Собственикът на „Манчестър Юнайтед“ искаше да съживи химическата индустрия в Европа. После започнаха съдебните дела

Един от най-големите нови индустриални проекти в Европа е затънал в съдебни спорове заради въздействието си върху околната среда.

Project ONE е нефтохимически завод за 5 млрд. евро на INEOS – компанията на Джим Ратклиф, който е и съсобственик на „Манчестър Юнайтед“.

Заводът се строи в пристанището на Антверпен и трябва да бъде първата нова голяма инсталация от този тип в Европа от близо 30 години. Проектът обаче вече прави шести опит да получи необходимото екологично разрешително, пише Politico.

За INEOS Project ONE е пример как Европа може да запази химическото си производство и едновременно да намали замърсяването.

Според природозащитни организации обаче заводът ще увеличи емисиите и ще произвежда повече етилен – основна суровина за пластмаси.

Химическата индустрия в Европа губи позиции

Европейският химически сектор е под натиск от години. Високите цени на енергията, по-строгите екологични изисквания и конкуренцията от Китай доведоха до затваряне на предприятия в целия континент.

Project ONE трябваше да покаже как тази тенденция може да бъде обърната.

„Точно такъв тип инвестиционни проекти Европа трябва да приветства и подкрепя. За съжаление това не се случва“, пише Ратклиф в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Той поиска политическа и финансова подкрепа от Брюксел. Европейската комисия отказва да коментира спора и посочва, че е запозната със съдебните и екологичните процедури около проекта.

Какво ще произвежда заводът

Project ONE трябва да преработва етан от американски шистов газ в етилен – основна суровина за производството на пластмаси.

Капацитетът му ще бъде 1,45 млн. тона етилен годишно. Материалът се използва в продукти от хранителни опаковки и тръби до електроника и медицинско оборудване.

INEOS твърди, че новият завод ще отделя под половината от въглеродните емисии на по-старите инсталации за всеки произведен тон етилен. Компанията допуска и възможността в бъдеще производството да използва водород вместо природен газ.

В същото време европейският пазар вече произвежда повече етилен, отколкото потребява. Според анализ на S&P Global, компания за пазарни данни и анализи, в дългосрочен план излишъкът ще бъде между 1 и 1,5 млн. тона.

Проблемът с азотното замърсяване

Заводът се строи в пристанището на Антверпен – един от най-индустриализираните райони в Европа, където замърсяването вече е сериозен проблем.

Природозащитни организации, местни активисти и властите в Нидерландия предупреждават, че близките защитени зони от мрежата „Натура 2000“ вече са силно засегнати от азотни съединения. „Натура 2000“ е европейска мрежа от защитени територии за опазване на ценни природни местообитания и видове.

Според тях допълнителните емисии от завода могат да влошат състоянието на тези зони и да доведат до нарушение на екологичните правила на ЕС.

През юли 2023 г. съд във Фландрия отмени второто разрешително за Project ONE. Магистратите прецениха, че властите не са оценили достатъчно добре въздействието върху защитена зона от другата страна на границата с Нидерландия.

Първото разрешително беше спряно още през 2020 г. Тогава съдът установи, че проектът неправомерно е бил разделен на части и така е била избегната цялостна екологична оценка.

Шест разрешителни и поредица от дела

Въпреки съдебните спорове INEOS продължава строителството и подава нови заявления за разрешение.

Така, докато съдът още разглежда предишни разрешителни, компанията вече кандидатства за следващи.

В момента третото и четвъртото разрешително очакват съдебни решения. По петото заявление все още няма решение, а изслушването за шестото е насрочено за 8 септември.

Според адвоката на природозащитната организация ClientEarth Татяна Лухан това затруднява оспорването на проекта. Организациите трябва да започват нови съдебни процедури за всяко следващо разрешително, още преди делата по предишните да са приключили.

От INEOS смятат, че целта на противниците на проекта е изобщо да не се строят нови нефтохимически заводи в Европа.

Природозащитните организации от своя страна поставят под въпрос нуждата от нов завод за етилен в момент, когато ЕС се опитва да намали употребата на пластмаси и зависимостта си от изкопаеми горива.

Производството може да се измести извън Европа

От INEOS предупреждават, че ако подобни заводи не се изграждат в Европа, производството просто ще се премести в държави с по-ниски екологични изисквания.

Според компанията това няма да намали търсенето, а ще направи ЕС още по-зависим от внос.

„Не разбираме логиката да се атакуват добре контролирани и регулирани инвестиции в Европа, а производството да се оставя на Китай“, казва изпълнителният директор на проекта Джон Макнали.

INEOS посочва и че пластмасите са необходими за редица медицински продукти, включително системи за венозно вливане и контейнери за съхранение на кръвна плазма.

INEOS съди Белгия

Междувременно INEOS заведе дело срещу Белгия и властите във Фландрия заради отмененото през 2023 г. разрешително за проекта.

Компанията твърди, че решението е забавило строителството и е довело до допълнителни разходи. По думите на Ратклиф забавянето е увеличило стойността на проекта с около 25%.

В същото време част от политиците във Фландрия критикуват местните власти за финансовата им подкрепа за INEOS. Тя включва и гаранция за 500 млн. евро.

Project ONE се превръща в тест за амбицията на ЕС да развива собствената си индустрия и да се конкурира със САЩ и Китай, без да отстъпва от екологичните си цели, пише Politico.