Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Лена Дънам се превръща в един от най-разпознаваемите гласове на своето поколение още на 25 години със сериала Girls. Днес, в новата си книга „Famesick“, тя се връща към цената на този ранен успех.
Споделя с искреност, на каквато малцина са способни. С подчертана самоирония разказва за най-срамните си постъпки, за терапията, семейството, депресията, провалите и собствените си крайности.
Често е укорявана за свръхличния си стил на писане. „Само че аз искам да разкажа историите си, нещо повече – трябва да ги разкажа, за да не откача: истории за ужаса и отвращението, които изпитах, осъзнавайки женствеността си.“
Баща ѝ ѝ казва, че е твърде рано да създаде собствен сериал преди да навърши 30. На Лена ѝ отнема години да признае, че е бил прав.
„Написах Famesick, за да остана вярна на себе си, а не да се превръщам в част от система, която може да те погълне“, казва Лена пред Elle от дома си в Ню Йорк. „И въпреки всичко преживяно, любовта ми към това, което правя – да разказвам истории – не изчезна.“
Именно това напрежение между амбицията и самосъхранението е в основата на „Famesick“. Книгата проследява странното притегляне на успеха – как те тласка към още и още, дори когато всеки инстинкт ти подсказва да спреш.
Лена е едновременно привлечена и отблъсната от живота, който славата изгражда около нея.
Днес тя живее със съпруга си, музиканта Луис Фелбър, и домашните им животни между Лондон и Кънектикът.
През годините Лена преживява толкова тежки удари върху психическото и физическото си здраве, че днес, по собствените ѝ думи, живее в „почти постоянна болка“, пише Elle.
Тя страда от синдром на Елерс-Данлос – рядко заболяване на съединителната тъкан, което засяга колагена в организма – и е претърпяла хистеректомия заради ендометриоза.
Тези състояния биха я засегнали така или иначе, но огромният успех на Girls и животът около него – работа до изтощение, зависимост към предписани медикаменти, инцидент, при който се подпалва, сложни лични и интимни отношения и постоянни атаки срещу личността, морала и изборите ѝ – правят симптомите още по-трудни за понасяне.
В живота и работата на Лена болката и удоволствието често вървят ръка за ръка. „Една от причините да имам толкова много татуировки е именно тази много тънка граница между двете. А да разпознаеш как изглежда истинското удоволствие без болка е огромна крачка“, казва тя.
По думите ѝ нещата се усложняват, когато зоните в тялото, които носят удоволствие, са и местата, където при нея има натрупана травма.
„Имам сложна връзка със собствената си сексуалност и с това какво означава удоволствието в този контекст. Но спрях да се поставям в ситуации, които затвърждават болката или срама, и вместо това се опитвам да разширя разбирането си за това какво е удоволствие.“
Лена признава, че ѝ е много по-лесно да пише за травмиращи сексуални преживявания, отколкото за добър, нежен и любящ секс – нещо, за което ѝ е по-скоро трудно да говори.
В „Famesick“ тя разказва за дългогодишната си връзка с певеца и продуцент Джак Антоноф, описва отношенията си с други партньори и радостта от срещата със съпруга си. В същото време признава, че централната любовна история в книгата е приятелството ѝ с Джени Конър – нейна партньорка в създаването на Girls.
„Това беше най-важната връзка в младостта ми“, казва тя. „Това беше любовната история на младостта ми.“
Раздялата им, предполага тя, е била по-трудна за осмисляне, защото не следва обичайния сценарий на разбито сърце. „Вкопчих се в идеята за раздяла с романтичен партньор“, казва тя. „Вероятно защото беше твърде болезнено да мисля за раздялата от друг тип.“ „Когато обичаш някого, поне за мен, го обичаш завинаги“, допълва тя.
Днес животът ѝ е по-тих от времето, когато Girls се превръща в културен феномен през 2012 г. Тогава Лена е онова рядко изключение – на 25 пише, режисира и играе в собствен сериал за HBO и е възприемана или като глас на поколението си, или като негов проблем.
„С възрастта започнах да си казвам, че съм напълно отворена към мисълта, че може да греша за всичко“, казва тя през смях.
Мемоарът ѝ се чете на един дъх, пише Elle – особено за онези, които израснаха с нея и следяха работата ѝ от Girls през Lenny Letter до по-новите ѝ проекти като Too Much и Industry.
Предстои и следващият ѝ филм – романтичната комедия „Good Sex“ с Натали Портман, която ще излезе в Netflix по-късно тази година.
Дотогава „Famesick“ носи всичко, което очакваме от мемоар на известна личност – любопитни детайли и размах, но най-вече емоционална честност, която рядко се среща в подобни книги.
Лена не избягва нито срама, нито съжалението, нито иронията, когато разказва за „момичето, което получи това, което иска“.
Когато се връща към началото на двайсетте си години, тя говори за по-младото си аз с нежност. „Иска ми се, когато бях на 20 и се гледах, мислейки си ‘дебела си, отвратителна си’, да знаех какъв подарък е просто да имаш тяло, което функционира.“
.webp)
