Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
2024 г. ще бъде не само най-горещата година в историята, но и първата календарна година, която надхвърля прага на затопляне, определен в Парижкото споразумение.
Новината идва в момент, когато Испания се възстановява от опустошително наводнение във Валенсия, при което загинаха повече от 200 души, а други 1900 все още са в неизвестност.
Според Парижкото споразумение, с което се ангажират почти всички държави, глобалното затопляне трябва да се задържи под 1,5 градуса по Целзий. Това, според учените, би предотвратило нарастващите и влошаващи се ефекти, като суши, горещи вълни и катастрофално повишаване на морското равнище.
Те предупреждават, че над този праг климатичната криза, причинена от човека и подхранвана от задържащото топлината замърсяване от изкопаеми горива, ще надхвърли способността на хората и природата да се адаптират.
Данните, публикувани в сряда от Европейската служба за изменение на климата „Коперник“, показват, че 2024 г. „почти сигурно“ ще надхвърли този праг.
Новината идва на фона на изборните резултати от президентските избори в САЩ. Избраният за втори път Доналд Тръмп е известен скептик по въпросите за глобалното затопляне.
По време на първия си мандат той извади САЩ от Парижкото споразумение и се е зарекъл да направи същото и след като встъпи в длъжност отново през януари 2025 г. Някои от бившите му съветници дори предложиха страната да се оттегли изцяло от договора на ООН за борба с климатичните промени.
Но новите данни ясно показват, че по-нататъшното забавяне на климатичните действия от водещите световни икономики ще доведе до още по-високи нива на затопляне и съответно до все по-тежки последици.
С нарастващите случаи на екстремни метеорологични явления, причинени от климатичните промени, които убиват все повече хора и струват милиарди долари на икономиките, климатичната криза е поставена в центъра на големи международни форуми като Г-7 и Г-20.
Според експерти влизането на администрацията на Тръмп в Белия дом може да означава, че Китай и Европейският съюз ще трябва да поемат водеща роля в климатичните инициативи при отсъствието на САЩ.
Съществуват обаче и опасения, че други държави могат да използват антиклиматичната политика на Тръмп като извинение да намалят собствените си амбиции за опазване на климата.
Междувременно глобалните температури продължават да се покачват. Според данни на „Коперник“ октомври е бил вторият най-топъл в историята, със средна температура с 1,65 градуса Целзий над прединдустриалните нива, когато започва замърсяването с изкопаеми горива.
Екстремните метеорологични явления продължиха и през октомври - ураганът "Милтън" удари Флорида в САЩ, а Испания пострада от унищожителни наводнения, при които загинаха над 200 души.
Друг тревожен климатичен индикатор беше липсата на сняг на връх Фуджи в Япония, което се случва за първи път за 130 години. Глобалното затопляне води не само до рекордно високи температури през лятото, но и до по-чести екстремни метеорологични явления.
Редица учени отбелязват и последващите ефекти от климатичната криза - колкото по-високи са температурите, толкова повече вода се изпарява, което на свой ред води до унищожаване на обширни площи със земеделски култури, от които зависи прехраната на милиони хора на планетата.
Какво следва за ЕС след победата на Тръмп? Коментар от българските евродепутати
