Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Отново е месецът на гордостта, в който целият свят празнува различните. В София предстои ежегодният прайд, който е малък остров на свобода за ЛГБТИ хората и гигантски лъч на надежда, че нещата могат да са нормални.
След месец предстоят избори и очевидно нацистите са обединени в желанието си да са част от управлението на моята родина.
Да, България е моята родина. Роден съм тук, тук отраснах. Дълги години исках да се махна и преди светът да се срине, често бягах за глътка въздух и свобода някъде другаде.
България е мястото, където се влюбих за първи път. Това момиче усети за мен неща, които дълги години след това нямах смелостта да призная пред самия себе си.
България е мястото, където години по-късно отново се влюбих за първи път. В момче, чиято любов така и не успя да пробие дълго градените в душата ми стени, пазени от дълбок и всеобхватен страх.
В България научих, че родината ми е място, където любовта е изключително трудно начинание. Толкова трудно, че преди години се бях убедил, че не съм способен да обичам, че това е преживяване за другите.
За щастие намерих съюзници, които ме научиха, че това са глупости. Съюзници, с които всяка година протестирам за правото си да обичам, да бъда обичан и да изразявам любовта си.
Днес осъзнавам, че любовта към родината ми е една от най-трудните в живота ми.
Шумни банди нацисти, евангелисти и други опортюнисти, прикрити зад трибагреници и патетични думи за криворазбрано родолюбие, от години отнема България от мен и от стотици хиляди други. Благодарение на човекомразната реторика на нацистките организации, толерирани на най-високо политическо ниво, днес е малко странно да кажеш, че си родолюбец.
Дейността на ВМРО, БНС, “Възраждане” и подобните им формации превърна родолюбието в омраза. Идентификацията като патриот се превърна в идентификация като човек, който мрази всеки различен, всеки, който не се вписва в някакъв тесен и фалшив образ на “истинския българин”.
Като човек, който изпитва омраза може би единствено към целината и презрелите плодове, няма как да се асоциирам с тези прояви на родолюбие. Като човек, който е прочел макар и малко за историята на света, не мога да се захласвам по реторика извадена от човекомразни идеологии, без значение дали са в левия или десния край на политическия спектър.
Патриотизмът и родолюбието, които мога да подкрепя, са израз на любов.
Любов като тази, която е накарала Вазов да напише “любя, тача и милея”, да се чувства “син на земя прекрасна” и да усеща, че “в край свободен аз живея”. Любов към хубавите и лошите неща, които се случват на мен и около мен, любов към езика ми, шегите ми, историята ми и всичко, което ме прави българин.
Тези неща са точно толкова мои, колкото и на всеки друг българин, без значение от неговия, пол, цвят, сексуална ориентация или религия. Хората, които твърдят нещо друго, не са родолюбци и патриоти.
Те опетняват свободолюбивия дух, с който българите се гордеем от векове, опетняват приемствеността, в която сме възпитавани, но най-вече опетняват изконните ни ценности - да сме обединени, да работим здраво, да пазим езика, културата и природата си, да се доверяваме на науката и разума.
Искам да живея в България, в която цикълът на омраза и опетняване на любовта е прекъснат. Искам да мога да обичам свободно, без да се страхувам и да изпитвам срам. Без значение дали става дума за любовта към любимия ми или към родината ми.
