Теодора Духовникова - уроци по щастие и любов

Тя е красива, чаровна и с много характерен глас. Тя е Теодора Духовникова. Освен една от добрите български актриси с роли в киното, телевизията и театъра, тя е и много интелигентна, което винаги я прави приятен събеседник.

В подкаста "Зареди се с България", в партньорство с OMV, говорим за пътуване, за любими места в България, за планове - провалени и реализирани.

Водещи: Сибина Григорова и Асен Григоров.

В първия епизод чухте Владо Карамазов и неговата неочаквана страст по родопските села.

В епизод две - актрисата Силвия Петкова разказа за морското си пътешествие, в което съвсем сама прекарва един месец на морето, пътувайки от Северната част на Черно море до Южната.

Трети гост беше Крис Захариев - популярен влогър и режисьор, който си купува стара "Лада", за да пътува с нея из България.

Сибина: Здравей, Теди, ще ти кажа 3 места, да видим какво ще се сетиш за тях. Може би ще е по-лесно, ако са едно по едно - Лещен.

Теодора: Това е много особено място за мен. Като ми кажеш Лещен обаче, си спомням стария Лещен, не сега пълен с хотели и много кръчми. Даже доста ревниво подхождам към това място в наши дни. Виждам го както изглеждаше преди години, когато се влюбих в него. Там беше и моята сватба, макар и със скромните 8-9 човека поканени гости. Беше много хубаво, много емоционално - старата кръчма, която още не беше изгоряла, моите приятелки бяха увили дърветата с бяла оризова хартия, мъжете си бяха долу в кръчмата. Ние слязохме с момичетата по калдъръмения път, децата покрай нас викаха “Булка, булка”. Обожавам Лещен. Моята асоциация е много силна там и тя си е любов.

Сибина: Другото място - не знам дали ще се сетиш за него - е скала в Созопол …пак е свързано с любов, само че ученическа.

Теодора: Да, да, да, веднага се сещам. Ами с раздяла го свързвам това място. Защото на една скала в Созопол приключих една връзка, която не беше съвсем за приключване, но преценихме с мъжа, с когото бях тогава, че много време сме заедно и трябва всеки един от нас да види и други неща в този живот. На тази скала решихме да се разделим.

Сибина: Добре, сега и едно място, където си играла шах с дядо ти?

Теодора: О, Казанлък. Това е голямата ми любов! Хубави са асоциациите, все с любов са свързани по някакъв начин! Дълги години истински се ядосвах, че съм родена в София, че живея в София и трябва да уча там. Като дете, а и като по-голяма тийнейджърка исках да си живея в Казанлък, да бъда "Царица Роза". Това ми беше голяма мечта - тази глупава мечта. За да бъдеш "Царица Роза", трябва да си завършил в Карлово, Калофер, Казанлък, аз нямаше как да завърша там и бях жестоко обидена на неправдите на съдбата.

Сибина: Връщаш ли се там, имаш ли връзка още?

Теодора: Леля ми направи всичко възможно да запази къщата във вид, в който да можем да ходим дори и сега и да се чувстваме добре. Баба и дядо вече ги няма. Там е като машина на времето, като някакъв портал, винаги имам чувството, че се връщам на място, на което съм била много щастлива. Всъщност, мисля си, че там съм била най-щастлива
през целия си живот.

Теодора: Като че ли през годините бих отговорила на този въпрос по различен начин. Преди бях много дива - наистина голямо диване, хипер емоционална, това ми се запази донякъде, въпреки че вече се опитвам тази емоция повече да ми върши работа, отколкото да ми пречи. Преди имах чувство, че постоянно нещо трябва да се случва и то да е ужасно интересно, което е много изтощително. Докато сега се вече се поуспокоих и се научих да съм щастлива, без да е задължително да се случват непрекъснато някакви неща.

(…)

Асен: Ние със Сибина пътуваме по един много неорганизиран начин, или нещо, което се самоорганизира в последния момент. Ти как правиш планове?

Теодора: Това са хубави пътувания. Аз обичам, когато в последния момент вземеш решение, да не знаеш къде ще преспиш, какво ще правиш. В известен смисъл това повече отговаря на идеята за пътуването, отколкото всичко да бъде строго планирано. За себе си мисля, че и планирам, и не планирам пътешествия. Когато са свързани с пътуване извън България, е по-добре да имаш план, но в България с приятели можем да решим в последния момент, че тръгваме нанякъде и го правим. С мъжа ми Стефан виждаме, че някакви дни ни се очертават свободни, и веднага си избираме място и бягаме. Направо бягаме напоследък от града.

Сибина: Правим този подкаст в партньорство с OMV - когато човек пазарува, трупа точки и може да си купи много интересни неща на Discovery Adventure - спални чували, термоси, ножове. Ти как си с аутдоор заниманията?

Теодора: Аз нямам никаква опция да не обичам това диво къпингуване, защото семейството ми и моите приятели са сърфисти и това е част от стайлинга на този живот. Така че ние всяко лято сме с кемпери по различни места, най-вече там, където духа - разбира се, вятърът е много важен. Така че палатки и всякакви такива неща са напълно нормални за нашето семейство и за нашите ваканции. Аз като че ли съм човекът, който най-малко ги обича - приятно ми е да имам хотел, да имам хубава баня, но децата са ми казали, че ако някога ги заведа на хотел, вместо на кемпер, през август, никога няма да ми проговорят, толкова ще ми бъдат обидени.

(…)

Асен: Накъде те води амбицията? Каква искаш да станеш като “пораснеш”?

Теодора: Напоследък се замислям, че като че ли започвам малко да се поуморявам и че това с театъра не може да продължи безкрайно дълго. Винаги ще го обичам и ще го правя, когато имам възможност, но по-скоро ми се иска вече да мина от другата страна, аз да продуцирам някакви неща, или да ги организирам - не е никак лесно, особено тук при нас в България, но мисля, че това е естественият път.

В момента, ако забелязвате - почти всички сериали или филми (бел. р. в САЩ), в които участва някоя звезда, са продуцирани и от самата нея. Те си продуцират сами нещата.