Защо за един 18-годишен българин е много по-важно какво решава днес Европейският парламент, отколкото за човек на 40-50 г.? Как младите хора в България да се мотивират да гласуват на Европейските избори, след като те имат толкова дългосрочни последици?
И как да убедиш един евроскептичен човек в ползите от общността?
За кой ресор в новата Европейска комисия може да се пребори България? Може ли това да е бъдещата "Зелена сделка" или новото портфолио "Отбрана"?
Защо ЕС не може да взема решения по въпроси като легализирането на марихуаната, например?
Защо "руската пропаганда работи като китайска капка"?
И защо е толкова трудно да си дадем сметка колко голям път напред сме изминали от 2007 г. насам?
Това са само част от темите и проблемите, за които говорим в третия епизод от роуд шоуто на подкаста "Европеец" на "Булевард България" в Пловдив заедно с евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ), Радан Кънев (ДБ) и Петър Витанов, в компанията на стенд-ъп комика Николаос Цитиридис.
Събитието се проведе в Епископската базилика в Пловдив, с водещи журналистите от "Булевард България" Борислав Орлинов и Михаил Петров.
Ето какво коментираха участниците в подкаста:
Радан Кънев - евродепутат
Намигването ми е много силно към младите хора. Повечето закони, които се приемат от европейските институции ще се засегнат именно тях, защото преходните периоди са много дълги на европейското законодателство.
"Гласуваме закони, които ще бъдат изцяло в сила след 5, 7 или 10 години. Например забраната за нови дизелови автомобили ще влезе в сила 2035 година. Тогава аз ще бъда на 60 години, тогава вероятно ще си мисля, че купувам последната си кола, само че за вас ще бъде първа или трета кола, така че този закон е много по-важен за 18-годишните днес, а не за 50-годишните днес," каза още той.
Андрей Ковачев: Те ще живеят най-много и за тях е най-важно да дадат гласа си за своето бъдеще. Но се получава обратното - че те са най-неактивните. Надявам се те да посочат важните теми за себе си.
Петър Витанов: Не вярвам в конспирации, но много често в България универсалното зло е "депутатът". Защо? Защото е колективен орган и се разпъва над онези, които крадат. Аз съм бил депутат и 90% от хората са съвсем нормални, идват от други професии и с истинско намерение да променят нещо към по-добро. За съжаление има и девалвация на политиците - през 90-те години в Народното събрание имаше големи писатели, интелектуалци, и в лявото, и в дясното. Сега политиката заприлича на шоу. И това създава негативния резултат.
Кои са трите ползи от ЕС?
Андрей Ковачев: Ако кажа свобода, пътуване, мир, ще ми отговорят, че това е даденост. Но само до преди 30 години не беше даденост. Не можеше да се доближиш на 10 км от границата, защото там се стреляше на месо. А сега можеш да влезеш в интернет, да си купиш билет за Wizz Air или Ryanair и да си в Мадрид на другия ден. Това беше немислимо за цели поколения българи. Не-мис-ли-мо.
Другият принос е подобряването на икономическото ни положение. Много често се казва "Е, какво стана, пак сме най-бедни в ЕС" - това руската пропаганда го използва нон стоп. Чакайте малко, погледнете откъде тръгнахме. От 3 долара пенсия в края на 90-те. Другите държави не седят да ни чакат, те също се развиват. Ние наваксваме със солидарната помощ от парите на германския данъкоплатец. От нас зависи как използваме тези пари - а в последните три години изобщо не ги използваме...
Радан Кънев: Нещата са много прости: всички европейски държави, които не са членове на ЕС, имат конфликт на своята територия. В Югославия протече чудовищна гражданска война, а в момента напреженията са ужасни и мирът не е гарантиран нито за Косово, нито за Босна. Македония имаше граждански конфликт на своя територия, Молдова и Грузия имат окупирани територии, а Армения и Азербайджан воюват от години. Беларус е фактически подчинена държава, която не съществува освен номинално.
Но нито една държава в ЕС няма военен конфликт на своя територия. Мирът не е просто даденост. Него го има в ЕС и го няма извън ЕС.
Петър Витанов: Свобода, сигурност и солидарност. Свобода да избереш къде да работиш и учиш. Сигурност - икономическа, енергийна, във всяко отношение. Солидарността е подкрепата, която ЕС дава на всяка държава, ако изпадне в криза.
