Верижна реакция: 4 сценария за епидемията от коронавирус

Историята на Covid-19 в повечето от европейските страни и САЩ изглежда по относително сходен начин - малък брой първоначални случаи, които се увеличават сравнително бавно, преди кривата на заболеваемостта да започне да расте стръмно нагоре.

Това представлява т.нар. експоненциално развитие на заболяването - проблемът, от който властите и специалистите се опасяват заради риска за колапс на здравната система. Ако например в САЩ броят на случаите продължи да се удвоява на всеки три дни, през месец май ще са налице сто милиона пациенти с коронавирус. Това е математика, а не предсказание.

Разпространението на болестта може да се забави, ако хората спазват социално дистанциране, като избягват публични пространства и ограничат движението си извън дома.

Докато не се въведат мерки за забавянето на Covid-19, болестта ще продължи да се развива експоненциално.

Какво означава това на практика? Washington Post публикуват свой модел за развитието на въображаема инфекциозна болест, за да дадат нагледен отговор на този въпрос.

Болестта, която те наричат "симулитис" (от "симулацията" в математическия експеримент), се разпространява много по-бързо от Covid-19 - всеки здрав човек, който контактува с болен, се заразява със "симулитиса".

Колкото по-малка е общността, толкова по-голяма е вероятността всички да се заразят с въображаемия вирус (рано или късно).

В реалния живот, все пак, хората успяват да се излекуват и да изградят имунитет. Излекуваният човек нито може да се разболее повторно, нито може да зарази здрави хора със "симулитис".

Какво се случва, когато "симулитисът" се разпространи в селище от 200 души?

Моделът на Washington Post приема, че хората в селището са разпределени на случаен принцип, а сред тях се появява един заразен човек. Развитието на болестта е представено чрез крива, която расте без прекъсване до момента, в който започнат да се появяват първите оздравели хора. Подмине ли се пикът, броят на новите пациенти започва да спада с бързи темпове. В крайна сметка, всички 200 души от симулацията оздравяват.

Селището от двеста жители е малка общност, затова "симулитисът" успява да се разпространи доста бързо сред цялото население. В държава с милиони жители кривата на заболяването ще расте рязко и продължително, преди да стигне до плато и тенденцията да се преобърне.

Когато става дума за реалната болест Covid-19, целта на здравните власти е да ограничат разпространението на вируса, преди той да е заразил голям дял от населението.

WP показва как това може да се случи с принудителна карантина на общността, в която е влязъл "симулитисът" - подобна на тази, която китайското правителство наложи в провинция Хубей (огнището на зараза с новия коронавирус).

Абсолютното изолиране на болните хора от здравото население може да се окаже практически невъзможно. Затварянето на зони под тотална (или тоталитарна) карантина би означавало разделянето на семейства, блокирането на всички пътища, прекъсването на доставките с провизии до населението.

Този тип блокади са много редки и неефективни, смята Лорънс О. Гостин, преподавател по право в сферата на общественото здравеопазване в Университета Джорджтаун.

Но има и други начини за забавяне на епидемията. Преди всичко - хората следва да избягват публични събирания, да остават у дома по-често, да пазят дистанция от другите. Колкото по-малко мобилни са хората и колкото по-рядко влизат във физически контакт с околните, толкова по-слаби са шансовете на вируса да се разпространи.

Препоръчителната самоизолация няма да се спазва поголовно - някои хора ще трябва да продължат да изпълняват служебните си задължения навън, други просто ще откажат да спазват предупрежденията на здравните власти. Това са хората с по-висок риск от заболяване и с по-висока вероятност да разпространят "симулитиса" сред близките си.

Какво ще се случи, ако 1/4 от населението в селището продължи да се движи свободно, докато останалите 3/4 спазват стратегията за социално дистанциране?

Тази стратегия запазва здравето на много повече хора, а кривата на заболяването е много по-полегата и равномерно разпределена във времето.

Отклоняването на хората от събирания на обществени места може да се стимулира. Италия затвори ресторантите си. Китай затвори всичко... Намаляването на възможностите за масови събирания помага на хората да спазват социалната дистанция.

Какво ще стане, ако в селището на "симулитиса" допуснат само 8 от 200 души да нарушават карантината?

Огромната част от общността ще остане в добро здраве, а броят на оздравелите ще расте. Кривата на заболеваемостта ще остане относително статична.

Четирите симулации са направени при случайно разпределение на единиците (болни / здрави хора) в общността. Резултатите на моделите не са точни стойности, защото се променят при всяко зареждане на симулацията, но въпреки това се откриват две закономерности:

- умереното социално дистанциране винаги дава по-добри показатели от опитите за тотална карантина от типа на Ухан;

- усиленото социално дистанциране обикновено е най-добрият от четирите варианта.

" Симулитисът" на Washington Post не е Covid-19, a експериментите със селището от 200 души е свръхопростен модел на сложния реален живот. Но също като него, новият коронавирус се разпространява чрез човешките мрежи на общуване - през границите на държавите, в градовете, на работните места, в домовете.

Поведението на един човек може да причини верижна реакция от събития, които да засегнат напълно непознати хора.

Най-важната разлика между симулацията и реалността е, че Covid-19 може да отнеме човешки живот. Смъртността от заболяването с новия коронавирус все още не е изчислена точно, но е ясно, че по-възрастното население е изложено на по-висок риск от фатален изход при зараза.