Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато човек има нужда от концентрация, може да развие доста странни навици. Особено ако работното му място се е пренесло от офиса във всекидневната на дома, а границата между лично и професионално пространство просто не съществува.
Някои от най-големите писатели от Марк Твен през Томас Ман до Филип Рот имат свой особен стил на работа, който им помага да се фокусират върху книгите, без да допускат външният свят (вкл. семейството) да ги разсейва.
Всеки може да съди по себе си: човек не може да събере ума си, ако не е на правилното място, в правилното време и в правилното състояние на духа. Ако бюрото е неудобно, ако е твърде рано или прекалено късно, ако е малко по-студено или по-топло от оптималната температура, работата просто не върви. Всяко неудобство може да превърне изпълнението на задачи в протяжна досада.
Непрекъснато търсим онова състояние на пълна концентрация, което проф. Калвин Нюпорт от Джорджтаунския университет нарича "deep work" - способността да решаваме проблемите по най-бързия начин, фокусирано, ефективно и с креативен подход, пише "Зюддойче Цайтунг". Това е почти невъзможна задача в средата, в която всеки се бори за минута внимание: телефонни разговори, мейли, чат-нотификации и други инструменти, създадени, за да внушават вина, че пропускаме нещо важно.
И все пак умението за концентрация може да се тренира. Специалисти по психология, неврология и компютърни науки са посветили множество изследвания и практични съвети за справяне с дефицитното внимание: планирайте работния си ден от предходната вечер, записвайте задачите си в списък за деня, свършете първо най-неприятните задължения, направете си отделен списък за "хвърчащи мисли", към които можете да се върнете в по-подходящо време.
На теория: всичко е възможно. В практически условия, ако спазвате всяка препоръка за подредба на времето, може да извадите хаоса от главата си и да го стоварите върху бюрото под формата на лавина от хартиени бележки и др. В крайна сметка, човек може да остане по-объркан и разочарован, защото нито успява да осмисли голямата картина, нито да се фокусира върху дребните детайли.
Мъчителното търсене на условия за пълна концентрация не е проблем на съвременния начин на живот. Преди столетие писателят Томас Ман е можел да пише само между 9 и 12 ч. сутринта, докато в следобедните часове е подреждал мислите в главата си на разходка с кучето си. Цялото семейство и помощниците му са се грижили за това да поемат страничните всекидневни задачи на домакинството, за да не се налага Ман да се разсейва от творчеството си. Привилегирована позиция като тази е трудно постижима за когото и да е.
Дали идеалът за концентрацията не е илюзия?
Дали стремежът към перфекционизъм не е по-голяма пречка пред добре свършената работа от разсейването? Дали фокусът върху производителността не се превръща в мания, сам по себе си?
Разсейването е част от човешката природа, затова хората му се отдават с такава лекота. Има еволюционно-биологичено обяснение за този феномен. В зората на цивилизацията всяка секунда невнимание е била въпрос на живот и смърт за хората. Човешкият мозък все още е предразположен към това условие и бърза да отклони вниманието към всеки страничен шум или дразнител.
От безкрайните съвети за продуктивност може да се извлекат няколко сигурни изводи:
Първо, няма никакво значение колко интелигентен е един човек; той може да се концентрира напълно само за определен период от време, преди да започне да губи фокус. Според различни изследвания, продължителността на вниманието върху една задача може да варира между 10 и 45 минути.
Дори само поради тази причина планирането на всяка секунда в един 8-часов работен ден е абсурдно. Волята не може да направи човек по-производителен. След 4 часа труд когнитивните способности намаляват, и успешните автори го знаят много добре.
На второ място, работата винаги отнема малко повече време от първоначалните оптимистични прогнози. Затова планирането трябва да съдържа и "буферни" периоди за непредвидими прекъсвания на потока на мисълта.
Трето: Добрите идеи не се появяват тогава, когато седите на стол зад бюрото. Често човек се сеща за решения на сложни проблеми, докато се занимава с нещо напълно несвързано с работата, затова е добре да носи в себе си бележник за записване на важни мисли.
И още: мултитаскингът не е нищо повече от мит. Може и да върши работа при изпълнение на физически дейности, но не и при процес, който изисква творчество и умствена концентрация. Хората, които смятат, че могат да постигнат повече, като се затрупат със задачи, се заблуждават. Претоварването ни прави неефективни, объркват представите ни за приоритети и създават още повече проблеми.
Ако човек иска да подобри качеството на работата си, би трябвало да съгласува добрите практики със собствените си навици и особености. Повечето хора са работоспособни в определен период от денонощието - например рано сутрин или в късния следобед. Важно е да използваме това време за сериозните задачи и да него пропиляваме в дребнотемие.
Някои хора се чувстват по-спокойни, като описват всичко в грижливо подреден списък; други изпитват още по-голяма тревожност от постоянното напомняне за натрупващата се работа.
В търсенето на пресечната точка между изискванията и предпочитанията, не бива да бъдем прекалено строги със себе си - понякога разсейването действа като стимул за по-голямо старание при връщането към основната работа. Особено ако тя не носи същото удоволствие.
