Когато някой се смее, това не е смешно, приятели

Хуморът е нещо твърде специфично, и, както е модерно да се казва, индивидуално. Някои хора се смеят с глас на „Дневникът на Бриджет Джоунс“. Други: на „Трима души в една лодка (без да броим кучето)“. Трети: на „Семейни войни“ и вицове за тъщи и гейове.

Поради тази подчертана „инвидуалност“ на това какво е смешно, е много трудно да се направи развлекателно телевизионно предаване, което да се хареса на много хора. Даваме си сметка, че е много трудно. В последно време станахме тъжни свидетели на много неуспешни опити на телевизията да ни разсмее и да ни разведри от депресивната реалност на 2020г.

Не се смяхме много на „Игри на волята“, в които пораснали хора правят клякания по бански и редят пъзели на плажа. Плакахме на „Събота вечер с Дони“, в която едноименният певец води шизофренен диалог с робот на фона на меланхоличен соц декор. Затова много ни се искаше да се възторгнем от новото предаване по БНТ „Събота вечер с Митко Павлов“ и да кажем, че, да, националната телевизия се е отърсила от паяжините и ДА, в събота вечер ще гледаме Митко Павлов вместо HBO.

Митко Павлов е готин в песента с Явор Русинов „I feel alright” и беше супер като радио глас. В духа на БНТ обаче Павлов е претопен да се подиграва на космите под мишниците на дъщерята на Мадона, да прави шеги за Люлин и Манастирски ливади, и да интервюира братя Аргирови.

Последните трябваше да са преустановили телевизионните си изяви в началото на нулевите години. Младежкият им дух е достоен за възхищение, но да правиш аранжимент на своя песен отпреди 30 години и да носиш слънчеви очила в телевизионното студио вече не е особено интересно. Да говориш похотливо за Соня Васи не е актуално от 2001г., в която Ъпсурт изпяха „събудих Соня Васи – сънувам луди жаби“.

Не беше интересно и да гледаме как братята се сочат със стрелки и се подхилкват на въпроса „кой от вас е имал интимни отношения с мъж“, забождайки последния пирон в ковчега на участието си с коментара „дотам още не сме я докарали“.

Голямата драма дойде, когато в студиото се изсипа лавина от срамежливи плеймейтки с общо IQ колкото това на пустинен рак. Вероятно сценаристите са знаели, че момичетата няма да повдигнат интелектуалното ниво на публиката, но въпреки това са ги поканили, откъдето идва и проблемът. Просто тъпотията на плеймейтките отдавна вече не е смешна.

Нелепите псевдоеротични танци с бидон за кисело зеле и наденица оставят кофти вкус в устата и са мъчителни за гледане. Мисълта, че това е обществена медия също се повява натрапчиво в главите ни. И не защото всяка вечер гледаме записи на новогодишните концерти на виенската филхармония и препрочитаме „Братя Карамазови“, а защото целият дискурс на плоски секс закачки и реплики от типа на „За разлика от много хора, се занимавам с моя собствен живот“ просто са “out of date”.

Не се заливаме от смях и когато самите плеймейтки се смеят. Сценаристите на забавни предавания трябваше отдавна да са разбрали, че това, че някой се смее, не означава, че е смешен за публиката.

Липсинкът с разменени усти е препратка към хумора на кривите огледала, които бяха много смешни във времената, в които можехме да влезем в интернет, само ако съседите не говорят по телефона.

Усещането, че си губиш времето в епоха, в която времето е особено изчерпаем ресурс, трудно може да се напъха под килима. Затова, нашите уважения към Митко Павлов, но следващата събота ще си пуснем HBO.