Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пълни молове, опашки по касите на магазините за подаръци, предпразнично зареждане на хладилниците като за последно - ето така изглеждаха големите градове по същото време на 2019. Социалната дистанция беше мираж, а подготовката за семейните трапези се смяташе за абсолютен приоритет независимо от стреса, който лутането може да причини дори на най-добронамерените хора.
Тази Коледа обаче ще бъде различна.
Втората вълна на Covid-пандемията е в пика си в повечето европейски държави, включително в България. Обичайното събиране около масата на Бъдни вечер, в което роднини от различни поколения и различни домакинства прекарват часове в затворено пространство, е илюстрация на това, което лекарите наричат "рисков контакт".
"Това няма да бъде нормална Коледа - независимо какви ни се иска. Колкото по-рационално се гледа на тази ситуация и колкото повече човек избягва сантименталния подход около празника, толкова по-голяма полза ще има за всички нас. Можем да гледаме на тази година като на изключение, в което човек трябва да "замрази" идеята си за Коледа. Това няма как да се получи при всеки - особено за по-възрастните хора, за много от които Бъдни вечер е единственият момент в годината, когато могат да се видят с цялото семейство. Но който може, нека да пропусне Коледа тази година и да си каже: Догодина ще е много по-хубаво", казва Изабела Екерле, германски вирусолог и експерт по нови патогени в интервю за "Цайт".
Екерле е работила 7 години в екипа на Кристиан Дростен в Бон, а от 2018 г. насам е професор в Центъра за нови вирусни заболявания в Женева. Самата тя няма да пътува обратно при роднините си в Германия за тази Коледа и ще я прекара само в компанията на съпруга и сина си: "Рискът просто е твърде голям. За щастие нашите семейства проявяват голямо разбиране. Надяваме се, че през пролетта ще се видим отново".
"Ваксината не съдържа вируса - тя е като e-mail с инструкции за разпознаването му"
Максималният инкубационен период за Covid-19 е 14-дневен. Ако човек иска да се подготви перфектно за "абсолютно безопасна" Коледа, би трябвало всеки член на семейството да се изолира от външни контакти две седмици преди фамилното събиране. А това е практически невъзможно за повечето хора.
"И все пак - ако човек може да ограничи срещите си поне една седмица преди Коледа, ще направи много голяма крачка в тази посока. Това означава и да не се срещате с приятели в закрити пространства.
Смятам, че е напълно в реда на нещата да излизате навън и да се разхождате с дистанция от другите. Същото се отнася и за бързото пазаруване в супермаркета, като човек носи маска и пази разстояние. При такива мерки рискът значително се снижава, макар че никога не стига до нулата", казва тя.
Препоръката на Изабела Екерле към всички хора, които се подготвят за голямо семейно събиране, е да се следят за грипоподобни симптоми.
"Ако човек е с възпалено гърло, усети настинка или се чувства малко отпаднал, той би трябвало да отиде да се изследва. Ако не успее да го направи и има съмнения, нека да не пътува за празничното събиране със семейството. А ако вече е дошъл, по-добре да се изолира. Ако искаме да се видим с хора от по-широкия семеен кръг - с някой по-възрастен чичо или леля - можем да го направим и на разходка в града. Трябва да се опитаме да ограничим времето, което прекарваме с хора от други домакинства в едно затворено пространство", казва тя.
Предварителното изследване за Covid-19 може да бъде допълнение към мерките за безопасност, но само по себе си не е достатъчна застраховка.
"Няма значение дали си правите PCR или антигенен тест - колкото и да е надежден, резултатът важи за един ден. Ако човек има негативна проба, това не означава, че може да прекара една седмица в безразборни срещи с други хора. Можем да си направим антигенни тестове като допълнителна мярка за сигурност - но трябва да разберем, че независимо от всичко трябва да се срещаме с по-малко хора, да спазваме дистанция, да проветряваме, да поддържаме хигиена", казва тя.
"Ако не проявите разум, сте уволнени": Гневът на Том Круз срещу нарушенията на Covid-мерките
Вирусологът споделя разочарованието си от това, че обществата губят ценно време в напълно излишни дебати около Covid-19.
"Всички знаехме, че може да се случи пандемия. Но никога не съм си представяла какви ще са последствията, когато вирусът обиколи света и го превземе. Преди всичко - извънредната ирационалност, с която всеки ден трябва да се сблъскваме. Толкова много хора отричат очевидни неща. И когато интензивните отделения или моргите наистина се напълнят, те отново повтарят, че хората умирали от нещо друго, а вирус нямало. Подценявах и в колко висока степен човек е обвързан от социалните аспекти. Можем да се сдобием с най-добрите тестове, маски или ваксина. Но нищо от това няма полза, ако населението не приема сериозността на ситуацията", казва тя.
Екерле посочва, че представата за "конфликт" в научните среди около коронавирусната пандемия е напълно илюзорна.
"Няма конфликт в науката - но бях шокирана от някои колеги, които непрекъснато разпространяват противоречиви послания през медиите и напълно игнорират научния консенсус. Техните послания бяха привлекателни за мнозина през лятото. Но беше изгубено твърде много време в безумни дискусии - например дали цялото население вече няма имунитет, дали изобщо има експоненциален растеж на новите случаи, дали имало фалшиво положителни PCR тестове. Сред експертите, които се занимават с тази тема от години, такъв спор не съществува. Но той се води в общественото пространство и заради него изгубихме възможността да обсъдим някои стратегии на други държави и да се поучим от тях", казва тя пред "Цайт".
Ваксините са с ключово значение за овладяването на пандемията, но е важно да бъде открит и ефикасен антивирусен медикамент, защото в противен случай тежките форми на Covid-19 може да продължат. Много хора не желаят или не могат да се ваксинират.
"Забавянето в антивирусните медикаменти се дължи на това, че тази сфера на науката дълги години беше пренебрегвана. Много от нужните вещества са на разположение, част от тях са преминали и предварителни изследвания за безопасност с тестове върху животни, но все още са далеч от етапа, в който може да се одобрят за употреба от хора. Човек трябва да изследва систематично кое от тях действа срещу SARS-Cov2. Най-хубаво би био, ако лекарството елиминира цяла група вируси - например всички бета-коронавируси. След епидемията от SARS през 2002-2003 г. разполагахме с 16 години за изследвания в тази сфера. Но немалко учени бяха поставени в ситуация да обясняват защо искат финансиране за проучвания върху вирус, който вече не циркулира...", казва тя.
Предотвратяването на нови пандемии може да стане само ако човечеството защитава екосистемата и запазва биологичното разнообразие. Индустриалното животновъдство е рисков фактор, както вече видяхме във фермите за норки в Дания, където вирусът мутира в животните и се върна сред хората. Има много патогени, които може да заразят селскостопанските животни и които трябва да следим задължително. Нуждаем се от система за ранно предупреждение, за да можем да претовратяваме пандемиите в дългосрочен план, казва още тя.
Най-големият й страх е, че когато хората започнат да се ваксинират масово, ще решат, че повече няма нужда да спазват останалите противоепидемични мерки. А това може да доведе до трета или четвърта вълна на пандемията.
"Бих искала хората да бъдат търпеливи и съм сигурна, че когато дойде пролетта и можем да излизаме, ще ни бъде по-лесно", казва тя.
