Светът на Ева и историите, които живеят в платовете

Светът на Ева е миниатюра на този на Алиса в страната на чудесата, която понякога пътува по моретата на Синдбад мореплавателя и се разхожда из планините на Средната земя на Толкин.

В него се надбягват диви зайци, прелитат пеперуди, цъфтят сърца, вият се растения, избуяват мистериозни орнаменти и десени, които сякаш разказват история, без никога да я довършват докрай.

Нейните изображения живеят върху завеси, възглавници, абажури, покривки и копринени аксесоари, но тяхното зачатие не се е случило в компютъра или в производствения процес, а много по-рано – в детските спомени, в старите български носии и в едно момиче от Дупница, което обича да рисува.

„И двете ми баби имаха носии и ризи, тъкани и правени на ръка. Винаги ме е впечатлявало майсторството, дантелите, бродериите“, разказва Евелина Гебрева.

Интервюто с нея като част от поредицата „Без право на гънки”, в която заедно с Philips Perfect Care 9000 ви срещаме с български създатели на мода, дизайнери, предприемачи и хора, които по един или друг начин променят средата около себе си.

Историята на Eva Pattern Show - студиото на Ева за интериорен текстил дизайн и авторски десени - започва почти случайно.

В края на 80-те и началото на 90-те изборът на текстил в България е ограничен, въпреки че страната има силна школа по приложни изкуства и дизайн. Тогава Ева все още не подозира, че един ден ще създава собствени колекции платове, но всички ѝ казват, че може да рисува, а дядо ѝ ѝ завещава идеята, че някой ден ще седи на една маса, ще рисува и това ще бъде нейната професия.

Научава за училището по приложни изкуства и решава да кандидатства. Не ходи на частни уроци, но попада на преподавател, който с няколко бележки върху рисунките ѝ успява да покаже грешките и възможностите пред нея.

„И до днес не знам как точно влязох“, чуди се тя. Приета е в специалност „Аранжиране“, което се оказва благословия. Училището я потапя в свят, в който всичко се прави на ръка – рисуват се плакати, създават се макети и витрини, работи се с хартия, текстил, лепила и най-различни материали.

На 14 години се мести сама в София.

„Обожавах целия град – трамваите, миризмата, хората, блъсканицата. Имах чувството, че започвам нов живот.“

Днес, години по-късно, същото детско любопитство към света все още движи работата ѝ.
Красотата на човешката грешка

Освен дизайнер, Ева е и преподавател в департамент „Изкуства и дизайн“ на Нов български университет. Срещата с младите хора е част от ежедневието ѝ и неизбежно я поставя в центъра на разговорите за технологиите и изкуствения интелект.

Тя няма нищо против студентите да използват AI, напротив.

Това е инструмент, който трябва да бъде усвоен, така както дизайнерите някога са усвоили Photoshop или всеки друг софтуер. Но тя вярва, че AI няма как да измести творческата работа.

„Всеки жест на човека зависи от моментното му състояние. От това как се чувстваш, дали си разтревожен, дали си спокоен. Понякога нещо, което си видял преди минута, се отразява на начина, по който ръката ти трепва и дава или взима нещо от рисунката ти.“

Именно човешкото измерение, което съдържа в себе си несъвършенството, според нея прави творчеството толкова трудно за автоматизиране.

Тази философия присъства и в работата ѝ. В много от десените има детайл, който сякаш не е на мястото си. Нещо леко загадъчно, което нарушава реда и кара окото да се върне отново към изображението.

От тавана и мазето до собственото студио

В Художествената академия Ева работи с авангарден текстил и създава сложни релефни обекти от втвърдени платове. Творбите са впечатляващи, но има един проблем. След изложбата се прибират вкъщи. На тавана, на балкона, в мазето.

„Осъзнах, че правя прекрасни неща, които обаче трудно достигат до хората.“

Тогава взема решение, което дефинира посоката на кариерата ѝ: че ще създава текстил за интериор и ще започне работа по отваряне на собствен магазин.

През 2014 г., докато работи по докторската си дисертация в НБУ, Ева създава първите си завеси по собствен дизайн за бар „Степния вълк“. Започва да се учи да ползва Photoshop и Illustrator сама, участва по базари и постепенно изгражда това, което днес познаваме като Eva Pattern Show.

От гледна точка на продажбите, първият базар е тотално разочарование, но именно там дизайнерката среща първата си сериозна клиентка. Малко след това установява, че базарите не са мястото за нейните продукти.

„Моите неща изискват контекст, който може да подчертае тяхната ценност, тъй като интериорният текстил има друг мащаб, той не е свързан толкова с личното като бижу или дреха, а по-скоро с начина на живот, с мястото, което обитаваме.

