Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Близо четири десетилетия след аварията в Чернобил, която разпръсна радиоактивно замърсяване над Европа и накара Италия да се откаже от ядрената енергия, правителството на премиера Джорджа Мелони подготвя нейното завръщане. Целта е страната да укрепи енергийната си сигурност.
Кабинетът разчита на ново поколение италианци, които възприемат ядрената енергия като източник на електричество с ниски въглеродни емисии, средство за борба с климатичните промени и начин за осигуряване на по-стабилни доставки на фона на сътресенията, предизвикани от войните в Украйна и Иран.
Според експерти правителството се надява тази подкрепа да надделее над съпротивата на италианците, които помнят аварията от 1986 г. и продължават да свързват ядрената енергия предимно с риск и катастрофи. Именно те на два пъти отхвърлиха връщането ѝ на национални референдуми.
Очаква се следващата седмица парламентът да одобри внесен от правителството закон, който ще създаде правна рамка за ядрените технологии от ново поколение. След това кабинетът ще има 12 месеца, за да подготви правилата за лицензиране на реакторите, стандартите за безопасност, управлението на радиоактивните отпадъци и избора на площадки.
„Задачата на правителството в момента е да създаде необходимите условия, така че онези, които впоследствие ще вземат решения за изграждането на подобни съоръжения, да могат да го направят“, заяви пред Associated Press министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин преди гласуването.
Дебатът в Италия се води в момент, когато редица европейски държави, сред които Франция и Полша, разширяват ядрените си мощности или планират изграждането на нови заради опасенията за енергийната сигурност и стремежа да постигнат климатичните си цели, съобщава Associated Press.
За разлика от тях обаче Италия се опитва да възстанови индустрия, която избирателите решиха да закрият преди десетилетия.
Някога страната е сред пионерите в развитието на ядрената енергетика в Европа. Четири реактора работят до 1987 г., когато референдумът, проведен след аварията в Чернобил, на практика слага край на италианската ядрена програма.
Нов опит за връщане към ядрената енергия се проваля след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. Тогава около 94% от гласувалите се обявяват против плановете за изграждане на нови реактори.
Затова евентуалното завръщане на Италия към ядрената енергия би било един от най-мащабните обрати в енергийната политика на Европа.
Правителството на Джорджа Мелони смята, че нарастващото търсене на електроенергия, климатичните цели и опасенията за енергийната сигурност след руската инвазия в Украйна оправдават връщането на ядрената енергия в енергийния микс на страната.
Министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин посочва, че през следващото десетилетие търсенето на електроенергия може да нарасне с поне 30%. По думите му това налага Италия да разполага с по-разнообразни енергийни източници, вместо да разчита единствено на възобновяемата енергия.
Вместо да възстановява големите атомни централи от миналото, италианското правителство се насочва към малки модулни реактори, известни като SMR, както и към други съвременни технологии. Според поддръжниците им те могат да бъдат по-безопасни, по-гъвкави и по-бързи за изграждане.
„Говорим за усъвършенствани реактори от трето поколение, които са много по-подходящи за нуждите ни. Те са по-безопасни заради по-малките си размери и могат да бъдат построени за значително по-кратко време“, каза министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.
„Когато ме питат кога могат да заработят, отговарям: през 2033, 2034 или 2035 г.“, допълни той. Това е периодът, в който според него реално могат да бъдат пуснати първите реактори от ново поколение.
Ядрената енергия осигурява около 10% от електричеството в света. Тя представлява и приблизително една четвърт от цялата нисковъглеродна електроенергия – тоест електричеството, при чието производство се отделят сравнително малко емисии на парникови газове.