Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Средства за пътна безопасност са харчени за текущи ремонти на РПУ-та;
- МВР отчита като основна причина за катастрофи нарушенията на водачите, но не прави реален анализ на инфраструктурните проблеми;
- Жертвите на ПТП по магистралите са най-малко въпреки високата скорост, а най-много катастрофи и загинали се отчитат в населените места, където скоростта е най-ниска
Това са част от изводите от одитен доклад от близо 350 страници, публикуван на страницата на Сметната палата. Основният извод в него е, че МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението.
Във въпросния анализ е отбелязано, че България трайно заема водещите места по жертви на пътя, но въпреки това липсва задълбочен анализ за причините за пътни инциденти, като и разписани съществени мерки за намаляването им.
МВР не събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи, а те представляват около 1/3 от всички пътни инциденти. а одитирания период в България са настъпили 485 100 пътнотранспортни произшествия, от които едва146 592 са посетени от служители на МВР.
Сметната палата отправя критики и към ниската събираемост на наложените санкции, както и срещу лошото управление на средствата, натрупани във фонда за пътна безопасност.
За проверявания период от 4 години и половина приходите, постъпили във Фонда за безопасност на движението (ФБД), са общо 428 млн. лева, като тези средства се събират единствено от глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата, установени с камери.
Към юни 2025 г. Фондът реално разполага с 523,4 млн. лв. Тези средства са натрупани с годините от създаването му през 2011 г. - т.нар. „преходен остатък“, който по закон не се губи в края на годината, а се прехвърля за следващата. Заради тромави процедури реалната покупателна способност на тези 523 млн. лв. е спаднала до стойността на около 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г.
Ако моделът на управление не се промени, се очаква до края на 2028 г. натрупаните и неизползвани средства да надхвърлят 873 млн. лв., е прогнозата на одиторите.
Одитният екип е установил, че за проверявания период са изхарчени едва 125, 1 млн. лева от ресурса, с който Фондът разполага. Като дори тези средства не са използвани изцяло целево за подобряване на безопасността на движението.
8% от средствата са били похарчени за дейности, които нямат нищо общо с пътната безопасност. Те включват текущи ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, служебни облекла и принадлежности, офис техника и канцеларски материали, семинари с журналисти и конкурси като „Пътен полицай на годината“. Конкретен пример е проектът за изграждане на нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лв.
Въпросният фонд се управлява от министъра на вътрешните работи.
Друг аспект, който одитът засяга е причините за пътни инциденти.
Докато МВР отчита като основна причина нарушенията на водачите, не се прави реален анализ на инфраструктурните проблеми, които също могат да са сериозен фактор за катастрофи, констатира одитният екип.
Като пример за предприемане на ефективни инфраструктурни мерки се посочва поставянето на пътни ограничители в Кресненското дефиле, след което броят на жертвите там намалява до нула. Подобни бяха поставени и в района на Български извор в Ловешко.
Според одитния доклад на Сметната палата, макар че средства от Фонда не могат да се използват директно за строителство или ремонт на пътища, финансирането на инфраструктурни проекти за пътна безопасност е теоретично възможно.
През одитирания период обаче не са финансирани дейности за обезопасяване на определени участъци от пътната мрежа с цел предотвратяване и недопускане на ПТП – например за маркировка, осветление, обезопасяване на опасни участъци.
Най-много жертви има не по магистралите, а в населените места
Противно на обществените очаквания жертвите на ПТП по автомагистралите са най-малко въпреки високата скорост, а най-много катастрофи и загинали се отчитат в населените места, където скоростта е най-ниска. Причината за това е по-добрата организация и разделянето на пътните потоци по магистралите.
В същото време МВР насочва основните си усилия и инвестиции към превишената скорост, докато в населените места фаталните инциденти често се дължат на други рискови фактори – висока концентрация на пешеходци и по-лоша инфраструктура (неосветени пешеходни пътеки, липса на маркировка и т. н.).
Различно е и поведението на водачите в градовете, което води до пътни произшествия – неправилни маневри, отнемане на предимство, неспазване на дистанция и разсейване с мобилни устройства.
Санкции и поведение на пътя
Одитния доклад на Сметната палата установява, че не се наблюдава пряка зависимост между нарастващия размер и обем на налаганите санкции и трайното подобряване на поведението на шофьорите.
За одитирания период броят на санкциите за нарушения е нараснал с над 30%.
В същото време нарушенията продължават да се увеличават. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава ограничен.
Сметната палата анализира и факторите, които отслабват ефекта на санкциите:
- Забавяне на наказанието:
Над 50% от електронните фишове не се връчват в разумен срок, има забавяне дори над 6 месеца след нарушението, което значително отслабва санкционния и възпиращия ефект.
- Липса на неизбежност:
Високият относителен дял на актовете, които се отменят от съда или се анулират от МВР, също намалява доверието в ефективността на контрола и отслабва възпиращия ефект;
- Фокус върху леки нарушения:
Контролът е насочен основно към масови и лесно установими нарушения (чрез камери), докато превантивният ефект върху рисковото поведение на пътя остава нисък
В заключение одитът подчертава, че санкциите имат ефект върху формирането на законосъобразно поведение само когато са справедливи, налагани своевременно и са неизбежни.
Макар от 7 септември 2025 г. размерите на повечето глоби в България да са увеличени двойно, докладът препоръчва санкционната политика да се обвърже с реален анализ на нейното влияние върху пътната безопасност, а не само с количествено нарастване на глобите.
В резултат на извършения одит Сметната палата дава 26 препоръки към министъра на вътрешните работи, който да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31 май 2027 г.
