Деликатната намеса на реставрацията - от Долината на тракийските царе до Асеновата крепост

В реставрацията на древни обекти има две противоположни течения – една част от специалистите поддържат тезата, че възстановката трябва да се ограничава само до запазените части, тяхната консервация и съхранение за поколенията.

Други - като покойният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров - са привърженици на почти пълното възстановяване, в най-добрия случай направено с оригинални или близки до оригиналните материали, като се следват предполагаемите обеми и форми.

Вторият вариант често може да се превърне в комедия, така че правилният отговор за специалистите е в някаква разумна комбинация от двата подхода, при която водещо да е историческото наследство.

Повече от век преди прабългарите да се установят на Балканския полуостров, Византия започва да строи укрепления, за да се защити от северните народи. В очите на Източната Римска империя те са варвари, които трябва да бъдат отблъснати.

Ходовете на историята показали, че надеждите и усилията на Византия са напразни – Византия постепенно е изтласкана от по-голямата част от Балканите, но много от крепостите й са запазени в продължение на хилядолетия.

В България има и най-голямо съсредоточаване на тракийски могили и гробници, които са и свидетелство за местоположението на центъра на тази култура. Най-ранните гробници представляват скално-изсечените помещения. Някои изследователи смятат, че тези помещения не са били гробници, а светилища, а други – че са изпълнявали и двете функции.

Днес наша отговорност е да съхраним това минало и да разкажем историята максимално правдиво.

Една от компаниите, които са специализирани в реставрацията и са работили по множество проекти през годините, е „ПиЕсПи“ ЕАД. Собственикът на „ПиЕсПи“ Юлиан Димов има отношение към историята и преди години решава, че наред със „стандартните“ строителни дейности и технологии, ще насочи част от ресурса на фирмата към реставрация на исторически ценности.

За десетина години вече имат богато портфолио от завършени проекти.

В него са двете гробници в „Долината на тракийските царе“ - „Хелвеция“ и „Грифони“ в град Шипка. Днес те са реставрирани и отворени за посетители.

Работата им е е оценена от професионалната общност, а консервацията, реставрацията и социализацията на двете тракийски гробници носи наградата „Сграда на годината 2017“ в категория “Културни паметници” за община Казанлък.

Част от историята, която бизнес и общини правят заедно, е консервацията и реставрацията на крепостта „Калето“ в местността Турлука до Смолян.

Строеж с жива сила

За крепостта в Турлука, строена през VI век, реставраторите от „ПиЕсПи“ имат за задача да запазят автентичността, като реставрацията по-скоро загатва мащабите на някогашната отбрана. Това е един от най-трудните обекти на компанията – всички материали са се качвали с мулета и едва към края е използван лифт.

Път до крепостта няма – само пътека, дълга 700 метра.

Крепостта е с площ 5 дка и на места стените са запазени на височина до 2.5 метра. Проектът като цяло е пример за умерена реставрация – как е изглеждала в действителност крепостта е оставено на въображението на посетителите, в чиято помощ са поставени и информационни табели.

По сходен начин е възстановена и крепостта на връх Боровец, близо до Правец. Тя също носи името „Калето“ и е още по-древна от смолянската. Предполага се, че най-ранните ѝ структури са от тракийско светилище на близо три хилядолетия, а с доизграждането през V век става част от укрепително-отбранителна система на Стара планина. Наблизо до с. Осиковица (община Правец) са останките на средновековния манастир „Света Богородица“, също консервиран и реставриран от „ПиЕсПи“. До наши дни от целия комплекс са останали само основите на масивни сгради и част от стените на църквата и кръщелната до нея. От 1966 г. те са обявени за паметник на културата, а през 2004 г. там са направени археологически разкопки.

Импровизация по изгубеното

Реставрацията и консервацията на толкова специфични обекти, чиито първоначален вид се губи в далечината на миналото, започва с много подготовка, разказва Юлиан Димов.

Първоначално се правят заснемания и проучвания на мястото, включително то се разглежда и по запазени стари снимки, ако има такива.

Сводестия мост в Харманли е част от портфолиото на компанията.

Неумелата реставрация не е проблем само на днешните дни. Често на снимки отпреди 50-60 години се открива някой оригинален елемент, който е повреден след това. Реставраторите споделят, че често се натъкват на такива проблеми в процеса на работата по обекти, които вече са били реставрирани по неподходящ начин.

Подобен случай има при реставрацията на Гърбавия мост в Харманли, където по запазени фрагменти, стари снимки и описания са възстановени плочата с оригинален надпис и части от моста.

Историческата наука и археологията са другите помощници на реставраторите. Средновековните постройки обикновено са били богато украсени и оцветени, но днес реставрацията им се ограничава предимно до основите на зидовете.

Един от по-големите проекти на „ПиЕсПи“ е за консервация и реставрация на комплекс „Асенова крепост“ до Асеновград. Част от работата е по криптата на църквата „Св. Богородица Петричка“, в която днес могат да се видят само минимални намеси във външния вид.

Асеновата крепост

При реставрацията е много важно да се изгради и подходящата инфраструктура за посетители на обектите. В Асенова крепост е изградена алея, места за отдих, детски кът, паркинг. Обикновено проектите включват и мерки по експониране и социализация, заедно с туристически център, за да може общините да се възползват и финансово от историческите си обекти.

Такъв пример е древният град Абритус до днешен Разград. След завършването на консервацията, реставрацията и експонирането му през 2014 г. потокът от туристи се е увеличил значително. От 2015 г. до 2020 г. броят на туристите, измерен чрез реализираните нощувки в областта, е нараснал общо с над 50%. Добавена стойност носи и новият музей „Абритус“, за който е цялостно преустроена бивша производствена сграда. Интерактивният музей е от проектите, с които екипът на „ПиЕсПи“ се гордее. Той е така конструиран, че посетителите буквално се потопят в ежедневието на древността, оръжията и битките.

На хартия и на практика

Често срещаме клишетата, че екипът е най-важното за една компания. Когато говорим за реставрация, това е абсолютно необходимо, за да може компанията да работи. Подобен екип се създава, обучава и на него се разчита за поне няколко обекта. Освен добри строители, хората на които фирмата разчита за такъв тип комплексни проекти, са и тесни специалисти с дългогодишен опит и специфични умения – каменоделци, зидари, реставратори на мозайки, художници и др.

Реставрирана мозайка в Археологически парк Сандански

Начело на екипа стои поне един архитект с квалификация за реставратор. За повечето си проекти “ПиЕсПи” разчита на експертизата на арх. Милена Каменова. „ПиЕсПи“ от своя страна има сертификат от Камарата на строителите, който й дава право да извършва строителни дейности на обекти със световно и национално значение и сгради в археологически резервати.

Такъв сертификат се издава на базата на специфични умения и компетенции, които вече са доказани в практиката. Реставрацията е бавен и трудоемък процес, който често дава поле дори на импровизации и прилагане на иновативни решения. Понякога строителните техники и материали са завинаги изгубени и трябва да се направят реплики, които да се доближат колкото е възможно по-близо до оригинала.

„Бизнесът е важен за всяко търговско дружество, но когато резултатът е от полза за обществото и може да донесе гордост на българите, удовлетворението е много по-голямо и придава един по-голям смисъл на работата ни“, казва предприемачът Юлиан Димов.