Ходи пеша, питай в бюфета

Най-после Цвета Караянчева се обиди. Като жена. Като политик. Чисто човешки.

Обиди се, но не защото лидерът на собствената й партия умножи личното й достойнство по нула. Не защото премиерът не е стъпвал на парламентарен контрол от ноември миналата година, а нивото на доверие в 44 Народно събрание е стигнало до -65%. И не защото гостоприемният български народ я посреща с омлет в поцинковани кофи и викове "Оставка" всеки път когато излезе на площада.

Цвета Караянчева се обиди, защото се погледна в огледалото и гледката я съкруши.

Заболя я, защото я поставиха на мястото й - там, където името й ще присъства в учебниците по история след 100 години, редом до Антим I, Петко Каравелов, Захарий Стоянов.

Идеята на Светослав Иванов от "120 минути" да съпостави идеалите на българския парламентаризъм след Освобождението с арогантното "Ходи пеша, бе!" удари точно в целта. Коментар не беше нужен, защото наистина "това е положението". Не беше трудно да се открият разликите между създателите на българската държавност и самодоволството на съвременните й консуматори.

Гордостта на "острието", което боцка жлъчно по партийните опорни точки, не стои добре на фона на думи за жертвоготовност, свободолюбие, съзнание за обществен дълг и за уважение към чуждото мнение.

Караянчева се обиди на "120 минути" след напомнянето на цитати от председатели на НС

Да бъдеш председател на Народното събрание - най-висшата позиция в йерархията на държавното устройство - е чест, отговорност и грижа. Не е работа от 9 до 17 ч. между понеделник и петък. Не е занимание за хора, които карат на два чифта принципи и които смятат, че партийната лоялност тежи повече от интелектуалния багаж.

Пазителят на парламентарния дух не е човекът, който праща журналистите да задават въпросите си във ведомствения бюфет на Народното събрание и не вижда проблема в това.

Не е човекът, който навиква народа си и му говори на "бе", без да се почувства поне леко неудобно.

Във всеки случай, не може да е човек, който възприема истината като лична обида, а критиката - като шум в ушите.

Цвета Караянчева и жената като пакетче чай

Разбира се, никой не може да спре Цвета Караянчева да плува в свои води сред съпартийците си, както съпартийците й имат право да се умиляват от несъществуващия пътен възел "Мездра", докато кликат сърца върху снимка от Китай.

Но ако това поведение е прилягало на окръжната секретарка на ГЕРБ - Кърджали, вече не отива на председателя на Народното събрание.

В дни като този си даваме сметка каква непрежалима загуба за българската политика се оказа ранното пенсиониране на Цецка Цачева. Това е положението.

Прочетете още:

Стивън Кинг е "европейска литература", или как ГЕРБ и БСП прочетоха доклада на ЕК