Николаос Цитиридис - комедиант, сценарист и тв водещ
Един от основните проблеми, които ние имаме е, че нямаме обща цел, смята журналистът и стендъп комик Николаос Цитиридис.
Говорим си за национален интерес, но никой не може да го формулира, освен да сме живи и здрави. Ако зададем този въпрос, ще получим различни отговори от БСП, ПП-ДБ или ГЕРБ. Най-често "български национален интерес" се използва в смисъл, че той е бил "нарушен". За съжаление, един от проблемите на ниската избирателна активност е, че хората нямат никакви общи цели - а такива сме имали през годините, каза той.
Но вторият проблем е, че политическите представители на гражданите говорят неразбираемо за европейската политика - особено пред младите хора.
"Аз не вярвам, че човек на 20 години знае какво е "пакет Мобилност" - няма как да се разбере, че става дума за ТИР-ове. Вие сте неразбираеми. Един човек трябва да бъде наясно какво избира", каза той.
За или против легалната марихуана в цяла Европа?
Три от три гласа "против", поне сред участниците в подкаста.
Радан Кънев: "Това е въпрос, който никога няма да се хармонизира в целия ЕС, защото има изключително различно обществено мнение, а националните правителства са изключително ревниви. Ако кажа, че улиците на Брюксел не миришат на трева от всеки ъгъл, ще излъжа. Само че е много забранено. Дори в южна Нидерландия бяха променени правилата под натиск на Белгия, за да не се пренасят забранени субстанции през границата".
"Това са сфери на национално законодателство, те влияят върху емоциите на обществото. Когато има определена обществена чувствителност и се каже "Брюксел налага...", това може да взриви търпимостта към въпросния Брюксел. Това има тежък обратен ефект за интеграцията"
Андрей Ковачев: "Примерите са много - краставиците, доматите, кръщенетата, всичко "забрани" Брюксел. Това е ясно: руската пропаганда работи като китайска капка. Но ще кажа една много "страшна" дума - субсидиарност. Всичко, което може да се вземе като решение на европейско ниво - като премахването на роуминга или общото зарядно - е наша заслуга. Но дори в Германия решенията за пушенето например се вземат поотделно във всяка отделна провинция, а не се спускат от Берлин.
Петър Витанов: "Ще бъда абсолютно откровен: мнението ми се промени, когато станах баща. Първо мислех, че това е прогресивна политика, чрез която държавата може да контролира употребата и да влизат пари в хазната. Но в моето училище в центъра на София сме виждали и негативните резултати от злоупотребата, която започва с леки наркотици. Убеден съм, че дори те могат да доведат до тежки проблеми. Виждал съм хора, при които злоупотребата е довела до трайни проблеми".
За ресорите, които България може да поиска да управлява в ЕК?
Петър Витанов: Знам, че се опитвахме да вземем един от ключовите постове в ЕК. Ние сме имали такъв по времето на Кристалина Георгиева (по бюджета и човешките ресурси), а не бива да се подценява и този на Мария Габриел (образование и иновации), защото там се разпределяха много пари в един от най-важните приоритети, образованието.
Иска ми се българин да заеме един от 4-5-те най-големи поста, но минимум Върховен комисар по външната политика.
Радан Кънев: За съжаление общата външна политика ще остане слаба и в новия мандат, защото държавите са много ревниви към този въпрос. Но искам да обърна внимание, че постът на изпълнителен вицепрезидент по зелената политика се заема от словак - т.е. това, че сме малки, бедни и от Източна Европа, не означава нищо, това е комплексарско мислене. Според мен България може да търси силно икономическо портфолио, свързано със следващия етап на индустриалните екологични политики. Много е важно то да бъде в Източна Европа, а защо не в България.
Андрей Ковачев: Ако ресорът "Разширяване" сега е в ръцете на унгарския комисар, защо да не е в ръцете на български комисар? Или новият пост за отбрана, в който българската индустрия има много силни позиции.
Николаос Цитиридис: Когато говорим за армия и отбрана, става въпрос за човешки ресурс. Но възможно ли е когато се засилва отбранителната политика, да се върне казармата?
Андрей Ковачев: Това се решава от всяка държава, работата на комисаря по отбрана не е свързана с казармата, а за обединение на нашия отбранителен капацитет и по-високата му ефективност. В момента шведите правят нещо, германците правят нещо, всеки разработва танк за себе си, но цената му накрая е много по-висока от тази на танк от САЩ. F-16 например са по-евтини от Eurofighter.