Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бернар Арно не влиза в публични спорове и не отговаря на критики, верен на максимата „Never complain, never explain“. В продължение на десетилетия ръководителят на LVMH оставяше бизнеса си да говори вместо него, а публичните му изяви бяха редки и внимателно подбрани.
Сега 77-годишният милиардер наруши собственото си правило.
Поводът е поредица на френския вестник „Le Monde“, по която журналистките Рафаел Баке и Ванеса Шнайдер са работили шест месеца. В шест части те разглеждат политическото влияние на Арно, близките му отношения с френски президенти, влиянието му в медиите и най-чувствителния въпрос около LVMH – кое от петте му деца един ден ще го наследи начело на групата.
Последната част е посветена именно на бъдещето на компанията след Арно. В нея въпросът за наследяването е наречен „отровата в сърцето на LVMH“, а отношенията между децата му са описани като съперничество за това кой ще поеме контрола над най-голямата група за луксозни стоки в света.
Този път Арно реши да отговори. В неделя милиардерът, наричан „вълка в кашмир“ заради безпощадния си усет към сделките, публикува отворено писмо от три страници. В него със сарказъм и нескрито раздразнение той оспорва начина, по който „Le Monde“ е представил бизнеса и семейството му. Ден по-късно създаде и личен профил в X, откъдето разпространи позицията си.
Малко преди това Арно участва и в подкаст с продължителност близо час и 40 минути, в който говори подробно за живота и кариерата си.
Това е голяма промяна за човек, който досега държеше под строг контрол публичния си образ. Според близки до него, цитирани от „Wall Street Journal“, Арно е бил бесен както от поредицата на „Le Monde“, така и от други публикации за напрежение и борба за влияние между децата му.
„Последното кралско семейство на Франция“
Писмото започва с иронична благодарност към „Le Monde“.
„Изглежда, че съм глава на последното кралско семейство на Франция“, пише Арно. Той разказва, че децата му го попитали дали вече трябва да му правят реверанс, а той им отговорил, че едно обикновено „здрасти, татко“ ще бъде напълно достатъчно.
Арно припомня и че през 80-те години, когато поема текстилната компания Boussac, е наричан „Терминатора“.
„Предпочитам „последното кралско семейство“. По-елегантно е, а и е по-добро за продажбите на Dior“, пише той.
Според „Wall Street Journal“ Арно е бил бесен от начина, по който „Le Monde“ е представил отношенията в семейството му и борбата за това кой един ден ще го наследи начело на LVMH.
Контактите му с президенти
Една от основните теми в поредицата са близките връзки на Арно с френския политически елит.
В писмото си той иронично отбелязва, че е „нашепвал в ухото“ на всички френски президенти през последните десетилетия – Франсоа Митеран, Жак Ширак, Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.
След това допълва, че е поддържал контакти и с петима американски президенти, трима британски министър-председатели, двама германски канцлери и един японски император.
Така Арно представя отношенията си с политически лидери не като доказателство за особено влияние във Франция, а като естествена част от работата на човек, който ръководи международна група, получаваща 75% от приходите си извън Европа.
„Трябвало е да си остана на авеню „Монтен“ и да разговарям само с кучето си“, пише той.
Бизнесът на LVMH в Китай
Поредицата на „Le Monde“ разглежда и присъствието на LVMH в Китай, както и отношенията на компанията с Пекин.
Арно възразява, че групата е представена като особено проблемна заради продажбата на френски луксозни стоки в авторитарна държава. Според него обаче същите въпроси не се задават на други големи френски компании, които също имат сериозен бизнес в Китай.
Като пример той посочва Airbus, която е доставила 2200 самолета на китайски авиокомпании.
Според Арно LVMH не би трябвало да бъде единствената компания, от която се очаква да отговаря за политическия режим в държавите, където продава продуктите си.
Той се присмива и на израза „стратегия, поставяща бизнеса на първо място“. По думите му няма нищо сензационно в това международна група, която изнася голяма част от произведеното във Франция, да се стреми да продава.
