Всички скърбят за д-р Кирил Еленски, починал от Covid-19

Новината за смъртта на 62-годишният д-р Кирил Еленски от Пловдив предизвика вълна от съболезнователни съобщения от страна на негови пациенти, близки и журналисти.

Д-р Еленски почина в петък след боледуване от Covid-19, като се е грижил за пациентите си до последно, преди да се зарази с коронавируса. Той е бивш зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз, бивш ръководител на лекарската колегия в Пловдив, специалист по Вътрешни болести и Обща медицина, завършил магистратура по Макроикономика.

Стотици негови пациенти изразяват съболезнованията си в социалните мрежи след загубата на д-р Еленски. Описват го като човекът, на когото винаги са разчитали за правилен съвет при здравословен проблем и който винаги е бил на разположение на пациентите си - "работещ със сърцето си, всеотдаен лекар, достоен за подражание, но преди всичко Човек".

"Безупречен професионалист и мъдър човек, който беше опора за всички ни и глас на разума в трудни моменти, когато паниката пълзи по цялото ти тяло.

Вчера ми се обади, за да ме помоли да му изпратя апарата за обдишване, който бяхме купили за баща ми преди години. С коронавирус съм, искат да ме вкарват в болница, а в момента само това ми липсва, добави. Апаратът би трябвало да е достатъчен, заключи с обичайния си делови тон, макар видимо да се бореше с недостига на въздух. Изпратих му го веднага. Уви, не е било достатъчно", пише книгоиздателят Манол Пейков, чийто семеен лекар е бил д-р Кирил Еленски.

"Паметта му ще е светла, защото е вградил себе си в нашите животи. И няма как да не си го припомняме – и ние, и децата ни, всеки божи ден. С топлина и благодарност", пише още той.

Журналистът Мира Добрева (БНТ) разказва, че само преди две седмици д-р Еленски е гостувал в предаването й:

"С ярко, смело и алтернативно мнение дойде и в студиото преди две седмици. Поканих го, за да обясни на човешки език, че паника не е нужна. Само маски и мерки. Дойде от Пловдив. Доведе и малката си дъщеричка да види как се случва предаване на живо. А колко много неща още няма да може да й покаже... Поклон пред доктора! Дълбок поклон".

На 29 октомври д-р Еленски е участвал и в "Алтернативата" с водещ Генка Шикерова.

"Отишъл си е. Гостува ми преди точно три седмици. Говореше спокойно и разбираемо. Имахме уговорка за следващо интервю. Съболезнования на близките на д-р Кирил Еленски", казва тя.

"Никога не се е случвало да не вдигне телефон, никога не се е случвало да откаже преглед или консултация. Дори в условията на пандемия. Поставял е точна диагноза на детето ми в критичен момент, когато решението му е било на живот и смърт. Не сбърка. Преглеждал е и е разговарял часове с майка ми, без тя да му е пациент, просто защото я е чул, че кашля. И при нея не сбърка, разбрахме го по-късно. Липсата на човека Кирил Еленски е ужасна за семейството му. Липсата на лекаря Еленски е нещо много повече за обществото. Да позволим такива лекари да стават жертви, просто защото не се изпокриха като невестулки и преглеждат до смърт. Много ми е мъчно. За него, за нас. Светло да му е!", пише Свилена Георгиева.

Практиката на д-р Еленски е включвала около 4000 пациенти, половината от които - деца и ученици.

"Лично моят съвет е хората с леки прояви на (грипоподобна) болест да не излизат от дома си. Изолацията в дома може да стане и без да се минава през националната информационна система, без да се ангажира капацитетът на РЗИ, без да трупаме тези бройки. Да, имаме много позитивни резултати, но някой проследил ли е какво става с тези, които са преминали през системата? Какво значи излекувани, кои са оздравели, как ги броим - просто някой е снет от наблюдение? Не са ни еднакви критериите. Да, ние ще имаме все повече и повече болни, така се разпространява инфекцията, че не виждам тенденция в близките месец-два нарастването на епидемията да се забави или да намали посоката си", казва той в интервюто пред Генка Шикерова.

"Това, което за мен е много тежък проблем: фиксирахме вниманието върху изследванията за коронавирус, но още не сме внушили убедително на всички хора, че не бива да излизат от дома си дори когато имат леки прояви на болест. Всеки ден имаме 3-4 човека, които ми се обаждат, че от няколко дни са неразположени, но през това време са ходили на работа или детето е посещавало детска градина или училище. На въпроса ми "Защо го правите, не е ли очевидно, че положението е тревожно?", ми казват "Аз не гледам телевизия, не слушам новини, не следвам правила".

В едни по-стари времена си позволявахме да ходим на работа болни, защото мислихме, че работата е по-важна и ще свършим "чудеса". Но сега ситуацията е друга"