Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В петък лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел за първи път от февруари насам, за да обсъдят многогодишната финансова рамка (МФР) на Съюза за идните седем години. Горещият картоф в преговорите за бюджета обаче се очертава да бъде т.нар. Фонд за възстановяване на ЕС, който предвижда Съюзът да задели 750 милиарда евро за преодоляване на последиците от корона пандемията и по-специално по-голямата част от него (500 милиарда евро), която ще се разпредели под формата на грантове.
Какво има на масата в момента:
Европейската комисия предложи седемгодишен бюджет (2021-2027) на ЕС в размер на 1,1 трилиона евро плюс 750 милиарда евро фонд за възстановяване от корона кризата.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел направи компромисно предложение за МФР в размер на 1,074 трилиона евро или с 26 милиарда евро по-малко, в сравнение с проекта на Комисията. В опит да удовлетвори изискванията на групата държави, станали известни като „спестовниците“, Шарл Мишел предложи намален бюджет, за сметка на орязване на някои от програмите като научни изследвания, международна помощ, миграция и управление на границите. Предложението е „подсладено“ и с намаления на националните вноски в европейския бюджет на четирите недоволни държави (Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция) плюс Германия.
Мишел обаче не предлага промени нито по отношение на сумата на възстановителния фонд (750 милиарда евро), нито в структурата му (500 милиарда евро грантове и 250 милиарда евро заеми), нито в начина за набирането му – чрез емитиране на дълг от ЕК на финансовите пазари.
Друг „скелет в гардероба“ на европейския бюджет е размерът на общата селскостопанска политика. Предлаганите от Шарл Мишел намаления на определени програми не засягат парите за земеделие, чиито най-голям получател е Франция. Не се предвижда и намаление на средствата по кохезионната политика, които са от особено значение за държавите от Южна и Източна Европа.
Преди срещата на лидерите в края на седмицата се очертават няколко спорни въпроса, сред които конкретните числа изглеждат най-малкия проблем.
Сред държавите членки вече се оформи група от „спестовници“, които не са съгласни толкова голяма сума да се отпуска безвъзмездно на националните правителства, за сметка на поемане на значителен общ дълг от името на ЕС. Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания не смятат, че Испания и Италия, например, трябва да получат пари наготово, след като могат да наберат пазарно финансиране или да се възползват от Европейския механизъм за стабилност. Последното обаче би означавало тези страни да се ангажират с конкретни реформи, докато фондът за възстановяване към момента не е обвързан с подобни условия.
Въпросът с условията, при които се получават и изразходват европейски средства, се превърна в особено болезнена тема за държавите членки по време на дълговата криза, обхванала ЕС през 2010-а г. Виждайки съдбата на Гърция, принудена да спазва изключително трудни условия, за да получи финансиране от ЕС, други държави отказваха да бъдат „спасени“, за да не се налага да прилагат същите ограничения. Травмата от политиката на бюджетни ограничения е останала жива и до днес и вече се чуват призиви налагането на условия за получаване на средства от възстановителния фонд в никакъв случай да не се интерпретира като връщане към т.нар. „остеритет“.
Предложението на Комисията предвижда обвързване на финансирането с т.нар. „Европейски семестър“ – процедурата за наблюдение на бюджетните и икономическите политики на държавите членки. Конкретните начини обаче как точно чрез този механизъм ще се гарантира провеждането на реформи предстои да бъдат обсъждани. Все пак, Семестърът е в сила от близо 10 години и въпреки това, както показа и тази криза, в редица държави продължават да съществуват системни проблеми. Препоръките на ЕС си вървят година след година, държавите предлагат мерки, ЕС ги одобрява и финансира, а резултатите, както показа и тази криза, не са удовлетворителни. Пословичен пример в това отношение е Италия, чиито икономически проблеми станаха болезнено видими по време на дълговата криза преди осем години, но бяха известни още преди това, а и до днес не са обект на решителни действия.
Поради това Нидерландия настоява получаването на средства от възстановителния фонд да се обвърже със строги критерии за изпълнение на препоръките на ЕС за структурни икономически реформи. Но и нещо повече: гаранции за спазване на върховенството на закона.
Председателят на Европейския съвет предлага три условия за получаване на средствата за възстановяване. Първото е държавите членки да изготвят национални възстановителни планове за периода 2021-2023 г., в съответствие с препоръките, отправени към държавите от ЕС в рамките на Европейския семестър. Второто условие е 30% от финансирането да се насочи към проекти, свързани с климата. Третото условие е обвързване на финансирането със зачитането на върховенството на закона и европейските ценности.
Германия, която в момента председателства ЕС и лично канцлера Меркел са критикувани, че в името на постигането на бързо споразумение за бюджета са склонни да отстъпят от предварително заявеното намерение получаването на средства от ЕС да се обвърже изрично с европейския Механизъм за наблюдение на върховенството на закона в държавите членки. Предложението за възстановителния фонд беше направено най-напред от Франция и Германия и според мнозина, неговата основна цел е да запази единството в Съюза и да овладее възхода на антиевропейските и популистките сили, на фона на обвиненията, че Съюзът не е подкрепил достатъчно (или никак) най-пострадалите от корона кризата държави.
Австрийският канцлер Себастиян Курц сполучливо обобщи разнопосочните позиции за бюджета така:
„Трябва да вземем предвид интересите на всеки, а има групи с много различни интереси: южните държави, които по дефиниция винаги искат повече; източноевропейците, които са заинтересувани да предотвратят повече пари да отидат на юг; и разбира се, тези, които трябва да платят за това, нетните платци“.
Освен противопоставянето между различните групи държави членки, напрежението се нагнетява и от класическото за ЕС противоречие между интересите на Съюза и на отделните държави, между това какво иска Брюксел и какво налагат конкретните национални специфики и нужди.
„Бюджетът на ЕС е конструиран така, че да гарантира обвързване на финансирането с европейските цели, а не да обслужва национални политически интереси. Тези средства не трябва просто да се разпределят от държавите членки както им е удобно. Но може да се очаква, че в подобна криза това ще породи политическо напрежение“, коментира анализаторът от Центъра за европейски политически изследвания Хорхе Ферер.
Големите европейски приоритети, подкрепяни и чрез възстановителния фонд, са здравеопазване, Зеленият пакт и цифровата икономика. Но инвестициите в тези области изискват сериозно, мащабно и дългосрочно планиране, а ползите ще са видими след дълго време. На този фон, правителствата ще са силно изкушени да поддържат съществуващата структура на икономиката и ще са поставени под натиск да подкрепят затруднени икономически сектори, смята Ферер.
„Когато се давиш, не е подходящ момент да изучаваш нови техники за плуване“.
Последното с особена сила важи за България. На фона на политическите трусове, вълната от новозаразени с Ковид-19, протестите и лошите икономически прогнози, преговорите за европейския бюджет изглеждат последна грижа на обществените дебати в страната. Какви позиции ще отстоява България, с какви аргументи и каква готовност има да предложи възстановителен план, така че да се възползва от европейските средства са въпроси, чиито отговори ще чакаме тепърва, може би пост фактум, както неведнъж се е случвало.
Ключовата дума в проектобюджета на ЕС, включително възстановителния фонд, както и в изказванията на европейските лидери по темата, е инвестиции. Българското правителство обаче в момента е по-заето не с инвестиции в бъдещето, а със спасяването си. Вероятно това ще бъде и позицията, от която то ще седне на масата за преговори в Брюксел - вие ни помогнете, ние няма да пречим. Уви, тази позиция твърде често е сработвала преди, за да очакваме сега да се случи нещо различно.
