"Това не е параноя": Насим Талеб, Черният лебед и коронавирусът

"Паниката около коронавируса е глупава" - това прозрение на Илон Мъск, придружено със снимка на оферта за тоалетна хартия за 3999 долара (в комплект с диамантен пръстен), предизвика гнева на Насим Никълъс Талеб. Талеб е автор на книгата "Черният лебед", която се смята за "предсказание" на световната финансова криза от 2008 г. Преди да стане писател има финансов бекграунд. Темата, която винаги го е занимавала и която го на практика го прави богат след фалита на Лемън Брадърс (на който той залага) е финансовият риск.

"Ядосвам се, когато чувам хора като Илон Мъск да казват, че "паниката е глупава". Това е много безотговорно. Вестниците продължават да сравняват смъртността от коронавируса със смъртността от автомобилни катастрофи, грип или инфаркти. На това се казва "наивистичен емпиризъм". Не може да сравняваме два класа данни, които имат съвсем различни характеристики. Не може да сравняваме експоненциално развиващо се събитие със статично събитие", казва Талеб в разговор с американския физик Янир Бар-Ям.

"Поредният идиот", пише той и по повод коментар на Стив Ханке (т.нар. "баща" на валутния борд, и професор по приложна икономика), в който той сравнява броя на починалите американци от коронавируса (6) и от пътни инциденти (3000). "Забелязвате ли силна корелация между подобни изказвания и определен тип образование", иронично отбелязва Талеб, преди Ханке да изтрие публикацията си.

OK, OK he deleted the tweet. pic.twitter.com/rI7a2sQJCA

— Nassim Nicholas Taleb (@nntaleb) March 10, 2020

Още в края на януари 2020 г. Талеб, Бар-Ям и статистикът Джоузеф Норман публикуват статия със строги предупреждения за необходимостта от много бързи мерки от страна на властите за справяне с новия коронавирус. Към момента на публикацията - СЗО отчита общо 2014 случая на заболели пациенти, като единствено в Китай има повече от десет инфектирани лица. За месец и половина болните от Covid-19 по света вече са 115 855, а епидемията набира все по-голям мащаб в Европа, Северна Америка и Близкия Изток.

"Хората не осъзнават, че трябва да изпревариш болестта, за да можеш да я спреш. Пациентите, които ще дадат положителни тестове следващата седмица, са заразени още сега. Трябва да мислим за коронавируса като за нещо 10 пъти по-голямо от предполагаемото и да реагираме на тази база", казва Янир Бар-Ям.

"Черен лебед" ли е новият коронавирус?

Насим Талеб дава три характеристики на понятието в едноименната книга от 2007 г. На първо място - черният лебед е изключително събитие, защото се намира извън територията на обичайните очаквания и нищо от миналото не може убедително да насочи към вероятността от случването му. На второ място - той води след себе си извънредни последици. На трето място, независимо от изключителния характер, хората се стараят да измислят обяснения за повявата му post factum.

Опитите за предсказването на подобни феномени е безплодно и наивно, защото те винаги са били функция на липсата на информация. Изводът на Талеб е, че човечеството не трябва да губи време в опит за предвиждането им, а да се подготви и пригоди за тяхното съществуване.

Непредсказуем ли е Covid-19? Всъщност, самият Насим Талеб предупреждава за опасността от появата на подобна криза в "Черният лебед".

"Имаме данни, че малките острови имат повече видове на квадратен метър от големите острови и, разбира се, от континентите. Колкото повече пътуваме по света, толкова по-остри ще бъдат епидемиите - ще имаме популация от микроби, доминирана от малки бройки, а успешният убиец ще се разпространява по-ефективно в голям мащаб... Не казвам, че трявба да спрем глобализацията и да не допускаме пътувания. Просто трябва да внимаваме за страничните ефекти и негативите - а малко хора го правят. Виждам рисковете от разпространението по света на много странна, остра вирусна инфекция", пише той през 2007 г.

