Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Как лекарите преценяват кого да тестват за наличие на инфекция с новия коронавирус? Как преценяват кого да приемат за интензивно лечение и кого да върнат у дома? Какви са критериите, по които ще се вземат най-тежките решения относно животоспасителната грижа за пациенти, ако се окаже, че капацитетът на болницата е изчерпан? Кой ще бъде имунизиран с приоритет, в случай че фармацевтичните лаборатории открият ваксина срещу новия коронавирус?
Онлайн-изданието на германския вестник "Zeit" търси отговорите на тези въпроси от д-р Михаел де Ридер - бивш ръководител на Спешното отделение в берлинската болница KAU (Klinikum am Urban), едно от най-големите звена за спешна помощ в Европа. Де Ридер е пенсиониран специалист по вътрешни болести, но в момента отново е мобилизиран от здравните служби. Д-р Де Ридер е един от лекарите в Берлин, които решават кой да бъде подложен на тест за Covid-19 и кой - не.
По какви критерии се прави тази преценка?
Михаел де Ридер: Най-напред трябва да има съмнения за наличие на инфекция, която се е разпространила в долните дихателни пътища, тоест - пневмония. Ако има такова съмнение, се проверява дали пациентът е имал контакт с лица, които имат потвърдена положителна проба за коронавирус, или е пътувал до някоя от съответните рискови зони. Едва тогава този пациент се подлага на тест за вируса.
Zeit: Защо трябва да се решава по този начин?
Де Ридер: Защото капацитетът за извършване на подобни тестове е ограничен. На този етап правим своеобразен триаж.
Zeit: Вече доста се говори за т.нар. триаж. Какво представлява той всъщност?
Де Ридер: Думата произлиза от френския глагол trier (в превод "сортирам, разделям"), и процесът представлява именно това - пациентите се сортират според спешността на случая. Прави се преценка за това кой трябва да бъде тестван с предимство, кой трябва да получи незабавно лечение при проява на симптоми и др. Това е често срещана медицинска практика и се прилага както при инциденти с множество пострадали, така и в спешните отделения на болниците.
Zeit: Как се решава подобно нещо?
Де Ридер: При тежък инцидент лекарите, които пристигат първи на място, правят предварителен преглед на пострадалите и ги разделят на групи: пациентите с масивен кръвоизлив попадат в най-спешната "червена" категория; тези с по-леки наранявания се отделят в "зелената" категория.
Хората, за които вече няма надежда за спасение и при които има висока вероятност да починат, се поставят в категорията "Синьо" - това означава "безнадежден случай".
Zeit: Това не противоречи ли на етиката? Все пак не може хората да бъдат просто оставяни без помощ.
Де Ридер: Би било неетично, ако съществува разумна възможност за тяхното спасение. Но когато такава не е налице, трябва да концентрираме усилията си върху пациентите, които вярваме, че можем да спасим.
Zeit: Как протича триажът в болницата?
Де Ридер: Ако се стигне до претоварване на отделението, и там се вземат решения според конкретни критерии, по които пациентите могат да бъдат разпределени по групи бързо и надеждно. Болните от коронавирус с тежък задух и прояви на пневмония се приемат бързо в интензивното отделение и се обдишват. Другите хора, които нямат толкова остри симптоми, преминават в нормалните отделения.
Zeit: В Италия лекарите са принудени да връщат пациенти, които действително се нуждаят от обдишване, тъй като няма достатъчно места в отделенията. Как се взема решение в такава ситуация?
Де Ридер: При това положение лекарите трябва да приложат по-различни критерии: Какво е съдържанието на кислород в кръвта? Какво е кръвното налягане? Дали пациентът страда от допълнителни сериозни заболявания? Но със сигурност не е толкова лесно да се прецени. Мога само да посъветвам лекарите да решават в колектив от няколко души. В този колектив трябва да присъстват и опитни медицински специалисти. Това би улеснило процеса.
Zeit: Може ли подобна ситуация да се развие и в Германия през следващите месеци?
Де Ридер: Ние разполагаме с три пъти повече места за обдишване на пациенти от Италия. Броят им е 28 000. При необходимост този капацитет може да се увеличи на 34 000, ако например извадим апаратите за анестезия от операционните зали. Въпреки това имаме недостиг на 4800 специалисти по интензивна грижа - това са хората, които могат да обслужват пациентите. Това е реалният проблем.
Zeit: Тоест и тук може да се стигне до струпване на твърде много пациенти при твърде малко легла за интензивна грижа.
Де Ридер: Да, това не може да се изключи. Освен това, в нашите интензивни отделения лежат много възрастни хора, чийто живот не се удължава смислено, а по-скоро се забавя смъртта им.
Zeit: Какво се случва, когато един болен от Covid-19 с тежки проблеми при дишането пристигне в болница, в която няма налично легло в интензивното отделение?
Де Ридер: Може да се стигне дотам, че въпросният пациент да бъде отведен с линейка в друга болница, в която има място. Например - да бъде преместен от Берлин в Потсдам.
Zeit: Но е възможно и там да не се намери място. А и това означава да бъдат ангажирани поне един лекар от спешното отделение и няколко санитари. Няма ли друга възможност?
Де Ридер: Смелите лекари вероятно биха изнесли пациентите на пределна възраст или безнадеждно болните хора в нормално отделение, в което да получат добра палиативна грижа. Много лекари - особено по-неопитните - обаче искат да удължат живота на всяка цена. Това често не се случва в интереса на болния човек. Когато в следващите месеци се появят множество тежко болни пациенти от коронавируса, които имат нужда от леглата в интензивните отделения, ще трябва да си поставим този въпрос генерално.
Zeit: Трябва ли вече да се питаме и кои ще са първите хора, които ще се възползват от евентуалното разработване на ваксини за новия коронавирус - ако в бъдеще такива бъдат създадени?
Де Ридер: Лично аз имам ясно мнение по този въпрос: Първо трябва да бъдат защитени всички хора, които работят в отделенията за интензивна грижа и са в контакт с тежко болни пациенти, сред които може да има и високозаразни пациенти. А хората от обгрижващия персонал трябва да бъдат ваксинирани дори преди лекарите, защото всъщност те влизат в директен контакт със заболелите. Оттам нататък би трябвало да се даде ваксина на всички хора, които работят в сферата на здравеопазването, защото и при тях има по-висок риск да се заразят с вируса.
Zeit: А какво ще се случи с по-възрастните хора, при които заболяването от Covid-19 е особено опасно?
Де Ридер: Те ще трябва да бъдат поставени на следващо място в списъка на приоритетните групи. Същото се отнася и за хората, чиято имунна система е отслабена, например - пациентите, които са подложени на химиотерапия.
Zeit: Като ръководител на спешно отделение сте преживял много тежки ситуации. Как ви изглежда моментното положение?
Де Ридер: Нашата здравна система никога не се е изправяла пред подобно предизвикателство. Аз вече не работя в грижата за спешни пациенти, но бях мобилизиран отново, за да помагам в провеждането на тестове за коронавируса. Ако възникне необходимост, бих поел и други задачи.
