Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
25-годишната Виктория Андруша е една от хилядите украинки и украинци, отвлечени от руските сили от началото на войната. Част от тях първо биват депортирани в окупираните от Русия райони, а след това съдбата им продължава в неизвестна посока в Русия.
Не е ясна бройката на липсващите. Украинските власти смятат, че над 1,6 милиона нейни граждани са насилствено отведени в Русия.
Отчаяни роднини, власти и правозащитници в Украйна и Русия се борят да проследят движението и да открият местонахождението на отвлечените украинци и украинки.
Минали са 4 месеца откакто руски войници, въоръжени с автомати, нахлуват във фамилната къща на Виктироят в Старий Биков, село в Черниговска област, на около 70 километра източно от Киев.
25 годишната украинка е учител по математика и информатика в основно училище в предградие на Киев, но се е преместила при родителите си, след като Путин напада Украйна.
Руснаците отвличат не само украински войници, но и много цивилни, които след това държат изолирани от външния свят, без достъп до адвокати. Подозренията са, че Виктория Андруша също е в затвор в югозападна Русия, на границата с Украйна.
Русия се опитва да скрие украинските затворници, казва пред "Шпигел" Олга Романова - базирана в Берлин рускиня, която ръководи благотворителната организация Рус Сидящая ("Русия зад решетките"), бореща се за правата на затворниците в Русия.
Руски колега е изпратил на Романова чрез криптирано приложение съобщение, в което са изброени имената на украинци, отвлечени в Русия. Само в района на Курск в затворите има около 40 човека - името на Виктория Андруша е посочено шесто.
Активистите смятат, че властите в Москва са създали паралелна затворническа система за украинци.
Когато адвокати са писали до различни власти в Русия с въпроси за Виктория Андруша, те винаги са получавали един и същ отговор: „Тя не е в списъка тук.“ ,„Тук няма затворник с това име.“
В същото време затворници в следствения арест на Курска област са видели Андруша, казва Романова. Благодарение на дългогодишната си работа, тя има добри контакти в руските затвори.
Андруша вече не прилича на себе си - главата й е обръсната нула номер. По-лошата новина обаче е, че от няколко седмици няма никаква информация за нея. Младата украинка е отказвала да говори на руски дори в ареста и винаги е отговаряла само на украински.
Десетки отвлечени украинци има в затворите в Ростов на Дон, Таганрог и в Брянск, казва Романова. Тя знае за поне 100 украински цивилни, „заложници на руския режим“.
В Таганрог украинците ги отвеждат в спортния комплекс "Дворец", където в средата на март 1/3 от бежанците, държани в центъра, са били на възраст между 3 и 10 години - става дума за отвлечени украински деца. За това се разбра от изнесена информация от независимия информационен портал Verstka.
В Курск се намира наказателна колония 11. Тя е нещо като "затвор в затвора" - тъй като се намира вътре в съоръжение за принудително лишаване от свобода и се отчита не на обичайните власти, а на вътрешното разузнаване - ФСБ и на военните.
Виктория е задържана с "обвинението", че е издавала информация за местонахождението на руската армия. Войниците обискират дома на родителите ѝ, телефона и лаптопа ѝ. Тя е задържана за три дни, през които е подлагана на мъчения, след което изчезва. Всичко това се случва, докато руснаците се изтеглят от района на Чернигов.
Семейството на младата жени пише призиви в социалните мрежи, писма до полицията, министерството на отбраната и президентската администрация на Володимир Зеленски, търси контакт и с други роднини на отвлечени.
В края на април мъж на име Володимир се свързва със семейството. Той казва, че е видял Виктория Андруша в лагер близо до границата и е бил отведен с нея в следствения затвор номер едно в Курск в началото на април. Десетки украински затворници са държани там и също са измъчвани.
Украинските затворници бяха смятани за ценен актив на руснаците в първите месеци на войната, но сега ситуацията е променена, казва Романова. Не е имало размяна на затворници от седмици. „Много сме притеснени за живота на украинските затворници Някои са принудени да подпишат споразумения за сътрудничество с ФСБ. Не е ясно дали това е път към свободата", казва активистката.
Някои украинци биват подлъгани, за да се преместят в Русия.
Миналата седмица например жителите на окупираното от руснаците село Козача Лопан, в района на Харков, са били подмамени от войници да се качат на автобуси уж за да избягат от интензивен обстрел в района, но в действителност са принудително евакуирани в руската Белгородска област.
В окупираната област Луганск, само за седмица, 80 цивилни мъже от град Старобилск са били принудително изпратени на фронтовата линия.
Всичко това е част от „система в стил Кафка“, която Русия е създала за систематично унищожаване на украинското население, чрез насилствено „русифициране“ на стотици хиляди граждани, се отбелязва в доклад на Центъра за информационна устойчивост, подробно описващ руската мрежа от „филтрационни“ лагери за бежанци, цитиран от "СЕГА".
Докладът от 30 страници на неправителствената организация посочва и местоположението на 11 „филтрационни“ лагера в окупираната Донецка област.
За Русия това са просто „контролно-пропускателни пунктове“ за бежанци. Кадри от един от лагерите в Донецк, намиращ се до училище в село Безименно в покрайнините на Мариупол, показват обаче стотици украински мъже, държани в плен.
Мъжът, който пуска видеото в Telegram, казва, че руснаците още не били решили как да използват украинците - дали на фронта, в редовете на руската армия или като работна ръка за разчистване на развалините на Мариупол.
В ареста много хора просто изчезват, констатира докладът.
Хиляди деца също попаднаха в руската схема за масово отвличане – много от тях биват обявени за сираци и дадени за осиновяване от нови руски семейства. По руските държавни медии тече пропаганда, която венцеслави усилията на Кремъл да спаси децата от "сиропиталищата близо до фронтовата линия". За украинските власти това са отвлечени деца, главно от Мариупол.
Много украинци минават през "филтрация" - процес, който трябва да ги превърне в руснаци. Те биват транспортирани до дълбоката руска провинция, където биват прехвърляни в центрове за временно настаняване. Повечето депортирани украинци са във Воронеж, Ростов и Краснодар, като често им се обещават възможности за работа, социални плащания и жилища, които след това никога не получават. В най-добрия случай им дават „безплатна земя“ в пустинни или блатисти райони, пише в доклада на Центъра за информационна устойчивост.
„Хванати в система, която ги депортира към Русия, макар и с илюзията, че имат избор, те не разполагат нито със средства, нито с начин, по който опитат да избягат“, отбелязва докладът.