„Следващите разкрития вероятно ще бъдат, че L’Oréal продава козметика, Danone се интересува от храни, а Renault произвежда автомобили“, пише той.
Влиянието му върху медиите
Поредицата на „Le Monde“ разглежда и влиянието на Арно върху френските медии. Милиардерът притежава няколко издания, а журналистките поставят въпроса дали ги използва, за да защитава интересите и публичния си образ.
В писмото си Арно отхвърля тези внушения и на свой ред поставя под съмнение независимостта на „Le Monde“.
Причината е, че Ксавие Ниел – дългогодишният партньор на дъщеря му Делфин – е акционер във вестника. Така Арно иронично посочва, че изданието, което разследва семейните му връзки и влиянието му върху медиите, също има връзка със семейство Арно.
„Някой ден някой ще трябва спокойно и без ирония да ми обясни точната геометрия на френската редакционна независимост“, пише той.
Бъдещето на LVMH
Най-чувствителната част от поредицата е посветена на семейството на Арно и на въпроса кой един ден ще поеме управлението на LVMH.
И петте му деца – Делфин, Антоан, Александър, Фредерик и Жан – заемат ръководни позиции в различни компании от групата. Това от години подхранва спекулациите кой от тях ще наследи баща си.
„Le Monde“ представя отношенията помежду им като съперничество, напомнящо борбата за семейната империя в сериала „Succession“.
Арно категорично отхвърля тази картина.
„При семейство Арно, както изглежда, не разговаряме, а кроим заговори; не обсъждаме, а се съревноваваме“, пише той.
По думите му децата му управляват компании, ръководят екипи, вземат решения и поддържат връзка помежду си като всяко друго семейство.
„Това, което в едно обикновено семейство се нарича неделно обаждане, при нас се нарича интрига“, отбелязва Арно.
Той подчертава, че луксозният бизнес се изгражда с мисъл за поколения напред, а не за резултатите от едно тримесечие. Дава за пример коняка, който отлежава с десетилетия, лозята, предавани от поколение на поколение, и занаятчиите, чиито умения се усъвършенстват с години.
Според Арно LVMH не е просто негово притежание, а отговорност към 220 000 служители, сред които 40 000 във Франция, както и към семействата и традиционните занаяти, които зависят от групата.
Даренията и данъчните облекчения
Арно отговаря и на определението на „Le Monde“, че е „любител на изкуствата и данъчните облекчения“.
Той припомня, че е дарил 200 милиона евро за възстановяването на катедралата „Нотр Дам“, отпуснал е 50 милиона евро за институт за математически изследвания към École Polytechnique и е създал Fondation Louis Vuitton в Париж.
Според него е несправедливо тези дарения да бъдат представяни преди всичко като начин за използване на данъчни облекчения. Арно посочва, че те са направени по правила, приети от френския парламент именно с цел да насърчават частното финансиране на каузи от обществен интерес.
„Законът приканва компаниите и частните лица да даряват в името на общия интерес. Аз дарих и това изглежда подозрително“, пише той.
От дискретност към пряк сблъсък
Писмото привлича внимание не само с острия си тон, а и защото Арно изобщо решава да отговори лично.
Доскоро той съветвал децата си да не обръщат внимание на негативните публикации и им казвал, че трябва да имат „дебела кожа“. Сега самият той използва подкасти и социални мрежи, за да заобиколи традиционните медии и да представи своята версия директно пред публиката.
Първата му публикация в X беше споделена от Илон Мъск, който подкрепи идеята влиятелни бизнес лидери да общуват пряко с хората, вместо чрез медиите.
Въпреки острия тон Арно завършва писмото помирително. Той кани двете журналистки на аперитив във Fondation Louis Vuitton и обещава, че виното ще бъде френско.
Допълва и че ще продължи да решава кръстословиците на „Le Monde“.
Те, признава той, „са отлични“.
Бернар Арно и милиардерите, които контролират френските медии