Коронавирусът има извънреден ефект от гледна точка на последиците за човешкото здраве и икономическите загуби, но появата на епидемия от опасен вирус не е нещо невиждано в историята - само в последните 20 години имаше няколко кризи около SARS, H1N1, ебола и др.

Предупрежденията на здравните власти за системната липса на подготовка за евентуални пандемични ситуации също не са нови. През 2018 г. ръководителят на СЗО предупреждава, че "унищожителна епидемия може да започне във всяка държава по света, по всяко време, и да доведе до смъртта на милиони хора, защото все още не сме подготвени".

"Това не е параноя"

Това предупреждение е в основата на новата статия на Талеб и колегите му. Те посочват, че светът би могъл да се справи еднократно със здравна криза като тази с Covid-19, но колкото повече се повтарят подобни извънредни събития, толкова по-голям ще стане рискът от унищожение заради постепенното снижаване на вероятността за оцеляване.

"Стандартните политики на индивидуално ниво - изолация, проследяване на контактите, мониторинг (при транспортните терминали) - стават все по-трудни за прилагане при масова инфекция и затова не могат да бъдат единственото средство за спиране на пандемия. Мащабните подходи, включително драстичното ограничаване на контактните мрежи чрез промяна на социалното поведение и общностното самонаблюдение, са от изключително важно значение. В краткосрочен план тези мерки ще бъдат скъпи, но ако не се приложат, в крайна сметка ще костват всичко - ако не заради това събитие, то заради някое от следващите. Епидемиите са неизбежни, но при правилния подход системният риск може да се снижи на глобално ниво. За тази цел, политиците и отговорните лица трябва да действат бързо и да не се поддават на заблудата, че осъзнаването на вероятността за необратима катастрофа представлява "параноя" или да приемат, че нищо не може да се направи", казват изследователите.

Тази оценка се дължи на няколко фактора:

- нивото на разпространение на вируса в условията на все по-увеличаваща се транспортна свързаност в света,

- несигурната информация за общия брой на случаите и за репродуктивното ниво на вируса,

- подценяването на данните за нивото на смъртността (заради закъснението между идентифицирането на болните, момента на смъртта при тежките случаи и момента на съобщаване на броя на смъртните случаи),

- все по-бързото разпространение на смъртоносни патогени, и

- асиметричната несигурност - т.е. наличието на преносители на коронавируса, при които симптоматиката на болестта не се проявява или се проявява в много леки форми.

"По-добре да направим грешка с прекалени предпазни мерки, отколкото да направим грешка, като не предприемем достатъчни мерки", казва Насим Талеб в разговора с Бар-Ям, като посочва, че "параноята може да е изключително полезна за намаляване на разпространението на болестта".

"Знам, че рискът от заразяване или смърт от коронавируса е по-нисък от риска да умра от други болести или от нещастен случай. Приемаме, че е така. Но дори при това положение би било безотговорно от моя страна да игнорирам епидемията и помогна на коронавируса да се разпространи, така че други хора да умрат. Дори от егоистична гледна точка, е важно да се вземат предпазни мерки заради семейството и близките ни", казва той.

Янир Бар-Рам посочва, че колкото повече се увеличава делът на заразените, толкова повече ще се покачва и нивото на смъртност от коронавируса заради ограниченията на здравните системи и заради високия риск от заразяване на медицинския персонал, който е изложен на пряк досег с болестта.

Талеб и Бар-Рам твърдят, че преди прилагането на пълната карантина в китайската провинция Хубей ръстът на новите пациенти в Китай е бил около 50% на ден. Сега броят за заболеваемостта в Китай вече започват да спада, докато в останалия свят продължава да расте с по 10 процента дневно.

Двамата предупреждават, че има риск от системен колапс, ако не се прилагат "скъпи" в краткосрочен план мерки.

"Затова е по-добре да изпаднем в паника от рано, и виждам, че някои институции действат правилно", казва Насим Талеб.