят сюжети от преди години. "Само ако бях останала с него или нея" се появява все по-често. Това обаче е опасно, защото може да води до повтарящото се разочарование в реалността. Никой от настоящето не може да се мери с високата летва, която е вдигнал въображаемият предишен или предишна. Въображаем, защото идеализирайки миналото, ние идеализираме и личността, и ѝ приписваме качества, които ти никога не е имала.
Терънс Р. Мичъл и Лий Томпсън наричат това „розови спомени“: хората имат склонност да гледат на миналото по-позитивно, отколкото то се е случило.
Фантазирането колко перфектна би била връзката ни с някой от миналото не помага на несемейните, когато се чувстват самотни. Подобни спомени извикват и много хора във връзка, които просто се дразнят на другия, че не е пуснал пералня или отново е забравил да купи половината неща от списъка за пазаруване.
Според Даяна Бьотхер това е и тактика за бягство - в настоящето нещо ни липсва и затова човек бяга в света на спомените.
Не всяко намиране на убежище в миналото е опасно. Откъсването от настоящето играе важна роля в емоционалното справяне с негативните събития, защото то насочва вниманието ни към факта, че негативните неща не траят вечно. Носталгията също така улеснява справянето със самотата и повишава оптимизма и вдъхновението, показват няколко проучвания.
Вечните блянове за един човек от предишен период на живота ви обаче ви спъват - независимо дали сте във връзка или не. Пречат ви да създадете по-дълбока връзка с другите.
Разбира се, човекът от миналото наистина може да е бил любовта на живота ви. Животът обаче е в настоящето. Най-доброто, което можете да направите е да превърнете това чувство, което искате да имате отново, във ваша цел и да се огледате около себе си в хората до вас. Защото това, което имаме днес, утре също може да е минало.
