„Малка стъпка за човека, голям скок за човечеството“: 51 години от кацането на Луната

„Малка стъпка за човека, голям скок за човечеството“ – тази историческа реплика на Нийл Армстронг е чута на живо от около 650 милиона души по света. Тя бележи първата успешна мисия на Луната – Аполо 11, в която човешки крак стъпва на повърхността на земния спътник. Така 20 и 21 юли 1969 г. остават дати, които никога няма да бъдат изтрити от страниците на историята.

Преди 51 години Нийл Армстронг и Едуин „Бъз“ Олдрин стават първите хора, кацнали на Луната. След подготовка, продължила 6 часа и половина, Армстронг се превръща в първия човек, стъпил на повърхността на земния спътник.

Аполо 11 е мисия, която започва осем години след като президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди поставя за цел нацията да изпрати човек на Луната до края на 60-те години на 20 век. На 25 май 1961 г. той заявява пред Конгреса: „Вярвам, че тази нация трябва да се посвети в постигането на целта преди края на десетилетието – да изпратим човек, който да стъпи на Луната, и да го върнем обратно на Земята“.

По това време САЩ и СССР са в разгара на „Студената война“, а американците изостават в сферата на космическите полети. През 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, изпратен в Космоса. Така САЩ задейства своята програма и през 1966 – след петгодишна усърдна работа на международен екип от инженери и изследователи, НАСА предприема първата си мисия „Аполо“. Тя се провежда без астронавти и целта ѝ е да тества ракетата носител.

Година по-късно космическите планове на американците са възпрепятствани от тежка трагедия. На 27 януари 1967 в „Космическия център Кенеди“ във Флорида, по време на тест за изстрелване на кораба „Аполо“ чрез ракетата „Сатурн“, пожар убива трима астронавти.

Въпреки разочарованията НАСА и хилядите ѝ служители продължават да търсят пътя към Луната и през октомври 1968 изстрелват в орбита първите астронавти. Мисията Аполо 7 успешно тества сложните системи, изработени за полет и кацане на Луната.

Няколко месеца по-късно Аполо 8 отвежда трима астронавти до тъмната страна на Луната и ги връща обратно, а лунният модул за първи път е тестван през март 1969 от Аполо 9 – мисия, изпратена в земната орбита. Следва още една, при която трима астронавти успешно обикалят Луната. Генералната репетиция преминава успешно и всичко е готово за историческо кацане.

#OTD 51 years ago, Apollo 11 launched from @NASAKennedy with @NASA_Astronauts Neil Armstrong, @TheRealBuzz, and @AstroMCollins aboard. Four days later, Armstrong and Aldrin landed on the Moon's surface, while Collins orbited overhead in the Command Module: https://t.co/qz5M7wTnEs pic.twitter.com/wHVuRCj340
— NASA (@NASA) July 16, 2020

На 16 юли в „Космическия център Кенеди“ започва Аполо 11. Ракетата Сатурн V е изстреляна успешно, а на борда са 38-годишният командващ мисията Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. 76 часа и 240 хиляди мили по-късно те навлизат в лунната орбита.

На 20 юли лунният модул „Eagle“ се отделя от командния модул „Colombia“, а два часа по-късно Армстронг и Олдрин започват кацането на лунната повърхност. Въпреки че компютърът им алармира два пъти за грешки в координационната система, астронавтите успяват да се приземят в югозападния край на Морето на спокойствието (Sea of Tranquility). Нийл Армстронг отправя известното съобщение до Хюстън: „Орелът се приземи“.

Пет часа преди планираното Армстронг отваря шлюза на лунния модул. Докато слиза по стълбата, вградената в „Eagle“ телевизионна камера показва всяка негова стъпка на живо, а според данни на НАСА – 650 милиона души по света са пред екраните.

15 минути по-късно Армстронг става първият човек, стъпил на лунната повърхност и изрича прословутите думи за скока на човечеството. 19 минути след това Бъз Олдрин се присъединява към него и двамата снимат лунния терен, вземат проби от повърхността, които по-късно биват изследвани, и забиват американското знаме, докато разговарят с президента Ричард Никсън. Той провъзгласява този разговор като „най-историческото обаждане, правено някога от Белия дом“.

Час след полунощ между 20 и 21 юли двамата астронавти се завръщат в лунния модул и затварят люка. Армстронг и Олдрин остават да спят няколко часа на Луната, а след това „Eagle“ започва процедура по излитане към командния модул. Американците си тръгват, но на Луната оставят плоча, на която пише: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната – юли, 1969. Дойдохме с мир от името на цялото човечество“.

След 17:30 ч. на същия ден Армстронг и Олдрин успешно се връщат до „Colombia“, където ги чака Майкъл Колинс, а на 22 юли Аполо 11 започва пътешествието си обратно към Земята само за да се приземи успешно в Тихия океан два дни по-късно.

След историческата мисия следват още пет успешни кацания на Луната. Аполо 13 обаче трябва да спре похода си заради технически проблеми. Последните хора, стъпвали на повърхността на земния спътник, са астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит от Аполо 17, които го правят през декември 1972 г. Техният подвиг представлява 11-ата и последна пилотирана мисия до Луната.

Цялата програма „Аполо“ се оказва скъп и трудоемък проект. В него са включени общо 400 хиляди инженери, техници и учени. Похарчените средства са 24 милиарда долара, което всъщност се равнява на 100 милиарда днес, съобщава „History“.

Космическите подвизи на американците от 60-те и 70-те години на миналия век показват, че е всичко е възможно. Над половин век по-късно Елън Мъск и неговата компания SpaceX вече мечтаят за стъпване на Марс. Милиардерът не крие, че голямата му цел след скачването Успех за Demo-2: Crew Dragon се скачи с Международната космическа станция с Международната космическа станция е С нетърпение към Марс: Мъск призовал 7000 служители да се насочат към големия приоритет