Дори една декоративна възглавница има нужда от контекст".

Ева се фокусира върху мечтата си да има магазин - следва собствен сайт и изграждането на общност от хора, които търсят точно такъв тип авторски дизайн.

Пътят на десените

Откъде идват идеите, в които се преплитат красота, лудост, мистерия и естетика?

„Понякога правя дизайни, които са по-комерсиални и по-уютни и които не будят тревога у зрителя. Но обикновено предпочитам да оставя в десена нещо неясно, скрита закачка, надникване, нещо, чието място не е там.“, разказва тя.

„Рисувам от натура цветята ми у дома, след това ги принтирам по различни начини, комбинирам едни и същи елементи в различни дизайни. Може да видиш сърцето или пеперудата в абажура на лампата, а след това да ги срещнеш отново в по-малък мащаб върху кимоно от коприна. Всичките ми десени са малко роднини: споделят общо ДНК.“, добавя Ева.

Вечното завръщане към текстила

„Въпреки че текстилната индустрия бълва непрекъснато, все още има художници и дизайнери, които рисуват и проектират нови неща: било то на ръка или на екран. Това е още един елемент от човешката ни същност: несвършващото желание да творим.

Текстилът създава чувствителност. Той остава нещо, към което хората се връщат, за да бъдат във връзка с корените си. Дали ще е покривка, която ни напомня за къщата на някоя баба, завеса, която сме видяли в списание и за която сме мечтали, или щрих от Южна Италия, който искаме да внесем в своя дом, или желание да компенсираме някоя липса от детството и младостта, изборът неизменно има своя личен мотив“, казва дизайнерката.

Изкуството да се грижиш за красивите неща

Тази емоционална връзка с текстила продължава и след покупката. Поддръжката е част от живота на всеки материал и понякога това притеснява клиентите на Ева.

„Гладенето е един от основите процеси във всяко текстилно производство. То е точно толкова важно, колкото и шиенето. Затова обикновено давам на клиентите ми кратки инструкции за гладене като първо ги питам дали имат хубава ютия. Защото ако имат хубава ютия – няма да имат проблем с материалите.“, посочва тя.

Различните материи имат различни изисквания и именно тук технологиите могат да спестят много грешки.

Цяло откритие е Philips PerfectCare 9000, която използва технология, която разпознава вида на плата и автоматично регулира температурата и количеството пара. Така ленът, памукът, коприната или смесените тъкани могат да бъдат гладени без постоянно превключване на настройки и без риск от изгаряне.

Разбира се, всеки плат носи своите специфики. Ленът, например, трябва да се пере на не много висока температура, в полупразна пералня, да се глади влажен и да не се суши на слънце.

Памукът също е добре да не е пресушен докато се глади.

Коприната е естествено влакно от кератин, което изгаря при висока температура и трябва да се глади много внимателно.

Ева печата предимно върху лен и памук и различни комбинации от тях, но признава,че естествените платове са като цяло по-трудни за поддръжка. Затова, купува платове и от полиестер, но от много висок клас, произведени в Европа и Япония.

„Полиестерът предполага рециклиране, а това е особено важно в контекста на проблемите на околната среда“, допълва тя. Нейните продукти са и eco-friendly и не се вписват в понятията на бърза мода.

„Моите неща се поръчват от клиентите ми с конкретна цел и защото наистина искат да ги притежават. Освен това са устойчиви на износване. Често се случва хора, които са купили от мен завеси, да искат да ги сменят, но старите да са непокътнати, и затова да ги подаряват на приятели или да си ги носят на вилата“, казва дизайнерката.

Що се отнася до гладенето и завесите, функцията на Philips PerfectCare 9000 за вертикално гладене е особено полезна, защото е много по-лесно да закачим пердетата и да ги изгладим без да ги докосваме, отколкото да ги минаваме през дъската на гладене на части.

„За завесите вертикалното гладене е огромно улеснение“, казва Ева.

Парогенераторът Philips PerfectCare 9000 позволява различните материи да бъдат обработвани по-прецизно и по-спокойно, без непрекъснато мислене за настройките и риск от увреждане на плата.

За хора, които ежедневно работят с текстил или просто имат отношение към материите, подобна технология спестява не само време, но дава и сигурност, че няма да съсипеш любима дреха или текстил. Вместо да се мисли за настройките, вниманието остава там, където е най-важно – върху удоволствието от ползването на красивия текстил и грижата за него.

Пижами с характер: как една българска марка събира мода, изкуство и уют

Българските чувалчета за детски сън, които решиха проблема с отвитите деца

„Разтопих си блузата с ютията“ вече не съществува с Philips Perfect Care 9000